22 Тогава рече Давид: Това е домът на Господа Бога, и това е олтарът за всеизгаряне за Израиля.

² И Давид заповяда да съберат чужденците, които бяха в Израилевата земя; и накара каменосечци да изсекат и издялат камъни за построяването на Божия дом.

³ Давид приготви и много желязо за гвоздеи, за вратите на портите и за скобите, и мед <толкоз> много, <щото> превишаваше теглото,

⁴ и кедрови дървета без брой; защото сидонците и тиряните донасяха на Давида много кедрови дървета.

⁵ Защото Давид си казваше: Понеже син ми Соломон е млад и нежен, и домът, който ще се построи Господу, трябва да бъде извънредно великолепен, прочут и славен в цялата вселена, затова ще направя приготовление за него. И тъй, Давид направи голямо приготовление преди смъртта си.

⁶ Тогава повика сина си Соломона, та му заръча да построи дом за Господа Израилевия Бог.

⁷ И Давид каза на Соломона: Сине мой, аз пожелах в сърцето си да построя дом за името на Господа моя Бог;

⁸ но Господното слово дойде до мене, което каза: Много кръв си пролял, и големи войни си водил; ти няма да построиш дом за името Ми, защото си пролял много кръв на земята пред Мене.

⁹ Ето, ще ти се роди син, който ще бъде спокоен човек, защото ще го успокоя от всички неприятели около него; понеже Соломон {Т.е., Мирен.} ще му бъде името, и в неговите дни ще дам мир и тишина на Израиля;

¹⁰ той ще построи дом за името Ми; и той ще Ми бъде син, и Аз ще му бъда Отец, и ще утвърдя престола на царството му над Израиля до века.

¹¹ Сега, сине мой, Господ да бъде с тебе; а ти да благоуспееш, та да построиш дома на Господа твоя Бог, както Той е говорил за тебе.

¹² Само да ти даде Господ мъдрост и разум, и да те упътва за <управляването на> Израиля, за да пазиш закона на Господа твоя Бог.

¹³ Ако внимаваш да изпълняваш повеленията и съдбите, които Господ заповяда на Моисея за Израиля, тогава ще благоуспееш. Бъди силен и храбър, не бой се, и не се страхувай.

¹⁴ И, ето, аз, в смирението си, приготвил съм за Господния дом сто хиляди таланта злато, и един милион таланта сребро, а мед и желязо без тегло, защото е много; приготвил съм и дървета и камъни, на които може ти да притуриш.

¹⁵ А имам и доста много работници - каменосечци, зидари, дърводелци и работници изкусни във всякакъв вид работа.

¹⁶ Златото, среброто, медта и желязото са без брой. Стани та действувай; и Господ да бъде с тебе!

¹⁷ Давид заповяда и на всичките Израилеви първенци да помагат на сина му Соломона, <като каза>:

¹⁸ Не е ли с вас Господ вашият Бог? и не даде ли ви спокойствие от всякъде? защото предаде в моята ръка жителите на тая земя; и земята се подчини пред Господа и пред Неговите люде.

¹⁹ Утвърдете, прочее, сърцето си и душата си да търсите Господа вашия Бог; и станете та постройте светилището на Господа Бога, за да донесете ковчега на Господния завет и светите Божии вещи в дома, който ще се построи за Господното име.

23 Така Давид, като остаря и се насити с дни, направи сина си Соломона цар над Израиля.

² И събра всичките Израилеви първенци, и свещениците и левитите.

³ А левийците бяха преброени от тридесет годишна възраст и нагоре; и като се преброиха мъжете един по един, броят им бе тридесет и осем хиляди души,

⁴ от които двадесет и четири хиляди да надзирават делото на Господния дом, а шест хиляди да бъдат управители и съдии,

⁵ четири хиляди вратари, и четири хиляди да хвалят Господа с инструментите, които направих, <рече Давид>, за да хвалят с тях <Господа>.

