31 След това Господ говори на Моисея, казвайки:

² Въздай на мадиамците за израилтяните, и след това ще се прибереш при людете си.

³ Моисей, прочее, говори на людете, казвайки: Нека се въоръжат от вас мъже за бой и нека отидат против Мадиама за да извършат въздаяние върху Мадиама за Господа.

⁴ По хиляда души от всяко племе от всичките Израилеви племена да изпратите на войната.

⁵ И така, от Израилевите хиляди се преброиха по хиляда души от всяко племе, дванадесет хиляди души, въоръжени за бой.

⁶ И Моисей ги изпрати на войната, по хиляда души от всяко племе, тях и Финееса, син на свещеника Елеазара, със светите вещи и с тръбите за тревога в ръцете му.

⁷ Те воюваха против Мадиама, според както Господ заповяда на Моисея, и убиха всяко мъжко.

⁸ И между убитите убиха и мадиамските царе: Евия, Рекема, Сура, Ура и Рева, петима мадиамски царе; убиха с нож и Валаама Веоровия син.

⁹ А израилтяните плениха жените на мадиамците, децата им, всичкия им добитък и всичките им стада; и разграбиха всичкия им имот.

¹⁰ А всичките им градове, в местата населени от тях, и всичките им станове изгориха с огън.

¹¹ И взеха всичките користи и всичката плячка, и човек и животно.

¹² И докараха пленниците, плячката и користите на Моисея, на свещеника Елеазар и на обществото израилтяни в стана, на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.

¹³ Тогава Моисей, свещеникът Елеазар и всичките първенци на обществото излязоха да ги посрещнат вън от стана.

¹⁴ Но Моисей се разгневи на военачалниците, на хилядниците и на стотниците, които се връщаха от военния поход;

¹⁵ и Моисей им рече: Оставихте ли живи всичките жени?

¹⁶ Ето, те, по съвета на Валаама, накараха израилтяните да беззаконствуват против Господа в делото на Фегора, тъй че язвата се яви всред Господното общество.

¹⁷ За това, убийте сега всичките мъжки от децата, и убийте всяка жена, която е познала мъж, като е лежала с него.

¹⁸ А всичките момичета, които не са познали мъж, които не са лежали с такъв, оставете живи за себе си.

¹⁹ И вие останете вън от стана седем дена; вие и пленниците ви, всеки <от вас>, който е убил човек, и който се е допрял до убит, очистете се на третия ден и на седмия ден;

²⁰ очистете и всичките дрехи, всичките кожени вещи, и всичко, което е направено от козина, и всичките дървени съдове.

²¹ Също и свещеникът Елеазар рече на войниците, които бяха ходили на война: Това е повелението, което Господ заповяда на Моисея като закон.

²² Само че златото, среброто, медта, желязото, оловото и калая,

²³ всичко, което може да устои на огън, прекарайте през огън, и ще бъде чисто; обаче, трябва да се очисти и с очистителната вода; и всичко що не може да устои на огън прекарай през вода.

²⁴ Тогава на седмия ден да изперете дрехите си, и ще бъдете чисти; и подир това да влезете в стана.

²⁵ И Господ говори на Моисея, казвайки:

²⁶ Ти и свещеникът Елеазар и началниците на бащините <домове> от обществото пребройте плячката и пленниците, и човек и животно,

²⁷ и раздели плячката на две, между войниците, които ходиха на война и цялото общество.

²⁸ От <дела> на войниците, които ходиха на бой, отдели като данък за Господа по една душа от петстотин - от човеци, от говеда, от осли и от овци;

²⁹ от тяхната половина да вземеш това и да го дадеш на свещеника Елеазара, като възвишаем принос Господу.

³⁰ А от половината, <която се дава> на израилтяните, да вземеш по един дял от петдесет - от човеци, от говеда, от осли и от овци - от всеки добитък, - и да ги дадеш на левитите, които пазят заръчаното за Господната скиния.

³¹ И тъй Моисей и свещеникът Елеазар сториха, според както Господ заповяда на Моисея.

