11 И Господ говори на Моисея и Аарона, като им каза:

² Говорете на израилтяните, казвайки: Ето животните, които можете да ядете измежду всичките животни, които са по земята.

³ Измежду животните всяко що има раздвоени копита и е с разцепени копита, и преживя, него да ядете.

⁴ Обаче от ония, които преживят, или от ония, които имат раздвоени копита, да не ядете следните: камилата, защото преживя, но няма раздвоени копита; тя е нечиста за вас;

⁵ питомния заек, защото преживя, но няма раздвоени копита, той е нечист за вас;

⁶ дивия заек, защото преживя, но няма раздвоени копита; той е нечист за вас;

⁷ и свинята, защото има раздвоени копита, и е с разцепени копита, но не преживя; тя е нечиста за вас.

⁸ От тяхното месо да не ядете, и до мършата им да не се допирате; те са нечисти за вас.

⁹ Измежду всичките, които са във водите, да ядете следните: всички във водите, които имат перки и люспи, в моретата и в реките, тях да ядете.

¹⁰ А измежду всичко, което се движи във водите, и измежду всяко одушевено животно, което е във водите, всички в моретата и в реките, които нямат перки и люспи, те са отвратителни за вас.

¹¹ Непременно да бъдат отвратителни за вас; от месото им да не ядете, и от мършата им да се отвращавате.

¹² Всичко във водите, което няма ни перки ни люспи, да бъде отвратително за вас.

¹³ Измежду птиците да се отвращавате от следните; да се не ядат, <понеже> са отвратителни: орелът, грифата, морският орел,

¹⁴ пилякът, соколът по видовете му,

¹⁵ всяка врана по видовете й,

¹⁶ камилоптицата, бухалът, кукувицата, ястребът по видовете му,

¹⁷ малкият бухал, рибарят, ибисът,

¹⁸ лебедът, пеликанът, лешоядът,

¹⁹ щъркът, цаплята по видовете й, папунякът и прилепът.

²⁰ Всички крилати пълзящи, които ходят на четири нозе, да бъдат отвратителни за вас.

²¹ Обаче измежду всичките пълзящи крилати, можете да ядете ония, които, като ходят на четири нозе имат пищяли над нозете си, за да скачат с тях по земята.

²² Измежду тях можете да ядете следните: скакалеца по видовете му, солама по видовете му, харгола по видовете му, и акридата по видовете й.

²³ А всички <други> крилати пълзящи, които имат четири нозе, да бъдат отвратителни за вас.

²⁴ От тях ще бъдат нечисти: всеки, който се допира до мършата им, ще бъде нечист до вечерта;

²⁵ и всеки, който понесе нещо от мършата им, да изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта.

²⁶ Всяко животно що има раздвоени копита, но не е с разцепени копита нито преживя, е нечисто за вас; всеки, който се допира до такова, ще бъде нечист.

²⁷ И измежду всичките четвероноги животни, ония, които ходят на лапите си, ще бъдат нечисти за вас; всеки, който се допира до мършата им, ще бъде нечист до вечерта.

²⁸ И който понесе мършата им нека изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта; те са нечисти за вас.

²⁹ Измежду пълзящите, които пълзят по земята, следните да бъдат нечисти за вас: невестулката, мишката, гущерът по видовете му,

³⁰ ящерът, ящерицата, саврата, самиамитът и хамелионът.

³¹ Тия са, които са нечисти за вас измежду всичките пълзящи; всеки, който се допира до мършата им, ще бъде нечист до вечерта.

³² И всяко нещо, върху което те биха паднали мъртви, ще бъде нечисто: било дървен съд, дреха, кожа, вретище, или какъв да е съд, който се употребява в работа, всеки трябва да се тури във вода, и ще бъде нечист до вечерта; тогава ще бъде чист.

³³ И ако някое от тях падне в някой пръстен съд, то всичко що е вътре в него ще бъде нечисто; а него да строшите.

³⁴ Всяка храна< в него>, която се яде, върху която се сипва вода, <когато се сготви>, ще бъде нечиста; и всяко питие, което се пие, във всеки такъв съд ще бъде нечисто.

