Първо Летописи 16-17

1940 Bulgarian Bible

16 Така внесоха Божия ковчег та го положиха всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и примирителни приноси пред Бога.

² И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в Господното име.

³ И даде на всеки човек, мъж и жена, от Израиля, на всекиго по един хляб, по една мръвка месо и по една низаница сухо грозде.

⁴ И определи известни левити да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господа Израилевия Бог:

⁵ първият, Асаф; вторият, Захария; после, Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Ванаия, Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали;

⁶ а свещениците Ванаия и Яазиил с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет.

⁷ Тогава, в оня ден, Давид за пръв път нареди славославенето на Господа чрез Асафа и братята му, <с тия думи: ->

⁸ Славословете Господа: призовавайте името Му; Възвестявайте между народите делата Му.

⁹ Пейте Му, и псалмопейте Му; Говорете за всичките Му чудни дела.

¹⁰ Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

¹¹ Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги.

¹² Помнете пречудните дела, които е извършил, Знаменията Му и съдбите на устата Му,

¹³ Вие, потомство на Неговия слуга Израиля, Чада Яковови, избрани Негови.

¹⁴ Той е Господ Бог наш; Съдбите Му са по целия свят.

¹⁵ Помнете всякога завета Му, Словото, което заповяда на хиляда поколения,

¹⁶ <Завета>, който направи с Авраама, И клетвата Му към Исаака,

¹⁷ Която и утвърди на Якова за повеление, На Израиля за вечен завет,

¹⁸ Като рече: На тебе ще дам ханаанската земя За дял на наследството ви,

¹⁹ Когато бяхте малцина на брой, Малцина и пришелци в нея,

²⁰ И когато прехождаха от народ в народ, И от едно царство в други люде.

²¹ Не остави никого да им напакости; Ей, заради тях царе изобличи,

²² <Казвайки>: Да не се допирате до помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми.

²³ Пейте Господу, <жители> <на> целия свят; Благовествувайте из ден в ден спасението Му.

²⁴ Възвестете между народите славата Му, Между всичките племена чудните Му дела.

²⁵ Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала, И за страхопочитание повече от всички богове.

²⁶ Защото всичките богове на племената са суетни, А Господ направи небесата,

²⁷ Слава и великолепие са пред Него, Сила и радост на мястото Му.

²⁸ Отдайте Господу, вие, семейства на племената. Отдайте Господу слава и сила.

²⁹ Отдайте Господу славата дължима на името Му; Донесете принос, и влезте пред Него; Поклонете се Господу с великолепие свето.

³⁰ Треперете пред Него, <жители на> целия свят; Защото вселената е утвърдена, та не може да се поклати.

³¹ Да се веселят небесата, и да се радва светът: И да казват между народите: Господ царува.

³² Да бучи морето и всичко що има в него: Нека се радват полетата и всичко що е в тях.

³³ Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света.

³⁴ Славословете Господа, защото е благ, Защото милостта Му е до века;

³⁵ И речете: Спаси ни, Боже на спасението ни, Събери ни, и избави ни от народите, За да славословим светото Твое име, И да тържествуваме в Твоята хвала.

³⁶ Благословен да бъде Господ Бог Израилев От века и до века. И всичките люде рекоха: Амин! и възхвалиха Господа.

³⁷ Тогава <Давид> остави там, пред ковчега на Господния завет, Асафа и братята му за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден;

³⁸ <остави> и Овид-едома и братята му, шестдесет и осем души; тоже и Овид-едома Едутуновия син и Оса за вратари;

³⁹ и свещеника Садок и братята му свещениците, пред Господната скиния на високото място, което бе в Гаваон,

⁴⁰ за да принасят всеизгаряне Господу върху олтара за всеизгарянията винаги заран и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израиля;

⁴¹ и с тях <постави> Емана, Едутуна, и другите по име определени, които бяха избрани да славословят Господа, защото Неговата милост е до века;

⁴² и при тях, <то ест, при> Емана и Едутуна, имаше тръби и кимвали за ония, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари.

⁴³ И така, всичките люде си отидоха, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си.

