Матей 26:51-75

1940 Bulgarian Bible

⁵¹ И, ето, един от тия, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна ножа си, и, като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото.

⁵² Тогава Исус му каза: Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат.

⁵³ Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?

⁵⁴ Но как биха се сбъднали писанията, че< това> трябва така да бъде?

⁵⁵ В същия час рече Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.

⁵⁶ Но всичко това стана за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

⁵⁷ А тия, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, гдето бяха събрани книжниците и старейшините.

⁵⁸ А Петър вървеше подире Му издалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.

⁵⁹ А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят;

⁶⁰ обаче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но сетне дойдоха двама и рекоха:

⁶¹ Тоя каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни <пак> да го съградя.

⁶² Тогава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

⁶³ Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос Божият Син?

⁶⁴ Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.

⁶⁵ Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството. Вие какво мислите?

⁶⁶ А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно< наказание>.

⁶⁷ Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха:

⁶⁸ Познай ни, Христе, кой Те удари.

⁶⁹ А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса галилеянина.

⁷⁰ А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш.

⁷¹ И когато излезе в преддверието, видя го друга< слугиня>, и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина.

⁷² И <Петър> пак се отрече с клетва: Не познавам човека.

⁷³ След малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.

⁷⁴ Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя.

⁷⁵ И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.