³⁵ Каквото и да било нещо, върху което би паднало нещо от мършата им, ще бъде нечисто; било пещ или огнище, трябва да се строшат; нечисти са, и нечисти ще бъдат за вас.

³⁶ Обаче извор или кладенец, гдето има събрана вода, ще си бъде чист; но каквото се допре до мършата на тия <животни> ще бъде нечисто.

³⁷ Но ако падне нещо от мършата им върху някое семе за сеене, което ще се посее, то си е чисто.

³⁸ Обаче, ако са полели семето с вода, и падне нещо от мършата им на него, тогава е нечисто за вас.

³⁹ Ако умре някое от животните, които бива да ядете, който се допре до мършата му ще бъде нечист до вечерта.

⁴⁰ И който яде от мършата му трябва да изпере дрехите си, и ще бъде нечист до вечерта; и който понесе мършата му нека изпере дрехите си, и ще бъде нечист до вечерта.

⁴¹ Всяка гадина, която пълзи по земята, е отвратителна; да ги не ядете.

⁴² Всичко, което се влачи по корема си, и всичко, което ходи на четири нозе, или всичко, което има много нозе, сиреч, всички гадини, които пълзят по земята, - тях да не ядете, защото са отвратителни.

⁴³ Да се не омърсите с никакви пълзящи гадини, нито да се оскверните с тях, та да бъдете нечисти чрез тях.

⁴⁴ Защото Аз съм Иеова, вашият Бог; осветете се, прочее, и бъдете свети, понеже Аз съм свет; и да се не оскверните с никаква гадина пълзяща по земята.

⁴⁵ Защото Аз съм Господ, който ви изведох из Египетската земя, за да ви бъда Бог; бъдете, прочее, свети, защото Аз съм свет.

⁴⁶ Това е законът за животните, за птиците, за всяко одушевено, което се движи във водите, и за всяко одушевено, което пълзи по земята,

⁴⁷ за да правите разлика между чистото и нечистото, и между одушевеното, което бива да се яде, и одушевеното, което не бива да се яде.

12 И Господ говори на Моисея, казвайки:

² Говори на израилтяните, като речеш: Ако зачне жена и роди мъжко дете, тя ще бъде нечиста седем дена; както в дните, когато е разлъчана поради месечините си, ще бъде нечиста.

³ А на осмия ден да се обреже краекожието на <детето>.

⁴ Но тя да остава тридесет и три дена за очистването си от кръвта си; до никоя света вещ да се не допира, и в светилището да не влиза, преди да се свършат дните на очистването й.

⁵ Но ако роди женско дете, тя ще бъде нечиста две седмици, както когато е разлъчана; и да остава шестдесет и шест дена за очистването си от кръвта си.

⁶ А когато се свършат дните на очистването й, за син или за дъщеря, нека донесе при свещеника едногодишно агне за всеизгаряне; и гълъбче или гургулица в принос за грях, до входа на шатъра за срещане;

⁷ и той да го принесе пред Господа и да направи умилостивение за нея, и тя ще бъде чиста от течението на кръвта си. Това е законът за оная, която ражда мъжко или женско дете.

⁸ Но ако не й стига ръка да донесе агне, нека донесе две гургулици или две гълъбчета, едното за всеизгаряне, а другото в принос за грях; и свещеникът да направи умилостивение за нея, и тя ще бъде чиста.

13 Господ още говори на Моисея и на Аарона, казвайки:

² Когато човек има по кожата на месата си оток, или краста, или лъскаво петно, и се обърне на рана от проказа върху кожата на месата му, тогава да се заведе при свещеника Аарона, или при един от свещениците, негови синове.

³ И свещеникът да прегледа раната върху кожата на месата: ако влакната на раната са побелели, и раната се вижда по-дълбоко от кожата на месата му, това е рана от проказа; и свещеникът, като го прегледа, нека го обяви за нечист.

⁴ Но ако лъскавото петно върху кожата на месата му е бяло, и не изглежда да е по-дълбоко от кожата, и влакната му не са побелели, тогава свещеникът да затвори за седем дена <онзи, който има> раната.

⁵ А на седмия ден свещеникът да го прегледа; и, ето, ако види, че раната е в застой, и раната не се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го затвори за още седем дена;

⁶ и на седмия ден свещеникът пак да го прегледа; и ето, ако раната е завехнала, и раната не се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го обяви за чист; това е краста; <болният> нека изпере дрехите си, и ще бъде чист.

