Притчи 3-5
1940 Bulgarian Bible
3 Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,
2 Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.
3 Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.
4 Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.
5 Уповавай на Господа от все сърце, И не се облягай на своя разум.
6 Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.
7 Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;
8 Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за костите ти.
9 Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.
10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.
11 Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,
12 Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.
13 Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,
14 Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея <по-скъпа> от чисто злато.
15 Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.
16 Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.
17 Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.
18 Тя е дърво на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.
19 С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.
20 Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.
21 Сине мой, тия <неща> да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,
22 Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.
23 Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.
24 Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.
25 Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,
26 Защото Господ ще бъде твое упование, И ще опази ногата ти да се не хване.
27 Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да <им> го направиш.
28 Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си <това, което му се пада>.
29 Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.
30 Не се карай с някого без причина Като не ти е направил зло.
31 Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,
32 Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.
33 Проклятия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.
34 Наистина Той се присмива на присмивачите, А на смирените дава благодат.
35 Мъдрите ще наследят слава, А безумните ще отнесат срам.
4 Послушайте, чада, бащина поука, И внимавайте да научите разум.
2 Понеже ви давам добро учение, Не оставяйте наставлението ми.
3 Защото и аз бях син на баща си, Гален и безподобен на майка си,
4 И той ме наставляваше и ми казваше: Нека държи сърцето ти думите ми, Пази заповедите ми и ще живееш,
5 Придобий мъдрост, придобий разум; Не забравяй, нито се отклонявай от думите на устата ми.
6 Не я оставяй и тя ще те пази. Обичай я - и ще те варди.
7 Главното е мъдрост; <затова> придобивай мъдрост, И при всичко, що си придобил, придобивай разум.
8 Въздигай я и тя ще те въздигне, Когато я прегърнеш, ще ти докара слава.
9 Ще положи на главата ти красив венец. Ще ти даде славна корона
10 Слушай, сине мой, и приеми думите ми, И годините на живота ти ще се умножат.
11 Наставлявал съм те в пътя на мъдростта, Водил съм те по прави пътеки.
12 Когато ходиш стъпките ти не ще бъдат стеснени; И когато тичаш, няма да се спънеш.
13 Хвани се здраво за поуката, недей я оставя; Пази я, понеже тя е животът ти.
14 Не влизай в пътеката на нечестивите, И не ходи по пътя на лошите.
15 Отбягвай от него, не минавай край него. Отклони се от него и замини.
16 Защото те не заспиват, ако не сторят зло, И сън ги не хваща, ако не спънат някого.
17 Понеже ядат хляб на нечестие, И пият вино на насилство.
18 Но пътя на праведните е като виделото на разсъмване, Което се развиделява, догдето стане съвършен ден.
19 Пътят на нечестивите е като тъмнина; Не знаят от що се спъват.
20 Сине мой, внимавай на думите ми, Приклони ухото си към беседите ми.
21 Да се не отдалечат от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си;
22 Защото те са живот за тия, които ги намират, И здраве за цялата им снага.
23 Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, Защото от него са изворите на живота.
24 Отмахни от себе си опърничави уста, И отдалечи от себе си развратени устни.
25 Очите ти нека гледат право напред, И клепачите ти нека бъдат оправени право пред тебе.
26 Обмисляй внимателно пътеката на нозете си, И всичките ти пътища нека бъдат добре уредени.
27 Не се отбивай ни на дясно ни на ляво; Отклони ногата си от зло.
5 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло;
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
5 Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти <да отидат> в чужд дом;
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 И да казваш: Как <можах да> намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17 Нека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19 <Тя да ти бъде като> любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
21 Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
Притчи 3-5
Bulgarian Bible
3 Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,
2 Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.
3 Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.
4 Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.
5 Уповавай на Господа от все сърце И не се облягай на своя разум.
6 Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.
7 Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;
8 Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за косите ти.
9 Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.
10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.
11 Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,
12 Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.
13 Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,
14 Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато..
15 Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.
16 Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.
17 Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.
18 Тя е дело на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.
19 С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.
20 Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.
21 Сине мой, тоя неща да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,
22 Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.
23 Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.
24 Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.
25 Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,
26 Защото Господ ще бъде твое упование, И ще пази ногата то да се не хване.
27 Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да им го направиш.
28 Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си това, което му се пада .
29 Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.
30 Не се карай с него без причина, Като не ти е направил зло.
