Псалми 129-131

1940 Bulgarian Bible

129 (По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

² Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, Но не ми надвиха.

³ Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

⁴ <Но> Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

⁵ Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

⁶ Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, -

⁷ С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

⁸ Нито казват минувачите: Благословение Господно да бъде на вас! <Та да им отговарят: И ние> ви благославяме в името Господно!

130 (По слав. 129). Песен на възкачванията. Из дълбочините викам към Тебе, Господи.

² Господи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.

³ Ако би забелязвал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?

⁴ При Тебе, обаче, има прощение За да Ти се боят.

⁵ Чакам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.

⁶ Душата ми <очаква> Господа Повече от ония, които <очакват> зората, <Да! повече от> очакващите зората.

⁷ Нека се надява Израил на Господа; Защото у Господа е милостта, И у Него е пълното изкупление;

⁸ И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.

131 (По слав. 130). Давидова песен на възкачванията. Господи, сърцето ми не се гордее, Нито се надигат очите ми, Нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене.

² Наистина аз укротих и успокоих душата си; Като отбито дете при майка си, <Така> душата ми е при мене като отбито дете.

³ Израилю, надей се на Господа От сега и до века.