⁷ Но ако, подир явяването му пред свещеника за очистването си, крастата се разпростира много по кожата, той трябва да се яви пак при свещеника,

⁸ и ако види свещеникът, че крастата се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е проказа.

⁹ Когато човек има рана от проказа, нека бъде заведен при свещеника;

¹⁰ и свещеникът да прегледа, и, ето, ако има бял оток на кожата и влакната са побелели, и има живо месо в отока,

¹¹ това е стара проказа по кожата на месата му; свещеникът трябва да го обяви за нечист; да не го затвори, защото е нечист.

¹² Но ако, до колкото се вижда на свещеника, проказата се е разпростряла много по кожата, и проказата е покрила цялата кожа на <болния с> раната, от главата до нозете му,

¹³ тогава свещеникът да прегледа, и, ето, ако проказата е покрила всичките му меса, нека обяви за чист <онзи, който има> раната; понеже тя цяла е побеляла, той е чист.

¹⁴ Но щом се появи на него живо месо, ще бъде нечист;

¹⁵ свещеникът, като прегледа живото месо, нека го обяви за нечист; живото месо е нечисто; това е проказа.

¹⁶ Или пък ако живото месо пак се промени и побелее, нека дойде при свещеника;

¹⁷ и, ето, когато го прегледа свещеникът, ако раната е побеляла, тогава свещеникът да обяви за чист <онзи, който има> раната; той е чист.

¹⁸ Ако на кожата на някого по месата му има цирей, който е оздравял,

¹⁹ и ако на мястото на цирея се е появил бял оток, или лъскаво бяло червеникаво петно, такъв да се покаже на свещеника;

²⁰ и свещеникът да прегледа, и ето, ако изглежда да е по-дълбоко от кожата, и влакната му са побелели, тогава свещеникът да го обяви за нечист: това е рана от проказа, която е избухнала в цирея.

²¹ Но ако, като я прегледа свещеникът, ето, няма бели влакна в нея, и не е по-дълбоко от кожата, и е завехнала, тогава свещеникът да го затвори за седем дена;

²² и ако се разпростира много по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е язва.

²³ Но ако лъскавото петно остава на мястото си, и не се е разпростряло, това е белегът от цирея; свещеникът нека го обяви за чист.

²⁴ Или, ако на кожата на месата на някого има <място> изгорено от огън, и живото месо на изгореното стане лъскаво, бяло червеникаво, или бяло петно,

²⁵ тогава свещеникът да го прегледа, и, ето, ако влакната на лъскавото петно са побелели, и то изглежда да е по-дълбоко от кожата, това е проказа, която е избухнала в изгореното; свещеникът да го обяви за нечист; това е язва на проказа.

²⁶ Но ако, като го прегледа свещеникът, ето, няма бели влакна в лъскавото петно, и не е по-дълбоко от кожата, но е завехнало, тогава свещеникът да го затвори за седем дена;

²⁷ и на седмия ден свещеникът да го прегледа; ако то се е разпростряло много по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е язва на проказа.

²⁸ Но ако лъскавото петно си стои на мястото, и не се е разпростряло по кожата, но е завехнало, това е оток от изгореното; свещеникът да го обяви за чист, понеже е белег от изгореното.

²⁹ Ако мъж или жена има рана на главата или на брадата,

³⁰ то свещеникът да прегледа раната; и, ето, ако тя изглежда да е по-дълбоко от кожата, и в нея има тънки руси влакна, то свещеникът да го обяви за нечист; това е кел, проказа на главата или на брадата.

³¹ Но ако, като прегледа свещеникът раната от кела, ето, тя не изглежда да е по-дълбоко от кожата, и няма черни влакна по нея, тогава свещеникът да затвори за седем дена <онзи, който има> раната от кела;

³² и на седмия ден свещеникът да прегледа раната; и, ето, ако не се е разпрострял келът, и няма в него руси влакна, и келът не изглежда да е по-дълбоко от кожата,

³³ такъв да се обръсне, но без да обръсне келевото, и свещеникът да затвори келевия още седем дена.

