Псалми 51-53

1940 Bulgarian Bible

51 (По слав. 50). За първия певец, псалом на Давида, когато пророк Натан дойде при него, след като беше влязъл той при Витсавия {2 Цар. 11:2-4. 12:1-9.}. Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; Според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми.

² Измий ме съвършено от беззаконието ми, И очисти ме от греха ми.

³ Защото престъплението си аз признавам, И грехът ми е винаги пред мене.

⁴ На Тебе, само на Тебе, съгреших, И пред Тебе сторих това зло; <Признавам това>, за да бъдеш оправдан, когато говориш, И <да излезеш> непорочен, когато съдиш.

⁵ Ето родих се в нечестие, И в грях ме зачна майка ми.

⁶ Ето, <понеже> желаеш искреност вътре <в човека, >Научи ме мъдрост в скришното <на сърцето ми>.

⁷ Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; Измий ме, и ще стана по-бял от сняг.

⁸ Дай ми да чуя радост и веселие, За да се зарадват костите, които си строшил.

⁹ Отвърни лицето Си от греховете ми. И всичките ми беззакония изличи.

¹⁰ Сърце чисто сътвори в мене, Боже, И дух постоянен обновявай вътре в мене,

¹¹ Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, Нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.

¹² Повърни ми радостта на спасението Си: И освобождаващият Дух нека ме подкрепи.

¹³ Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища, И грешници ще се обърнат към Тебе.

¹⁴ Избави ме от виновността за кръвта, Боже, Боже на спасението ми; <И> езикът ми ще пее високо за Твоята правда.

¹⁵ Господи, отвори устните ми; И устата ми ще разгласят Твоята хвала.

¹⁶ Защото не щеш да Ти принеса жертва; Всеизгаряния не Ти са угодни.

¹⁷ Жертви на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.

¹⁸ Стори добро на Сион според благоволението Си; Съгради стените на Ерусалим.

¹⁹ Тогава благоволението Ти ще бъде в жертви на правда, В приноси и всеизгаряния; Тогава ще принасят юнци на олтара Ти.

52 (По слав. 51). За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща {1 Цар. 22:9. Езек. 22:9.}. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия <пребъдва> до века.

² Езикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.

³ Обичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села).

⁴ Обичаш всичките гибелни думи и измамливия език.

⁵ Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, И ще те изкорени от земята на живите. (Села).

⁶ А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят <и рекат:>

⁷ Ето човек, който не направи Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше в нечестието си.

⁸ А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.

⁹ Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.

53 (По слав. 52). За първия певец, по боледуването му, Давидово поучение. Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се и сториха гнусно беззаконие; Няма кой да прави добро.

² Бог надникна от небето над човешките чада, За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.

³ Всеки един от тях се обърна надире; <всички> заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.

⁴ Без разум ли са ония, които беззаконствуват. Които изпояждат людете ми <както> ядат хляб, И не призовават Бога?

⁵ Там ги нападна голям страх, гдето нямаше страх; Защото Бог разпръсна костите на опълчаващите се против тебе; Посрамил си ги, защото Бог ги отхвърли.

⁶ Дано дойде от Сион избавление за Израиля! Когато върне Бог Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.