Иисус Навин 22-24
Bulgarian Bible
22 Тогава Исус повика рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе та им каза:
2 Вие изпълнихте всичко що ви заповяда Господният слуга Моисей; послушахте и моя глас във всичко, що съм ви заповядал.
3 През това дълго време до днес не оставихте братята си, но изпълнихте поръчката, която Господ вашият Бог ви заповяда.
4 И сега Господ вашият Бог успокои братята ви, според както им се бе обещал; за това, върнете се сега та идете по шатрите си в земята, която е притежанието ви, която Господният слуга Моисей ви даде оттатък Иордан.
5 Но внимавайте добре да изпълнявате заповедите и закона, който Господният слуга Моисей ви заповяда, да любите Господа вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища, да пазите заповедите Му, да се прилепяте за Него, и да Му слугувате с цялото си сърце и с цялата си душа.
6 И тъй, Исус ги благослови и ги разпусна; и те си отидоха по шатрите.
7 (На половината от Манасиевото племе Моисей беше дал наследство във Васан; а на другата му половина Исус даде наследство между братята им оттатък Иордан, на запад), Исус, прочее, когато ги разпускаше по шатрите им, благослови ги
8 като им говори казвайки: Върнете се с много богатство по шатрите си, с твърде много добитък, със сребро и злато, с мед и желязо, и с твърде много дрехи; и разделете с братята си користите взети от неприятелите ви.
9 И тъй, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе се върнаха и заминаха от израилтяните от Сило, което е в Ханаанската земя, за да отидат в Галаадската земя, в земята, която бе притежанието им, която придобиха според Господното слово чрез Моисея.
10 И когато дойдоха в Иорданската околност, която е в Ханаанската земя, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе издигнаха там олтар при Иордан, олтар забележително голям.
11 А израилтяните чуха да се говори: Ето, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе издигнали олтар в преднината на Ханаанската земя, в околността на Иордан, на страната, която принадлежи на израилтяните.
12 И когато израилтяните чуха това, цялото общество израилтяни се събра в Сило, за да отидат да воюват против тях.
13 И израилтяните пратиха до рувимците, до гадците и до половината от Манасиевото племе, в Галаадската земя, Финееса син на свещеника Елеазара,
14 и с него десет първенци, по един първенец на бащиния дом за всяко Израилево племе, всеки от които беше глава на бащиния си дом между израилевите хиляди.
15 И те дойдоха при рувимците, при гадците и при половината от Манасиевото племе в Галаадската земя, та им говориха, казвайки:
16 Така говори цялото Господно общество: Какво е това престъпление, което извършихте против Израилевия Бог, та се отвърнахте днес от да следвате Господа, като сте си издигнали олтар, за да отстъпите днес от Господа?
17 Малко ли беше за нас съгрешението относно Фегора, от което и до днес не сме се очистили, макар че, поради него , стана язва в Господното общество,
18 та вие днес искате да се отвърнете от да следвате Господа? Значи, че понеже отстъпвате днес от Господа, то утре Той ще се разгневи против цялото Израилево общество.
19 Но ако земята, която е притежанието ви, е нечиста, тогава минете в земята, която е Господното притежание, гдето стои Господната скиния, и вземете притежание между нас; само не отстъпвайте от Господа, нито от нас отстъпвайте, като си издигнете олтар освен олтара на Господа нашия Бог.
20 Ахан Зараевият син не извърши ли престъпление относно обречените неща, и гняв падна върху цялото Израилево общество? И този човек не погина сам в бъззаконието си.
21 Тогава рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе в отговор рекоха на Израилевите хилядоначалници:
22 Могъщият Бог Иеова, могъщият Бог Иеова, Той знае, и Израил сам ще узнае; ако сме сторили това за отстъпление, или за престъпление против Господа, то не ни избавяй, Господи , днес.
