Add parallel Print Page Options

87 (По слав. 86). Псалом, песен за Кореевите потомци. Основания Си на светите хълмове <град>,

Да! портите на Сиона, Господ обича Повече от всичките Яковови заселища.

Славни неща се говорят за тебе, Граде Божий. (Села).

Ще спомена Египет и Вавилон. Като от ония, които ме познават. Ето филистимската земя и Тир, с Етиопия: Тоя <народ, ще кажа>, се е родил там;

Да! за Сион ще се рече: Тоя и оня са се родили в него, И сам Всевишният ще го утвърди.

Когато Господ запише племената, ще счете, <Че> това <и онова племе> се е родило там. (Села).

Както певците, тъй и свирачите <ще казват>: Всичките ми извори са в Тебе.

88 (По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева {3 Цар. 4:31. 1 Лет. 2:6.}. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе.

Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.

Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближава до преизподнята.

Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,

Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.

Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.

Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).

Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.

Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.

10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите {Еврейски: Сенките.} ще станат <и> ще Те хвалят? (Села).

11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в <мястото на> погибелта {Еврейски: В Авадон. Иов 26:6.} верността Ти?

12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти <дела>, И правдата Ти в земята на забравените?

13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.

14 Господи, защо отхвърляш душата ми? <Защо> криеш лицето Си от мене?

15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя Твоите ужаси, <и> в изумление съм.

16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.

17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.

18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.

87 (По слав. 86). Псалом, песен за Кореевите потомци. Основания Си на светите хълмове град,

Да! портите на Сиона, Господ обича Повече от всичките Яковови заселища.

Славни неща се говорят за тебе Граде Божий (Села).

Ще спомена Египет и Вавилон. Като от ония, които ме познават. Ето филистимската земя и Тир, с Етиопия: Тоя народ, ще кажа, се е родил там;

Да! за Сион ще се рече: Тоя и оня са се родили в него, И сам Вавилон ще го утвърди.

Когато Господ запише племената, ще счете, Че това и онова племе се е родило там. (Села).

Както певците тъй и свирачите ще казват: Всичките ми извори са в Тебе.

88 (По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева*. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе

Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.

Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята.

Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,

Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.

Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.

Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).

Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.

Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.

10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите+ ще станат и ще Те хвалят? (Села).

11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта 12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?

13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.

14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?

15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.

16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.

17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.

18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.

13 Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото <власти> има, те са отредени от Бога.

Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.

Защото владетелите не <причиняват> страх на добротвореца, но на злотвореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;

понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за <докарване> гняв, върху {Гръцки: За гнева спрямо} този, който върши зло.

Затова нужно е да се покорявате не само поради <страх от> гнева, но и заради съвестта.

Понеже за тая причина и данък плащате. Защото <владетелите> са Божии служители, които постоянно се занимават с тая <длъжност>.

Отдавайте на всички дължимото: комуто <се дължи> данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.

Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона.

Понеже <заповедите>: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си".

10 Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.

11 И това <вършете> като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато <изпърво> повярвахме.

12 Нощта премина, а денят наближи; и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.

13 Както в бял ден нека ходим благопристойно, не по пирования и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти.

14 Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.

13 Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога.

Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наретба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.

Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злостореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;

понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарване гняв, върху ( Гръцки: за гнева спрямо ) този, който върши зло.

Затова нужно е да се покорите не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.

Понеже за тая причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тая длъжност.

Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.

Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона.

10 Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.

11 И това вършете като знаете времето, че часът е вече настъпил да се събудите от сън; защото спасението е по-близу до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме.

12 Нощта премина а денят наближи: и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.

13 Както в бял ден нека ходим благопристойно, не по пирове и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти.

14 Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.