Add parallel Print Page Options

146 (По слав. 145). Алилуя! Хвали Господа душе моя.

Ще хваля Господа докато съм жив, Ще пея хваление на моя Бог догдето съществувам.

Не уповавай на князе, Нито на човешки син, в когото няма помощ.

Излиза ли духът му, той се връща в земята си; В тоя същий ден загиват намеренията му.

Блажен оня, чиито помощник е Якововият Бог, Чиято надежда е на Господа неговия Бог,

Който направи небето и земята, Морето и всичко що е в тях, - Който пази вярност до века;

Който извършва правосъдие за угнетените, Който дава храна на гладните. Господ ръзвързва вързаните.

Господ отваря очите на слепите; Господ изправя сгърбените; Господ люби праведните,

Господ пази чужденците; Поддържа сирачето и вдовицата; А пътят на нечестивите превръща.

10 Господ ще царува до века, Твоят Бог, Сионе, из род в род. Алилуя!

147 (По слав. 146). Хвалете Господа; защото е добро нещо да пеем хваления на нашия Бог, Защото е приятно, и хвалението е прилично.

Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници.

Изцелява съкрушените в сърце И превързва скърбите им.

Изброява числото на звездите. Нарича ги всички по име.

Велик е нашият Господ, и голяма и силата Му; Разумът Му е безпределен.

Господ укрепва кротките, А нечестивите унижава до земята.

Пейте Господу и благодарете Му. Пейте хваления с арфа на нашия Бог.

Който покрива небето с облаци, Приготвя дъжд за земята, И прави да расте трева по планините;

Който дава храна на животните И на гарвановите пилета, които пиукат.

10 Не се удоволствува в силата на коня, Нито има благоволение в краката на мъжете.

11 Господ има благоволение в ония, които Му се боят, В ония, които уповават на Неговата милост. (По слав. 147).

12 (1)Слави Господа, Ерусалиме; Хвали твоя Бог, Сионе;

13 (2)Защото Той закрепява лостовете на твоите порти, Благославя чадата ти всред тебе.

14 (3)Установява мир в твоите предели, Насища те с най изрядната пшеница.

15 (4)Изпраща заповедтта Си по земята; Словото Му тича много бърже;

16 (5)Дава сняг като вълна, Разпръсва сланата като пепел,

17 (6)Хвърля леда си като уломъци; Пред мраза Му кой може устоя?

18 (7)Пак изпраща словото Си и ги разтопява; Прави вятъра си да духа, и водите текат.

19 (8)Възвестява словото Си на Якова, Повеленията Си и съдбите Си на Израиля.

20 (9)Не е постъпил така с никой друг народ; И те не са познали съдбите Му. Алилуя!

146 (По слав. 145). Алилуя! Хвали Господа, душе моя.

Ще хваля Господа докато съм жив, Ще пея хваление на моя Бог догдето съществувам.

Не уповавайте на князе, Нито на човешки син, в когото няма помощ.

Излиза ли духът му, той се връща в земята си; В тоя същий ден загиват намеренията му.

Блажен оня, чийто помощник е Якововият Бог, Чиято надежда е на Господа неговия Бог,

Който направи небето и земята, Морето и всичко що е в тях, - Който пази вярност до века;

Който извършва правосъдие за угнетените, Който дава храна на гладните. Господ развързва вързаните.

Господ отваря <очите на> слепите; Господ изправя сгърбените; Господ люби праведните,

Господ пази чужденците; Поддържа сирачето и вдовицата; А пътят на нечестивите превръща.

10 Господ ще царува до века, Твоят Бог, Сионе, из род в род. Алилуя!

147 (По слав. 146). Хвалете Господа; защото е добро нещо да пеем хваления на нашия Бог, Защото е приятно, <и> хвалението е прилично.

Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници.

Изцелява съкрушените в сърце И превързва скърбите им.

Изброява числото на звездите. Нарича ги всички по име.

Велик е нашият Господ, и голяма е силата Му; Разумът Му е безпределен.

Господ укрепява кротките, А нечестивите унижава до земята.

Пейте Господу и благодарете <Му>. Пейте хваления с арфа на нашия Бог.

Който покрива небето с облаци, Приготвя дъжд за земята, И прави да расте трева по планините;

Който дава храна на животните И на гарвановите пилета, които пиукат.

10 Не се удоволствува в силата на коня, Нито има благоволение в краката на мъжете.

11 Господ има благоволение в ония, които Му се боят, В ония, които уповават на Неговата милост. (По слав. 147).

12 (1)Слави Господа, Ерусалиме; Хвали твоя Бог, Сионе;

13 (2)Защото Той закрепява лостовете на твоите порти, Благославя чадата ти всред тебе.

14 (3)Установява мир в твоите предели, Насища те с най-изрядната пшеница.

15 (4)Изпраща заповедта Си по земята; Словото Му тича много бърже;

16 (5)Дава сняг като вълна, Разпръсква сланата като пепел,

17 (6)Хвърля леда си като уломъци: Пред мраза Му кой може устоя?

18 (7)<Пак> изпраща словото Си и ги разтопява; Прави вятъра Си да духа, и водите текат.

19 (8)Възвестява словото Си на Якова, Повеленията Си и съдбите Си на Израиля.

20 (9)Не е постъпил така с никой <друг народ>; И те не са познали съдбите Му. Алилуя!

'Псалми 146-147' not found for the version: Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version.