⁶ И Давид ги раздели на отреди според Левиевите синове, Гирсона, Каата и Мерария.

⁷ От Гирсоновците бяха Ладан и Семей.

⁸ Ладанови синове бяха: Ехиил - главният, Зетам и Иоил, трима.

⁹ Семееви синове: Селомит, Азиил и Аран, трима. Тия бяха началници на Ладановите бащини <домове>.

¹⁰ А Семееви синове: Яат, Зиза, Еус и Верия. Тия четирима бяха Семееви синове.

¹¹ А Яат бе главният и Зиза вторият; а Еус и Верия нямаха много синове, затова бяха преброени заедно като един бащин дом.

¹² Каатови синове бяха: Амрам, Исаар, Хеврон и Озиил, четирима.

¹³ Амрамови синове: Аарон и Моисей. А Аарон бе отделен, той и синовете му, за да освещават пресветите неща за всякога, да кадят пред Господа, да Му служат, и да благославят в Неговото име за винаги.

¹⁴ А синовете на Божия човек Моисей, се числяха между Левиевото племе.

¹⁵ Синовете на Моисея бяха: Гирсам и Елиезер.

¹⁶ От Гирсамовите синове, Суваил бе главният.

¹⁷ И Елиезеровият син беше Равия - главният. Елиезер нямаше други синове; а Равиевите синове бяха премного.

¹⁸ От Исааровите синове, Селомит бе главният.

¹⁹ Хевроновите синове: Ерия, първият; Амария, вторият; Язиил, третият; и Екамеам, четвъртият.

²⁰ Азииловите синове: Михей, първият; и Есия, вторият.

²¹ Мерариеви синове бяха: Маалий и Мусий. Маалиеви синове: Елеазар и Кис.

²² А Елеазар умря без да има синове, а само дъщери; затова братовчедите им, Кисовите синове, ги взеха <за жени>.

²³ Мусиеви синове бяха: Маалий, Едер и Еримот, трима.

²⁴ Тия бяха левийците, според бащините си домове, началници на бащините си <домове> според преброяването си, броени един по един по име, които извършваха работите по службата на Господния дом, от двадесет годишна възраст и нагоре.

²⁵ Защото Давид рече: Господ Израилевият Бог успокои людете Си, за да живеят в Ерусалим за винаги.

²⁶ При това, не ще има нужда вече левитите да носят скинията и всичките нейни вещи за службата й;

²⁷ защото, според последните думи на Давида, левийците бяха преброени от двадесет годишна възраст нагоре.

²⁸ Понеже тяхната работа бе да помагат на Аароновите потомци в службата на Господния дом, в дворовете, в стаите, в очистването на всичките свети неща, - във <всичката> работа на службата на Господния дом,

²⁹ също <в грижата> за присътствените хлябове, за чистото брашно на хлебните приноси, било за безквасните кори, или за нещата, които се пекат в тава, или за препечените, и от всякаква мярка и големина,

³⁰ и всяка заран да стоят за да славят и хвалят Господа, тоже и вечер,

³¹ и да принасят Господу всичките всеизгаряния в съботите, на новолунията, и на празниците, по число, според определеното за тях, всякога пред Господа,

³² и да пазят заръчаното за шатъра за срещане, и заръчаното за светилището, и заръчаното от братята си Аароновите потомци по службата на Господния дом.

24 Ето отредите на Аароновите потомци, Ааронови синове бяха: Надав, Авиуд, Елеазар, и Итамар.

² А Надав и Авиуд умряха преди баща си и нямаха чада; за това, Елеазар и Итамар свещенодействуваха.

³ И Давид, заедно със Садока от Елеазаровите потомци, ги разпредели според наредената за тях работа.

⁴ А от Елеазаровите потомци се намериха повече началници отколкото от Итамаровите потомци, и <според това> бидоха разпределени: от Елеазаровите потомци имаше шестнадесет началника на бащини домове, а от Итамаровите потомци, според бащините им домове, осем <началника>.

