146 (По слав. 145). Алилуя! Хвали Господа, душе моя.

² Ще хваля Господа докато съм жив, Ще пея хваление на моя Бог догдето съществувам.

³ Не уповавайте на князе, Нито на човешки син, в когото няма помощ.

⁴ Излиза ли духът му, той се връща в земята си; В тоя същий ден загиват намеренията му.

⁵ Блажен оня, чийто помощник е Якововият Бог, Чиято надежда е на Господа неговия Бог,

⁶ Който направи небето и земята, Морето и всичко що е в тях, - Който пази вярност до века;

⁷ Който извършва правосъдие за угнетените, Който дава храна на гладните. Господ развързва вързаните.

⁸ Господ отваря <очите на> слепите; Господ изправя сгърбените; Господ люби праведните,

⁹ Господ пази чужденците; Поддържа сирачето и вдовицата; А пътят на нечестивите превръща.

¹⁰ Господ ще царува до века, Твоят Бог, Сионе, из род в род. Алилуя!

147 (По слав. 146). Хвалете Господа; защото е добро нещо да пеем хваления на нашия Бог, Защото е приятно, <и> хвалението е прилично.

² Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници.

³ Изцелява съкрушените в сърце И превързва скърбите им.

⁴ Изброява числото на звездите. Нарича ги всички по име.

⁵ Велик е нашият Господ, и голяма е силата Му; Разумът Му е безпределен.

⁶ Господ укрепява кротките, А нечестивите унижава до земята.

⁷ Пейте Господу и благодарете <Му>. Пейте хваления с арфа на нашия Бог.

⁸ Който покрива небето с облаци, Приготвя дъжд за земята, И прави да расте трева по планините;

⁹ Който дава храна на животните И на гарвановите пилета, които пиукат.

¹⁰ Не се удоволствува в силата на коня, Нито има благоволение в краката на мъжете.

¹¹ Господ има благоволение в ония, които Му се боят, В ония, които уповават на Неговата милост. (По слав. 147).

¹² (1)Слави Господа, Ерусалиме; Хвали твоя Бог, Сионе;

¹³ (2)Защото Той закрепява лостовете на твоите порти, Благославя чадата ти всред тебе.

¹⁴ (3)Установява мир в твоите предели, Насища те с най-изрядната пшеница.

¹⁵ (4)Изпраща заповедта Си по земята; Словото Му тича много бърже;

¹⁶ (5)Дава сняг като вълна, Разпръсква сланата като пепел,

¹⁷ (6)Хвърля леда си като уломъци: Пред мраза Му кой може устоя?

¹⁸ (7)<Пак> изпраща словото Си и ги разтопява; Прави вятъра Си да духа, и водите текат.

¹⁹ (8)Възвестява словото Си на Якова, Повеленията Си и съдбите Си на Израиля.

²⁰ (9)Не е постъпил така с никой <друг народ>; И те не са познали съдбите Му. Алилуя!

15 Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

² чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали.

³ Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;

⁴ че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;

⁵ и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

⁶ че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;

⁷ че после се яви на Якова, тогава на всичките апостоли;

⁸ а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.

⁹ Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека понеже гоних Божията църква,

¹⁰ Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, - не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.

¹¹ И тъй, било че аз <се трудих повече>, било че, така проповядваме <и те и аз>, и вие така сте повярвали.

¹² Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?

¹³ Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен;

¹⁴ и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.

¹⁵ При това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не се възкресяват;

¹⁶ защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;

¹⁷ и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си.

¹⁸ Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.

¹⁹ Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.

²⁰ Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите.

²¹ Понеже, както чрез човека <дойде> смъртта, така чрез човека <дойде> възкресението на мъртвите.

²² Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.

²³ Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.

²⁴ Тогава <ще бъде> краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.

²⁵ Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.

²⁶ И смъртта, най-последен враг, <и тя> ще бъде унищожена,

²⁷ защото Бог "е покорил всичко под нозете Му". А когато ще е казал, че всичко е <вече> покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),

²⁸ когато <казвам>, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.