31 Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,
32 Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.
33 Проклетия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.
34 Наистина Той се присмива на присмивачите. А на смирените дава благодат.
4 Мъдрите ще наследят слова, А безумните ще отнесат срам. Послушайте, чада, бащина поука, И внимавайте да научите разум.
2 Понеже ви давам добро учение, Не оставяйте наставлението ми.
3 Защото и аз бях син на баща си, Гален и безподобен на майка си,
4 И той ме наставляваше и ми казваше: Нека държи сърцето ти думите ми, Пази заповедите ми и ще живееш,
5 Придобий мъдрост, придобий разум; Не забравяй, нито се отклонявай от думите на устата ми.
6 Не я оставяй и тя ще те пази. Обичай я - и ще те варди.
7 Главното е мъдрост; затова придобивай мъдрост, И при всичко, що си придобил, придобивай разум.
8 Въздигай я и тя ще те въздигне, Когато я прегърнеш, ще ти докара слава.
9 Ще положи на главата ти красив венец. Ще ти даде славна корона
10 Слушай, сине мой, и приеми думите ми, И годините на живота ти ще се умножат.
11 Наставлявал съм те в пътя на мъдростта, Водил съм те по прави пътеки.
12 Когато ходиш стъпките ти не ще бъдат стеснени; И когато тичаш, няма да се спънеш.
13 Хвани се здраво за поуката, недей я оставя; Пази я, понеже тя е животът ти.
14 Не влизай в пътеките на нечестивите, И не ходи по пътя на лошите.
15 Отбягвай от него, не минавай край него. Отклони се от него и замини.
16 Защото те не заспиват, око не сторят зло, И сън не ги хваща, ако не спънат някого.
17 Понеже ядат хляб на нечестие, И пият вино на насилство.
18 Но пътя на праведните е като виделото на разсъмване, Което се развиделява, догдето стане съвършен ден.
19 Пътят на нечестивите е като тъмнина; Не знаят от що се спъват.
20 Сине мой, внимавай на думите ми, Приклони ухото си към беседите ми.
21 Да се не отдалечат от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си;
22 Защото те са живот за тия, които ги намират, И здраве за цялата им снага.
23 Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, Защото от него са изворите на живота.
24 Отмахни от себе си опърничави уста, И отдалечи от себе си развратени устни.
25 Очите ти нека гледат право напред, И клепачите ти нека бъдат оправени право пред тебе.
26 Обмисляй внимателно пътеката на нозете си, И всичките ти пътища нека бъдат добре уредени.
27 Не се отбивай ни на дясно ни на ляво; Отклони ногата си от зло.
5 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
5 Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
Второ Коринтяни 1
1940 Bulgarian Bible
1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахаия:
2 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.
3 Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.
4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.
5 Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.
6 Но, ако ни наскърбяват, <това е> за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, <това е> за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.
7 И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.
8 Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си;
9 даже ние сами <счетохме, че> бяхме приели смъртна присъда в себе си, - за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.
10 И Той ни избави от толкоз <близка> смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,
11 като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради <стореното> на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.
12 Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.
13 Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,
14 (както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.
15 С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,
16 като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и <тогава> вие да ме изпратите за Юдея.
17 Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?
18 Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не. {В изданието от 1940 г. - "?" вместо "."}
19 Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;
20 понеже в Него е Да <за всичките> Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.
21 А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,
22 Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог.
23 Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;
24 защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите <твърди>.
Второ Коринтяни 1
Bulgarian Bible
1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахаия:
2 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа.
3 Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.
4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.
5 Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.
6 Но, ако ни наскърбяват, това е за ваша утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.
7 И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.
8 Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си:
9 даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си, 10 И Той ни избави от толкоз близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,
11 като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради стореното на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.
12 Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не са плътска мъдрост, а са Божия благодат.
13 Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,
14 (както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.
15 С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,
16 като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и тогава вие да ме изпратите за Юдея.
17 Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?
18 Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не?
19 Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;
20 понеже в Него е Да за всичките Божи обещания, колкото и много да са; затова и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.
21 А тоя, който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,
22 Който ни е запечатил, и е дал в сърдцата ни Духа в залог.
23 Но аз призовавам Бог за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;
24 защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.
© 1995-2005 by Bibliata.com