Притчи 22-24
1940 Bulgarian Bible
22 За предпочитане е <добро> име, нежели голямо богатство, И благоволение <е по-добро> от сребро и злато.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
4 Наградата на смирението <и> на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
5 Тръни и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
12 Очите на Господа пазят <онзи, който има> знание, И той осуетява думите на коварния.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи <богатството> си, И който дава на богатия, непременно <ще изпадне> в немотия.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на <тях> днес - да! тебе.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
26 Не бъди от тия, които дават ръка От тия, които стават поръчители за дългове,
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
23 Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
2 Иначе ще туриш нож в гърлото си, Ако те обладава охота.
3 Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
4 Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
5 Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина <богатството> си прави крила, Както орел що лети към небето.
6 Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
7 Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Казва ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
8 Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
9 Не говори в ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
10 Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
11 Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
12 Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
13 Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, <ако и да> го биеш с пръчка, то няма да умре.
14 Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада.
15 Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
16 Да! сърцето {Еврейски: Вътрешностите.} ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
17 Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да <пребъдва в> страх от Господа цял ден,
18 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
20 Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
21 Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човека с дрипи.
22 Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
23 Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
24 Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
25 <Прочее>, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
26 Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
27 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
28 Да! тя причаква като за плячка, И умножава <числото> на неверните между човеците.
29 Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи? -
30 На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
31 Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
32 <Защото> после то хапе като змия, И жили като ехидна.
33 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
34 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
35 Удариха ме <ще речеш>, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя, за да го търся пак?
24 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
2 Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
5 Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
6 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
7 Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
8 Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
9 Помислянето на <такова> безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
10 <Ако> покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържаш ония, които политат към клане.
12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, не знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, <защото> е сладка на вкуса ти.
14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
16 Защото праведният <ако> седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
17 Не се радвай, когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
19 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
20 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае <какво> наказание <ще им се наложи> и от двамата?
23 И тия са изречения на мъдрите:- Лицеприятие в съд не е добро.
24 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
25 Но които <го> изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
26 Който дава прав отговор, Той целува в устни.
27 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена.
32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
33 <Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън, -
34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
Притчи 22-24
Bulgarian Bible
22 Конят се приготвя за деня на боя, Но избавлението е от Господа. За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
5 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
26 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
23 Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
2 Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
3 Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
4 Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
5 Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
6 Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
7 Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
8 Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
9 Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
10 Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
11 Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
12 Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
13 Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
14 Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада.
15 Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
16 Да! сърцето* ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
17 Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
18 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
20 Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
21 Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
22 Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
23 Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
24 Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
25 Прочее , нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
26 Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
27 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
28 Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
29 Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи? -
30 На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
31 Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
32 Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
33 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
34 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
35 Удариха ме ще речеш , и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
24 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
2 Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
5 Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
6 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
7 Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
8 Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
9 Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
10 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
16 Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
17 Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
19 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
20 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
23 И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
24 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
25 Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
26 Който дава прав отговор, Той целува в устни.
27 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
33 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън, -
34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
© 1995-2005 by Bibliata.com