15 Още, братя, напомнювам ви благовестието, което ви проповядвах, което приехте, в което стоите,

чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, Защото първо ви предадох онова, което приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;

че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;

и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;

че после се яви на Якова, тогава на всички апостоли;

а най-после от всички яви се на мене, като на някой изверг.

Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека защото гоних Божията църква,

10 Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, 11 И тъй, било че аз се трудих повече, било че те, така проповядвахме и те и аз, и вие така сте повярвали.

12 Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?

14 и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е нашата вяра.

15 При това, ние се намираме лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не възкресяват;

16 защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;

17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяря, вие сте още в греховете си.

18 Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.

19 Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.

20 Но сега Христос е бил възкесен, първият плод на починалите.

21 Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите.

22 Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.

23 Но всеки на своя ред: Христос първия плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови;

24 Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.

25 Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.

26 И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена,

27 защото Бог "е покорил всичко под нозете Му" А когато ще е казъл, че всичко е вече покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),

28 когато казвам, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще покори Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.

Read full chapter

15 Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали.

Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;

че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;

и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;

че после се яви на Якова, тогава на всичките апостоли;

а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.

Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека понеже гоних Божията църква,

10 Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, - не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.

11 И тъй, било че аз <се трудих повече>, било че, така проповядваме <и те и аз>, и вие така сте повярвали.

12 Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?

13 Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен;

14 и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.

15 При това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не се възкресяват;

16 защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;

17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си.

18 Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.

19 Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.

20 Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите.

21 Понеже, както чрез човека <дойде> смъртта, така чрез човека <дойде> възкресението на мъртвите.

22 Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.

23 Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.

24 Тогава <ще бъде> краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.

25 Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.

26 И смъртта, най-последен враг, <и тя> ще бъде унищожена,

27 защото Бог "е покорил всичко под нозете Му". А когато ще е казал, че всичко е <вече> покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),

28 когато <казвам>, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.

Read full chapter

Благата вест за Христос

15 Братя и сестри, искам да ви припомня Благата вест, която ви проповядвах и вие приехте, в която стоите твърдо и която ви носи спасение, ако запазите посланието ми в съзнанието си (освен ако не сте повярвали напразно).

Защото ви предадох онова, което и аз получих. Съобщих ви най-важното: че Христос умря за греховете ни, както казват Писанията, и че бе погребан, а на третия ден – възкресен, както казват Писанията, че се яви на Кифа, [a] а след това на дванадесетте апостола. След това веднъж се яви на повече от петстотин братя и повечето от тях са все още живи, макар и някои да са мъртви. След това се яви на Яков и отново на всички апостоли и най-накрая и на мен като на човек, роден преждевременно. Аз съм най-незначителният сред апостолите и дори не съм достоен да се нарека апостол, защото преследвах Божията църква. [b] 10 Но благодарение на Божията благодат аз съм това, което съм. И благодатта, която той прояви към мен, не бе напразна. Напротив: трудех се по-упорито от всички останали, въпреки че не аз го правех, а Божията благодат, която беше в мен. 11 И така, дали ви проповядвам аз или те, това е, което всички проповядваме, и това е, в което вие повярвахте.

Нашето възкресение

12 Но след като проповядваме, че Христос бе възкресен от мъртвите, защо някои от вас казват, че няма възкресение на мъртвите? 13 Ако няма възкресение на мъртвите, значи Христос не е бил възкресен. 14 А ако Христос не е бил възкресен, безсмислено е проповядването ни, безсмислена е и вярата ви. 15 А се оказваме и лъжесвидетели относно Бога, защото пред него свидетелствахме под клетва, че той е възкресил Христос. Но ако, както казват, мъртвите не възкръсват, то и Бог не е възкресил Христос. 16 А ако мъртвите не възкръсват, то Христос не е бил възкресен, 17 а ако Христос не е бил възкресен, вярата ви е безполезна, вие все още сте в греховете си 18 и онези, които са били в Христос, когато са умрели, са изгубени. 19 Ако имахме надежда в Христос само за този живот, ние бихме били най-достойните за съжаление сред всички хора.

20 Но Христос наистина бе възкресен от мъртвите и бе първият от тях, 21 и ако смъртта дойде чрез човек, чрез човек дойде и възкресението на мъртвите. 22 Защото както всички умират в Адам, така всички ще възкръснат за нов живот в Христос, 23 но всеки по своя ред: Христос е първият плод на възкресението, а когато той дойде, ще възкръснат онези, които му принадлежат. 24 След това ще дойде краят, когато Христос предаде царството на Бога и Отца, когато унищожи всеки управник, всяка власт и всяка сила. 25 Защото Христос трябва да царува, докато Бог не постави всички врагове под краката му. 26 Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта. 27 Защото „Бог е подчинил всичко на Христос.“ [c] Когато Писанието казва, че „всичко“ е било подчинено, ясно е, че това изключва самия Бог, който е подчинил всичко на Христос. 28 И когато всичко е подчинено на Христос, самият Син ще бъде подчинен на Онзи, който подчини всичко на него, за да бъде Бог всичко за всички.

Read full chapter

Footnotes

  1. Първо Коринтяни 15:5 Кифа Арамейското име на Петър, един от дванадесетте апостола.
  2. Първо Коринтяни 15:9 + църква Гръцка дума, която означава „събрание“. В Новия Завет така се нарича събранието на отделната местна група от вярващи, както и общността на всички християни, целият Божий народ.
  3. Първо Коринтяни 15:27 Цитат от Пс. 8:6.