23 Ако сме си издигнали олтар, за да се отвърнем от да следваме Господа, или за да принасяме върху него всеизгаряне или, за да принасяме върху него примирителни жертви, то сам Господ нека издири това,
24 и види дали, напротив , не сторихме това от предпазливост и нарочно, като си думахме: Утре е възможно вашите чада да говорят на нашите чада, казвайки: Каква работа имате вие с Господа Израилевия Бог?
25 Защото Господ е положил Иордан за граница между нас и вас, рувимци и гадци; вие нямате дял в Господа. Така щяха вашите чада да направят нашите чада да престанат да се боят от Господа.
26 Затова рекохме: Нека се заемем да си издигнем олтар, не за всеизгаряне, нито за жертва,
27 но за да бъде свидетелство между нас и вас, и между поколенията ни подир нас, че ние имаме право да вършим пред Господа службата му с всеизгарянията си, с жертвите си и с примирителните си приноси, та да не могат утре вашите чада да кажат на нашите чада: Вие нямате дял в Господа.
28 Затова рекохме, ако се случи утре да говорят така нам или на поколенията ни, тогава ще речем: Ето подобието на Господния олтар, който бащите ни издигнаха, не за всеизгаряне, нито за жертва, но за да бъде свидетелство между нас и вас.
29 Не дай, Боже, да отстъпим ние от Господа и да се отвърнем днес от да следваме Господа като издигнем олтар за всеизгаряне, за принос и за жертва, освен олтара на Господа нашия Бог, който е пред скинията Му.
30 А свещеникът Финеес, първенците на обществото и Израилевите хилядници, които бяха с него, като чуха думите, които говориха рувимците, гадците и манасийците, останаха твърде доволни.
31 И Финеес, син на свещеника Елеазара, каза на рувимците, на гадците и на манасийците: Днес познахме, че Господ е всред нас, защото не извършихме това престъпление против Господа; чрез това избавихме израилтяните от Господната ръка.
32 Тогава Финеес, син на свещеника Елеазара и първенците се върнаха от рувимците и от гадците, из Галаадската земя, в Ханаанската земя при израилтяните, и донесоха им известие.
33 И това нещо стана угодно на израилтяните; и израилтяните благословиха Бога, и не говореха вече за отиване против тях на бой; за да разорят земята, гдето живееха рувимците и гадците.
34 И рувимците и гадците наименуваха олтара така: Той е свидетел помежду ни, че Иеова е Бог.
23 След много време, когато Господ беше успокоил Израиля от всичките му околни неприятели, и Исус беше остарял и в напреднала възраст.
2 Исус свика целия Израил, старейшините им, началниците им, та из каза: Аз остарях и съм в напреднала възраст;
3 а вие видяхте всичко, що Господ вашият Бог извърши за вас на всички тия народи; защото Господ вашият Бог, Той е, Който е воювал за вас.
4 Ето, разделих между вас с жребие в наследство на племената ви земята на тия останали народи, и на всичките народи, които погубих, от Иордан до голямото море, към захождането на слънцето.
5 И Господ вашият Бог, Той ще ги изпъди от пред вас и ще ги изгони от пред очите ви; и вие ще завладеете земята им, според както Господ вашият Бог ви се е обещал.
6 Бъдете, прочее, много храбри, да пазите и да вършите всичко, що е написано в книгата на Моисеевия закон, без да се отклонявате от него ни на дясно ни на ляво,
7 за да се не смесвате с тия народи, които останаха помежду ви, нито да споменавате имената на боговете им, нито да се кълнете в тях , нито да им служите, нито да им се кланяте;
8 но към Господа вашия Бог да сте привързани, както сте били до днес.
9 Защото Господ е изгонил от пред вас големи и силни народи; и до днес никой не може да устои пред вас.
10 Един от вас е гонил хиляда, защото Господ вашият Бог, Той е Който воюва за вас, според както ви се е обещал.
11 За това, внимавайте добре да любите Господа вашия Бог.