17 А като се настани Давид в къщата си, рече Давид на пророк Натана: Виж, аз живея в кедрова къща, а ковчегът на Господния завет <стои> под завеси.

² И Натан каза на Давида: Стори всичко, що е в сърцето ти, защото Бог е с тебе.

³ Но през същата нощ Господното слово дойде към Натана и рече:

⁴ Иди, кажи на слугата Ми Давида: Така говори Господ: Ти няма да Ми построиш дом, в който да обитавам,

⁵ защото от деня, когато изведох Израиля <от Египет>, дори до днес, не съм обитавал в дом, но съм ходил из шатър в шатър и из скиния <в скиния>.

⁶ В кое от всичките места, гдето съм ходил с целия Израил, говорих Аз някога на някой от Израилевите съдии, на които заповядах да пасат людете Ми, като казах: Защо Ми не построихте кедров дом?

⁷ Сега, прочее, така да кажеш на слугата Ми Давид: Така каза Господ на Силите: Аз те взех от кошарата, от подир стадото, за да бъдеш вожд на людете Ми Израиля;

⁸ и съм бил с тебе на всякъде, гдето си ходил, и изтребих всичките ти неприятели пред тебе, и направих името ти да е както името на великите, които са на земята.

⁹ И ще определя мястото за людете Си Израиля и ще ги насадя, та ще обитават на своето собствено място и няма да се преместят вече; и тези които вършат неправда няма вече да ги притесняват, както по-напред,

¹⁰ и както от времето, когато поставих съдии над людете Си Израиля; и ще покоря всичките ти неприятели. При това ти явявам, че Господ ще ти съгради дом.

¹¹ Когато се навършат дните ти, та трябва да отидеш при бащите си, ще въздигна потомеца ти подир тебе, който ще бъде един от твоите синове, и ще утвърдя царството му.

¹² Той ще Ми построи дом; и Аз ще утвърдя престола му до века.

¹³ Аз ще му бъда отец, и той ще Ми бъде син; и няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от оногова, който бе преди тебе;

¹⁴ но ще го закрепя в Моя дом и в Моето царство до века; престолът му ще бъде утвърден до века.

¹⁵ И Натан говори на Давида точно според тия думи и напълно според това видение.

¹⁶ Тогава цар Давид влезе та седна пред Господа и рече: Кой съм аз, Господи Боже, и какъв е моят дом, та си ме довел до това <положение>?

¹⁷ Но даже и това бе малко пред очите Ти, Боже; а Ти си говорил <още> за едно дълго бъдеще за дома на слугата Си, и благосклонно си погледнал на мене, като на човек от висока степен, Господи Боже.

¹⁸ Какво повече може <да> Ти <рече> Давид за честта сторена на слугата Ти? защото Ти познаваш слугата Си.

¹⁹ Господи, заради слугата Си и според Своето сърце, Ти си сторил всичко за това велико дело, за да явиш всички <тия> велики дела.

²⁰ Господи, няма подобен на Тебе, според всичко, що сме чули с ушите си.

²¹ И кой друг народ на света е както Твоите люде Израил, при когото Бог дойде да го откупи за Свои люде, за да придобиеш име чрез велики и ужасни дела, като изпъди Ти народите пред людете Си, които си откупил от Египет?

²² Защото си направил людете Си Израиля Свои люде до века; и Ти, Господи, им стана Бог.

²³ И сега, Господи, нека се утвърди до века думата, която си говорил за слугата Си и за дома му, и стори както си говорил.

²⁴ Нека се утвърди; така щото да се възвеличи името Ти до века, та да казват: Господ на Силите, Израилевият Бог, е Бог на Израиля; и нека бъде утвърден пред Тебе домът на слугата Ти Давида.

²⁵ Защото Ти, Боже мой, откри на слугата Си, че ще му съградиш дом; затова слугата Ти намери <сърцето си> разположено да се помоли пред Тебе.

²⁶ И сега, Господи, Ти си Бог, и си обещал тия блага на слугата Си;

²⁷ сега, прочее, благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да пребъдва пред Тебе до века, защото Ти, Господи, си <го> благословил и ще бъде благословен до века.