13 В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.

² И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.

³ И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;

⁴ и като сееше някои< зърна> паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.

⁵ А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

⁶ а като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.

⁷ Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.

⁸ А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

⁹ Който има уши [да слуша], нека слуша.

¹⁰ Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

¹¹ А Той в отговор им каза: <Защото> на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

¹² Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

¹³ Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.

¹⁴ На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: "С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.

¹⁵ Защото сърцето на тия люде е задебеляло И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля".

¹⁶ А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.

¹⁷ Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

¹⁸ Вие, прочее, чуйте <какво значи> притчата за сеяча.

¹⁹ При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя.

²⁰ А посеяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;

²¹ корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.

²² А посеяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден.

²³ А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

²⁴ Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;

²⁵ но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.

²⁶ И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

²⁷ А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? тогова откъде са плевелите?

²⁸ Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?

²⁹ А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.

³⁰ Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

³¹ Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;

³² което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.

³³ Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

³⁴ Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;

³⁵ за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: - "Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света".

³⁶ Тогава Той остави народа и дойде в къщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.

³⁷ А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;

³⁸ нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;

³⁹ неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели.

⁴⁰ И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.

⁴¹ Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,

⁴² и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

⁴³ Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши [да слуша], нека слуша.

⁴⁴ Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.

⁴⁵ Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,

⁴⁶ и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.

⁴⁷ Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира< риби> от всякакъв вид,

⁴⁸ и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.

⁴⁹ Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните,

⁵⁰ и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,

⁵¹ [Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме.

⁵² А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.

⁵³ Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.

⁵⁴ И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и тия велики дела?

⁵⁵ Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Иосиф, Симон и Юда?

⁵⁶ И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?

⁵⁷ И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.

⁵⁸ И не извърши там много велики дела, поради неверието им.

8 И скоро след това <Исус> ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте <ученика>,

² и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести; Мария наречена Магдалина, от която бяха излезли седем беса,

³ И Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.

⁴ И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:

⁵ Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.

⁶ А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.

⁷ Друго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.

⁸ А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.

⁹ А учениците Му Го попитаха за <значението на> тая притча.

¹⁰ Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите <се проповядва> с притчи, тъй щото, като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират.

¹¹ Прочее, ето <значението> на притчата. Семето е Божието слово.

¹² А <посяното> край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.

¹³ <Падналото> на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.

¹⁴ Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.

¹⁵ А <посяното> на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.

¹⁶ И никой, като запали светило не го покрива със съд, нито го туря под легло; но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.

¹⁷ Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе на яве.

¹⁸ Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.

¹⁹ И дойдоха при него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.

²⁰ И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.

²¹ А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.

²² А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.

²³ А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и <вълните> ги заплашваха така щото бяха в опасност.

²⁴ И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.

²⁵ И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, Който заповядва и на ветровете, и те Му се покоряват?

²⁶ И пристигнаха в герасинската страна, която е срещу Галилея.

²⁷ И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.

²⁸ Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи.

²⁹ Защото <Исус> беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.

³⁰ Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.

³¹ И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната.

³² А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма; и <бесовете> Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.

³³ И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.

³⁴ А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.

³⁵ И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.

³⁶ И тия, които бяха видели това разказаха им как излекувал бесния.

³⁷ И цялото множество от герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.

³⁸ А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с Него; но <Исус> го изпрати, като каза:

³⁹ Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи, по целия град, какви неща му стори Исус.

⁴⁰ А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.

⁴¹ И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;

⁴² защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.

⁴³ И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,

⁴⁴ се приближи изотзад и се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението й.

⁴⁵ И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене]?

⁴⁶ Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от мене.

⁴⁷ И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.

⁴⁸ А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир.

⁴⁹ Докато той още говореше, дохожда някой си от <къщата на> началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.

⁵⁰ А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.

⁵¹ И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.

⁵² И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.

⁵³ А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.

⁵⁴ Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!

⁵⁵ И върна се духът му и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат <нещо> да яде.

⁵⁶ И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.