Add parallel Print Page Options

15 След това <Давид> си построи <и други> къщи в Давидовия град; приготви и място за Божия ковчег, и постави шатър за него.

Тогава рече Давид: Не бива да дигат Божия ковчег други освен левитите, защото тях избра Господ да носят Божия ковчег и да Му слугуват винаги.

И Давид събра целия Израил в Ерусалим за да пренесат Господния ковчег на мястото, което беше приготвил за него.

Давид събра Аароновите потомци и левитите;

от Каатовите потомци, началника Уриил и братята му, сто и двадесет души;

от Мерариевите потомци началника Асаия и братята му, двеста и двадесет души;

от Гирсоновите потомци, началника Иоил и братята му, сто и тридесет души;

от Елисафановите потомци, началника Семаия и братята му, двеста души;

от Хевроновите потомци, началника Елиил и братята му, осемдесет души;

10 от Озииловите потомци, началника Аминадав и братята му, сто и двадесет души.

11 И Давид повика свещениците Садок и Авиатар и левитите Уриил, Асаия, Иоил, Семаия, Емиил и Аминадав, та им рече:

12 Вие сте началници на бащините <домове> на левитите; осветете се вие и братята ви за да пренесете ковчега на Господа Израилевия Бог на <мястото>, което съм приготвил за него.

13 Защото, понеже първия път вие не <го дигнахте>, Господ нашият Бог нанесе поражения върху нас, защото не Го потърсихме според както е заповядано.

14 И тъй, свещениците и левитите осветиха себе си за да пренесат ковчега на Господа Израилевия Бог.

15 (Левийците <бяха, които> носеха Божия ковчег с върлините горе на рамената си, както заповяда Моисей, според Господното слово).

16 И Давид каза на левитските началници да поставят братята си певците с музикални инструменти, псалтири и арфи и кимвали, за да свирят весело със силен глас.

17 И така левитите поставиха Емана, Иоилевия син, а от братята му Асафа Варахииния син; а от братята им, Мерариевите потомци, Етана Кисиевия син;

18 и с тях братята им от втория чин, вратарите Захария, Вена, Яазиил, Семирамот, Ехиил, Уний, Елиав, Ванаия, Маасия, Мататия, Елифалей, Микнеия, Овид-едом и Еиил.

19 Така, певците Еман, Асаф и Етан <се определиха> да дрънкат с медни кимвали;

20 а Захария, Азиил, Семирамот, Ехиил, Уний, Елиав, Маасия и Ванаия с псалтири по Аламот;

21 а Мататия, Елифалей, Минеия, Авид-едом, Еиил и Азазия, с арфи по Семинит, за да ръководят пеенето.

22 А Ханания, главен певец на левитите, ръководеше пеенето, понеже бе изкусен.

23 А Варахия и Елкана бяха вратари за ковчега.

24 А свещениците на Севания, Иосафат, Натанаил, Амасий, Захария, Ванаия и Елиезер свиреха с тръбите пред Божия ковчег; а Овид-едом и Ехия бяха вратари за ковчега.

25 И тъй, Давид и Израилевите старейшини и хилядниците отидоха да дигнат с веселие ковчега на Господния завет от Овид-едомовата къща.

26 И понеже Бог помагаше на левитите, които носеха ковчега на Господния завет, те пожертвуваха седем юнеца и седем овена.

27 И Давид бе облечен с одежда от висон както и всичките левити, които носеха ковчега и певците, и Ханания ръководител на певците; а Давид носеше ленен ефод.

28 Така целият Израил възвеждаше ковчега на Господния завет с възклицание, с глас от рог, с тръби и с кимвали, като свиреха с псалтири и с арфи.

29 А когато ковчегът на Господния завет влизаше в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше, презря го в сърцето си.

16 Така внесоха Божия ковчег та го положиха всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и примирителни приноси пред Бога.

И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в Господното име.

И даде на всеки човек, мъж и жена, от Израиля, на всекиго по един хляб, по една мръвка месо и по една низаница сухо грозде.

И определи известни левити да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господа Израилевия Бог:

първият, Асаф; вторият, Захария; после, Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Ванаия, Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали;

а свещениците Ванаия и Яазиил с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет.

Тогава, в оня ден, Давид за пръв път нареди славославенето на Господа чрез Асафа и братята му, <с тия думи: ->

Славословете Господа: призовавайте името Му; Възвестявайте между народите делата Му.

Пейте Му, и псалмопейте Му; Говорете за всичките Му чудни дела.

10 Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

11 Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги.

12 Помнете пречудните дела, които е извършил, Знаменията Му и съдбите на устата Му,

13 Вие, потомство на Неговия слуга Израиля, Чада Яковови, избрани Негови.

14 Той е Господ Бог наш; Съдбите Му са по целия свят.

15 Помнете всякога завета Му, Словото, което заповяда на хиляда поколения,

16 <Завета>, който направи с Авраама, И клетвата Му към Исаака,

17 Която и утвърди на Якова за повеление, На Израиля за вечен завет,

18 Като рече: На тебе ще дам ханаанската земя За дял на наследството ви,

19 Когато бяхте малцина на брой, Малцина и пришелци в нея,

20 И когато прехождаха от народ в народ, И от едно царство в други люде.

21 Не остави никого да им напакости; Ей, заради тях царе изобличи,

22 <Казвайки>: Да не се допирате до помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми.

23 Пейте Господу, <жители> <на> целия свят; Благовествувайте из ден в ден спасението Му.

24 Възвестете между народите славата Му, Между всичките племена чудните Му дела.

25 Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала, И за страхопочитание повече от всички богове.