³⁴ А на седмия ден свещеникът да прегледа кела; и, ето, ако келът не се е разпрострял по кожата, и изглежда да не е по-дълбоко от кожата, тогава свещеникът да го обяви за чист; и такъв да изпере дрехите си, и ще бъде чист.

³⁵ Обаче, ако, подир очистването му, келът се разпростре много по кожата,

³⁶ тогава свещеникът да го прегледа; и ако келът се е разпрострял по кожата, свещеникът да не търси руси влакна, човекът е нечист.

³⁷ Но ако му се вижда, че келът е в застой, и черни влакна са поникнали по него, келът е оздравял, човекът е чист; свещеникът да го обяви за чист.

³⁸ Ако мъж или жена има по кожата на месата си бели лъскави петна,

³⁹ то свещеникът да прегледа; и, ето, ако лъскавите петна по кожата на месата им са белезникави, лишай е избухнал по кожата; човекът си е чист.

⁴⁰ Ако някому е окапала косата от главата, такъв е плешив, но <пак> е чист.

⁴¹ Ако е окапала косата му от предната част на главата му, той е полуплешив, но <пак> е чист.

⁴² Но ако по плешивото или по полуплешивото място има бяла, червеникава рана, това е проказа, която е избухнала в плешивото или полуплешивото му място.

⁴³ Свещеникът нека го прегледа; и, ето, ако отокът на раната в плешивото му или в полуплешивото му място е бял червеникав, подобен на изгледа на проказата по кожата на месата,

⁴⁴ той е прокажен човек, нечист е; свещеникът непременно да го обяви за нечист; той има раната на главата си.

⁴⁵ Дрехите на прокажения, който има тая рана, да се раздерат, и главата му да бъде непокрита, а нека покрие устните си и нека вика: Нечист! нечист!

⁴⁶ През всичкото време до когато бъде раната на него той ще бъде нечист; нечист е той; нека седи отлъчен; вън от стана да бъде жилището му.

⁴⁷ Ако заразата на проказата бъде в дреха, във вълнена дреха или в ленена дреха,

⁴⁸ било в основата или във вътъка, ленен или вълнен, или в кожа, или в какво да е кожено нещо,

⁴⁹ и ако заразата е зеленикава или червеникава в дрехата, или в кожата, било в основата или във вътъка, или в коя да е кожена вещ, това е зараза от проказа и трябва да се покаже на свещеника.

⁵⁰ Свещеникът нека прегледа заразата и затвори за седем дена <онова, което има> заразата;

⁵¹ а на седмия ден да прегледа заразата; ако заразата се е разпростряла по дрехата, било по основата или по вътъка, или по кожата, в каквато работа и да е употребена кожата, заразата е люта проказа; това е нечисто.

⁵² Да изгори дрехата, в която е заразата, било в основата или във вътъка, вълнена <дреха> или ленена, или каква да е <заразена> кожена вещ; защото е люта проказа; с огън да се изгори.

⁵³ Но ако, като прегледа свещеникът, ето, заразата не се е разпростряла по дрехата, било по основата, или по вътъка, или по каква да е кожена вещ,

⁵⁴ то свещеникът да заповяда да изперат онова, което е заразено, и да го затвори още за седем дена.

⁵⁵ Тогава, след изпирането, нека прегледа свещеникът заразата; ако заразата не е променила изгледа си, и заразата не се е разпростряла, тая <вещ> е нечиста; с огън да я изгориш; проказата е люта, била тя от вътрешната страна или от външната.

⁵⁶ Но ако прегледа свещеникът, и, ето, след изпирането, заразата е завехнала, то да я отдере от дрехата, или от кожата, било от основата или от вътъка.

⁵⁷ Ако пък заразата още се яви на дрехата, било на основата или вътъка, или на коя да е кожена вещ, <проказа> е избухнала; с огън да изгориш онова, което е заразено.

⁵⁸ И ако заразата се заличи от дрехата, било основата или вътъка, или от коя да е кожена вещ, която ще изпереш, тогава нека се изпере още веднъж, и ще бъде чиста.

⁵⁹ Това е законът за заразата на проказата във вълнена или ленена дреха, било в основата или вътъка, или в коя да е кожена вещ, според който да се обявява за чиста или нечиста.