³² А плячката, <то ест>, това, което остана в плен, което войниците заплениха, беше: овци, шестстотин седемдесет и пет хиляди;

³³ говеда, седемдесет и две хиляди;

³⁴ осли, шестдесет и една хиляда

³⁵ и човеци - жени, които не бяха познали мъж, чрез лягане с такъв - всичко тридесет и две хиляди души.

³⁶ Половината, делът на ония, които бяха ходили на бой, беше на брой: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин;

³⁷ а данъкът за Господа от овците беше шестстотин седемдесет и пет;

³⁸ говедата бяха тридесет и шест хиляди, от които данъкът за Господа беше седемдесет и две;

³⁹ ослите бяха тридесет хиляди и петстотин, от които данъкът за Господа беше шестдесет и един;

⁴⁰ и човеците бяха шестнадесет хиляди, от които данъкът за Господа беше тридесет и двама души,

⁴¹ И Моисей даде данъка, като възвишаем принос Господу, на свещеника Елеазара, както Господ заповяда на Моисея.

⁴² А половината, <която се даде> на израилтяните, която Моисей отдели от войниците,

⁴³ <то ест>, половината за обществото, беше: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин;

⁴⁴ говеда, тридесет и шест хиляди;

⁴⁵ осли, тридесет хиляди и петстотин;

⁴⁶ и човеци - шестнадесет хиляди.

⁴⁷ От тая половина за израилтяните Моисей взе по един дял от петдесет, от човеци и от животни, и ги даде на левитите, които пазеха заръчаното за Господната скиния, според както Господ заповяда на Моисея.

⁴⁸ Тогава се приближиха при Моисея началниците, които бяха над хилядите на войската, хилядниците и стотниците,

⁴⁹ и рекоха на Моисея: Слугите ти преброиха войниците, които са под ръката ни; и не липсва ни един от нас.

⁵⁰ За това принасяме дар Господу, всеки каквото е намерил, златни неща, верижки, гривни, пръстени, обеци и мъниста, за да се извърши умилостивение за душите ни пред Господа.

⁵¹ И Моисей и свещеникът Елеазар взеха златото от тях, всичко в изработени украшения.

⁵² И всичкото злато от възвишаемия принос, който хилядниците и стотниците принесоха Господу, беше шестнадесет хиляди седемстотин и петдесет сикли.

⁵³ (<Защото> войниците бяха грабили, всеки за себе си).

⁵⁴ И Моисей и свещеникът Елеазар, като взеха златото от хилядниците и стотниците, донесоха го в шатъра за срещане, за спомен на израилтяните пред Господа.

32 А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,

² то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:

³ Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,

⁴ земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.

⁵ За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти за притежание; не ни привеждай през Иордан.

⁶ А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?

⁷ Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята, която Господ им е дал?

⁸ Така сториха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-варни, за да видят земята;

⁹ отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не влязат в земята, която Господ им бе дал.

¹⁰ И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:

¹¹ Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,

¹² освен Халева син на Ефония Кенезов, и Исуса Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.

¹³ Гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.

¹⁴ И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.

¹⁵ Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще <станете причина да> погинат всички тия люде.

¹⁶ Но те пристъпиха при <Моисея> и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;

¹⁷ а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове <в безопасност> от местните жители.

¹⁸ Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си.

¹⁹ Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.

²⁰ Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,

²¹ ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,

²² и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.

²³ Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.

²⁴ Съградете градове за челядите си и огради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.

²⁵ И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни заповяда.

²⁶ Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;

²⁷ а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.

²⁸ Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините <домове> от племената на израилтяните.

²⁹ Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.

³⁰ Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.

³¹ И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така ще сторим.

³² Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък {На изток от.} Иордан.

³³ И тъй, Моисей им даде, <то ест>, на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.

³⁴ И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,

³⁵ Атротсофан, Язир, Иогвея,

³⁶ Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.

³⁷ А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,

³⁸ Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименуваха градовете, които съградиха.

³⁹ И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.

⁴⁰ За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.

⁴¹ А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир {Т.е., Яирови паланки.}.

⁴² И Нова отиде та превзе Кенат и селата му и го наименува Нова по своето име.