26 Защото всичките богове на племената са суетни, А Господ направи небесата,

27 Слава и великолепие са пред Него, Сила и радост на мястото Му.

28 Отдайте Господу, вие, семейства на племената. Отдайте Господу слава и сила.

29 Отдайте Господу славата дължима на името Му; Донесете принос, и влезте пред Него; Поклонете се Господу с великолепие свето.

30 Треперете пред Него, <жители на> целия свят; Защото вселената е утвърдена, та не може да се поклати.

31 Да се веселят небесата, и да се радва светът: И да казват между народите: Господ царува.

32 Да бучи морето и всичко що има в него: Нека се радват полетата и всичко що е в тях.

33 Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света.

34 Славословете Господа, защото е благ, Защото милостта Му е до века;

35 И речете: Спаси ни, Боже на спасението ни, Събери ни, и избави ни от народите, За да славословим светото Твое име, И да тържествуваме в Твоята хвала.

36 Благословен да бъде Господ Бог Израилев От века и до века. И всичките люде рекоха: Амин! и възхвалиха Господа.

37 Тогава <Давид> остави там, пред ковчега на Господния завет, Асафа и братята му за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден;

38 <остави> и Овид-едома и братята му, шестдесет и осем души; тоже и Овид-едома Едутуновия син и Оса за вратари;

39 и свещеника Садок и братята му свещениците, пред Господната скиния на високото място, което бе в Гаваон,

40 за да принасят всеизгаряне Господу върху олтара за всеизгарянията винаги заран и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израиля;

41 и с тях <постави> Емана, Едутуна, и другите по име определени, които бяха избрани да славословят Господа, защото Неговата милост е до века;

42 и при тях, <то ест, при> Емана и Едутуна, имаше тръби и кимвали за ония, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари.

43 И така, всичките люде си отидоха, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си.

17 А като се настани Давид в къщата си, рече Давид на пророк Натана: Виж, аз живея в кедрова къща, а ковчегът на Господния завет <стои> под завеси.

И Натан каза на Давида: Стори всичко, що е в сърцето ти, защото Бог е с тебе.

Но през същата нощ Господното слово дойде към Натана и рече:

Иди, кажи на слугата Ми Давида: Така говори Господ: Ти няма да Ми построиш дом, в който да обитавам,

защото от деня, когато изведох Израиля <от Египет>, дори до днес, не съм обитавал в дом, но съм ходил из шатър в шатър и из скиния <в скиния>.

В кое от всичките места, гдето съм ходил с целия Израил, говорих Аз някога на някой от Израилевите съдии, на които заповядах да пасат людете Ми, като казах: Защо Ми не построихте кедров дом?

Сега, прочее, така да кажеш на слугата Ми Давид: Така каза Господ на Силите: Аз те взех от кошарата, от подир стадото, за да бъдеш вожд на людете Ми Израиля;

и съм бил с тебе на всякъде, гдето си ходил, и изтребих всичките ти неприятели пред тебе, и направих името ти да е както името на великите, които са на земята.

И ще определя мястото за людете Си Израиля и ще ги насадя, та ще обитават на своето собствено място и няма да се преместят вече; и тези които вършат неправда няма вече да ги притесняват, както по-напред,

10 и както от времето, когато поставих съдии над людете Си Израиля; и ще покоря всичките ти неприятели. При това ти явявам, че Господ ще ти съгради дом.

11 Когато се навършат дните ти, та трябва да отидеш при бащите си, ще въздигна потомеца ти подир тебе, който ще бъде един от твоите синове, и ще утвърдя царството му.

12 Той ще Ми построи дом; и Аз ще утвърдя престола му до века.

13 Аз ще му бъда отец, и той ще Ми бъде син; и няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от оногова, който бе преди тебе;

14 но ще го закрепя в Моя дом и в Моето царство до века; престолът му ще бъде утвърден до века.

15 И Натан говори на Давида точно според тия думи и напълно според това видение.

16 Тогава цар Давид влезе та седна пред Господа и рече: Кой съм аз, Господи Боже, и какъв е моят дом, та си ме довел до това <положение>?

17 Но даже и това бе малко пред очите Ти, Боже; а Ти си говорил <още> за едно дълго бъдеще за дома на слугата Си, и благосклонно си погледнал на мене, като на човек от висока степен, Господи Боже.

18 Какво повече може <да> Ти <рече> Давид за честта сторена на слугата Ти? защото Ти познаваш слугата Си.

19 Господи, заради слугата Си и според Своето сърце, Ти си сторил всичко за това велико дело, за да явиш всички <тия> велики дела.

20 Господи, няма подобен на Тебе, според всичко, що сме чули с ушите си.

21 И кой друг народ на света е както Твоите люде Израил, при когото Бог дойде да го откупи за Свои люде, за да придобиеш име чрез велики и ужасни дела, като изпъди Ти народите пред людете Си, които си откупил от Египет?

22 Защото си направил людете Си Израиля Свои люде до века; и Ти, Господи, им стана Бог.

23 И сега, Господи, нека се утвърди до века думата, която си говорил за слугата Си и за дома му, и стори както си говорил.

24 Нека се утвърди; така щото да се възвеличи името Ти до века, та да казват: Господ на Силите, Израилевият Бог, е Бог на Израиля; и нека бъде утвърден пред Тебе домът на слугата Ти Давида.

25 Защото Ти, Боже мой, откри на слугата Си, че ще му съградиш дом; затова слугата Ти намери <сърцето си> разположено да се помоли пред Тебе.

26 И сега, Господи, Ти си Бог, и си обещал тия блага на слугата Си;

27 сега, прочее, благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да пребъдва пред Тебе до века, защото Ти, Господи, си <го> благословил и ще бъде благословен до века.