121 (По слав. 120). Песен на възкачванията. Издигам очите си към хълмовете, От гдето иде помощта ми.

² Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята.

³ Той няма да остави да се поклати ногата ти; Оня, който те пази, няма да задреме.

⁴ Ето, няма да задреме нито ще заспи Оня, Който пази Израиля.

⁵ Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти.

⁶ Слънцето няма да те повреди денем, Нито луната нощем.

⁷ Господ ще те пази от всяко зло; Ще пази душата ти.

⁸ Господ ще пази излизането ти и влизането ти От сега и до века.

123 (По слав. 122). Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.

² Ето, както очите на слугите <гледат> към ръката на господаря им, Както очите на слугинята към ръката на господарката й. Така <гледат> нашите очи към Господа нашия Бог, Докле се смили за нас.

³ Смили се за нас, Господи, смили се за нас, Защото се преситихме от презрение.

⁴ Пресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите.

124 (По слав. 123). Давидова песен на възкачванията. Ако не беше Господ с нас, (Нека рече сега Израил),

² Ако не беше Господ с нас, Когато се надигнаха човеци против нас,

³ Тогава те биха ни погълнали живи, Когато яростта им пламтеше против нас, -

⁴ Тогава водите биха ни потопили, Пороят би преминал върху душата ни, -

⁵ Тогава надигнатите води Биха преминали върху душата ни.

⁶ Благословен да е Господ, Който не ни предаде в зъбите им като лов!

⁷ Душата ни се избави като птица от примката на ловците; Примката се строши, и ние се избавихме.

⁸ Помощта ни е в името на Господа, Който направи небето и земята.

125 (По слав. 124). Песен на възкачванията. Ония, които уповават на Господа, Са като хълма Сион, който не може да се поклати, А до века остава.

² Както хълмовете окръжават Ерусалим, Така Господ окръжава людете Си От сега и до века.

³ Защото нечестието няма да налага скиптъра си върху участта на праведните, Да не би праведните да простират ръце към беззаконието.

⁴ Стори добро, Господи, на добрите И на правдивите в сърце.

⁵ А ония, които се отклоняват в кривите си пътища, Тях ще отведе Господ заедно с ония, които вършат беззаконие. Мир на Израиля!

128 (По слав. 127). Песен на възкачванията. Блажен всеки, който се бои от Господа, И ходи в Неговите пътища;

² Защото ще ядеш <плода> от труда на ръцете си; Блажен ще бъдеш, и ще благоденствуваш.

³ Жена ти ще бъде като плодовита лоза всред дома ти, Чадата ти като маслинени младоци около трапезата ти,

⁴ Ето, така ще се благослови човекът, Който се бои от Господа.

⁵ Господ да те благослови от Сион, И да видиш доброто на Ерусалим през всичките дни на живота си,

⁶ Дори да видиш чада от чадата си! Мир на Израиля!

129 (По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

² Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, Но не ми надвиха.

³ Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

⁴ <Но> Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

⁵ Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

⁶ Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, -

⁷ С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

⁸ Нито казват минувачите: Благословение Господно да бъде на вас! <Та да им отговарят: И ние> ви благославяме в името Господно!

130 (По слав. 129). Песен на възкачванията. Из дълбочините викам към Тебе, Господи.

² Господи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.

³ Ако би забелязвал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?

⁴ При Тебе, обаче, има прощение За да Ти се боят.

⁵ Чакам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.

⁶ Душата ми <очаква> Господа Повече от ония, които <очакват> зората, <Да! повече от> очакващите зората.

⁷ Нека се надява Израил на Господа; Защото у Господа е милостта, И у Него е пълното изкупление;

⁸ И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.