⁵ Разпределиха и едните и другите с жребий; защото имаше управители на светилището и управители на Божия <дом>, както от Елеазаровите потомци, така и от Итамаровите потомци.

⁶ И секретарят Семаия, Натаналовият син, който бе от левитите, ги записа в присъствието на царя, на първенците, на свещеника Садока, на Ахимелеха, Авиатаровия син и на началниците на бащините <домове> на свещениците и на левитите, като се вземеше един бащин дом от Елеазара и един от Итамара.

⁷ А първият жребий излезе за Иоиарива, вторият за Едаия,

⁸ третият за Харима, четвъртият за Сеорима,

⁹ петият за Мелхия, шестият за Меиамина,

¹⁰ седмият за Акоса, осмият за Авия,

¹¹ деветият за Иисуя, десетият за Сехания,

¹² единадесетият за Елиасива, дванадесетият за Якима,

¹³ тринадесетият за Уфа, четиринадесетият за Есевава,

¹⁴ петнадесетият за Велга, шестнадесетият за Емира,

¹⁵ седемнадесетият за Изира, осемнадесетият за Афисиса,

¹⁶ деветнадесетият за Петаия, двадесетият за Езекиила,

¹⁷ двадесет и първият за Яхаина, двадесет и вторият за Гамула,

¹⁸ двадесет и третият за Делаия, и двадесет и четвъртият за Маазия.

¹⁹ Тоя беше редът на служението им, според който да влизат в Господния дом, по наредбата <дадена> им чрез баща им Аарона, според както му бе заповядал Господ Израилевият Бог.

²⁰ А останалите левийци бяха: от Амрамовите потомци, Суваил; от Суваиловите синове, Ядаия;

²¹ от Равия, от Равиевите синове, Есия първият;

²² от исаарците, Селомот; от Селомотовите синове, Яат;

²³ а <Хевронови> синове Ерия, <първият;> Амария, вторият; Яазиил, третият; Екамеам, четвъртият;

²⁴ от Озииловите синове, Михей; от Михеевите синове, Самир;

²⁵ Михеев брат бе Есия; от Есиевите синове, Захария;

²⁶ Мерариеви синове бяха: Маалий и Мусий; Яазиевият син, Вено;

²⁷ Мерариеви потомци чрез Яазия: Вено, Соам, Закхур и Иврий.

²⁸ от Маалия бе Елеазар, който нямаше синове;

²⁹ от Киса, Кисовият син Ерамеил;

³⁰ и Мусиеви синове: Маалий, Едер и Еримот. Тия бяха левиевите потомци според бащините им домове.

³¹ Както братята им, Аароновите потомци, така и те хвърлиха жребия в присъствието на цар Давида, на Садока, на Ахимелеха и на началниците на бащините <домове> на свещениците и на левитите, както за по-главните си бащини <домове>, така и за по-малките си братя.

²⁸ Тогава рече Исус: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм <това което казвам>, и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.

²⁹ И Този, Който ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.

³⁰ Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.

³¹ Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици;

³² и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.

³³ Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни.

³⁴ Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.

³⁵ А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.

³⁶ Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

³⁷ Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място във вас.

³⁸ Аз говоря това, което съм видял у <Моя> Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.

³⁹ Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите.

⁴⁰ А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил.

⁴¹ Вие вършите делата на баща си. Те му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога.

⁴² Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.

⁴³ Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение.

⁴⁴ Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на <лъжата> баща.

⁴⁵ А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате.

⁴⁶ Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате?

⁴⁷ Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.

⁴⁸ Юдеите в отговор Му рекоха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс?

⁴⁹ Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите.

⁵⁰ Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди.

⁵¹ Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века.

⁵² Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт до века.

⁵³ Нима Ти си по-голям от баща ни Авраама, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?

⁵⁴ Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;

⁵⁵ и <пак> не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз го познавам и пазя словото Му.

⁵⁶ Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва.

⁵⁷ Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраам ли си видял?

⁵⁸ Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.

⁵⁹ Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма, [минавайки през сред; и така си отиде].

Read full chapter