Песен на песните 4-5

1940 Bulgarian Bible

4 Ето, хубава си, любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са <като> гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;

² Зъбите ти са като стадо <ново>-стрижени овце< >Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, И не липсва ни един между тях;

³ Устните ти са като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;

⁴ Шията ти е като Давидова кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета. - Всички щитове на силни мъже;

⁵ Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.

⁶ Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.

⁷ Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.

⁸ Дойди с мене от Ливан, невесто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

⁹ Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, Пленила си сърцето ми с един <поглед> от очите си, С една огърлица на шията си.

¹⁰ Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!

¹¹ От устните ти, невесто, капе мед <като> от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.

¹² Градина затворена е сестра ми, невестата, Извор затворен, източник запечатан.

¹³ Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,

¹⁴ Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета <доставящи благоухания като> ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.

¹⁵ Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.

¹⁶ Събуди се, северни ветре, и дойди южни, Повей в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.

5 Дойдох в градината си, сестро моя, невесто; Обрах смирната си и ароматите си; Ядох медената си пита с меда си; Пих виното си с млякото си. Яжте, приятели; Пийте, да! изобилно пийте, възлюбени.

² Аз спях, но сърцето ми беше будно; <И ето> гласът на възлюбения ми; той хлопна <и казва: >Отвори ми, сестро моя, любезна моя! Гълъбице моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки.

³ <Но аз си рекох>: Съблякох дрехата си, - как да я облека? Умих нозете си, - как да ги окалям?

⁴ Възлюбеният ми провря ръката си през дупката< на вратата>; И сърцето ми се смути за него.

⁵ Аз станах да отворя на възлюбения си; И от ръцете ми капеше смирна, И от пръстите ми плавка смирна, Върху дръжките на ключалката.

⁶ Отворих на възлюбения си; Но възлюбеният ми беше се оттеглил, отишъл бе. <Извиках>: Душата ми ослабваше когато ми говореше! Потърсих го, но не го намерих; Повиках го, но не ми отговори.

⁷ Намериха ме стражарите, които обхождат града, Биха ме, раниха ме; Пазачите на стените ми отнеха мантията.

⁸ Заклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите възлюбения ми, - то що? Кажете му, че съм ранена от любов.

⁹ В що различава твоят възлюбен от <друг> възлюбен, О ти прекрасна между жените? В що различава твоят възлюбен от <друг> възлюбен Та ни заклеваш ти така?

¹⁰ Възлюбеният ми е бял и румен, Личи и между десет хиляди.

¹¹ Главата му е <като> най-чисто злато; Косите му са къдрави, черни като гарван;

¹² Очите му, умити в мляко, <и като> прилично вложени <скъпоценни камъни, >Са подобни на <очите на> гълъби при водните потоци;

¹³ Бузите му са като лехи с аромати, <Като> бряг с благоуханни растения; Устните му са <като> кремове, от които капе плавка смирна;

¹⁴ Ръцете му са <като> златни цилиндри покрити с хрисолит; Тялото му е <като> изделие от слонова кост украсено със сапфири;

¹⁵ Краката му са <като> мраморни стълбове Закрепени на подложки от чисто злато; Изгледът му е като Ливан, изящен като кедрове;

¹⁶ Устата му са много сладки; и той цял е прелестен. Такъв е възлюбеният ми, и такъв е приятелят ми, О ерусалимски дъщери.