12 Иначе, ако се върнете някога назад та се привържете към остатъка на тия народи, към останалите между вас, и правите сватовство с тях, и се смесвате с тях и се с вас,
13 да знаете добре, че Господ вашият Бог не ще вече да изгони от пред очите ви тия народи; но те ще бъдат клопка и примка бичове по ребрата ви и тръне в очите ви, догдето изчезнете из тая добра земя, която Господ вашият Бог ви е дал.
14 И, ето, днес аз отивам по пътя на целия свят; и вие знаете с цялото си сърце и цялата си душа, че не пропадна ни едно от тия добри неща, които Господ вашият Бог говори за вас; всичките се сбъднаха за вас; ни едно от тях не пропадна.
15 Но, ще стане, че, както се сбъднаха за вас всичките добри неща, които Господ вашият Бог говори на вас, така Господ ще докара на вас всичките зли неща, догдето ви изтреби из тая добра земя, която Господ вашият Бог ви е дал,
16 когато престъпите завета на Господа вашия Бог, който Той ви заповяда, отидете и служите на други богове та им се кланяте; тогава гневът на Господа ще пламне против вас, и вие скоро ще изчезнете из добрата земя, която Той ви е дал.
24 След това Исус събра всичките Израилеви племена в Сихем и свика старейшините на Израиля, началниците им, съдиите им надзирателите им; и те се представиха пред Господа.
2 И Исус каза на всичките люде: Така говори Господ Израилевият Бог: В старо време оттатък реката живееха бащите ви, Тара, Авраамовият баща и Нахаровият баща, и служеха на други богове.
3 И Аз взех баща ви Авраама от оная страна на реката, водих го през цялата Ханаанска земя, и умножих потомството му и му дадох Исаака;
4 а на Исаака дадох Якова и Исава. И на Исава дадох половината Сиир за притежание; а Яков и синовете му слязоха в Египет.
5 И против Моисея и Аарона, и поразиха Египет с язви, които извърших всред него, и после ви изведох.
6 И като извеждах бащите ви из Египет, вие дойдохте на морето; и Египтяните се спуснаха след бащите ви с колесници и коне в Червеното море.
7 Тогава те извикаха към Господа, и Той тури мрак между вас и египтяните, и навлече върху тях морето та ги покри; и очите ви видяха що сторих в Египет; и вие живяхте в пустинята дълго време.
8 После ви доведох в земята на аморейците, които живееха оттатък Иордан, и те воюваха против вас; но Аз ги предадох в ръцете ви, и вие завладяхте земята им, и Аз ги изтребих от пред вас.
9 Тогава моавският цар Валак, Сепфоровият син, стана и воюва против Израиля; и прати да повикат Валаама Веоровия син, за да ви прокълне.
10 Но Аз не склоних да послушам Валаама, и той даже ви благослови; и Аз ви избавих от ръката му.
11 И вие преминахте Иордан та дойдохте в Ерихон; и воюваха против вас ерихонските мъже; амонците, ферезейците, ханаанците, хетейците, гергесейците, евейците и евусейците; и Аз ги предадох в ръцете ви.
12 И изпратих пред вас стършели, които изгониха от пред вас двамата аморейски царе, - не с твоя нож, нито с твоя лък.
13 И дадох ви земя на която не бяхте положили труд, и градове, които не бяхте съградили, и вие живеете в тях; и ядете от лозя и маслини, които не сте садили.
14 Сега, прочее, бойте се от Господа, и служете Му с искреност и истина; и махнете боговете, на които служеха бащите ви оттатък реката и в Египет, и служете Господу.
15 Но ако ви се види тежко да служите Господу, изберете днес кому искате да служите, - на боговете ли, на които служиха бащите ви оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете; но аз и моят дом ще служим Господу.
16 И людете в отговор казаха: Не дай, Боже, да оставим Господа, за да служим на други богове!
17 защото Господ нашият Бог, Той е, Който изведе нас и бащите ни из Египетската земя, от дома на робството, и Който извърши пред нас ония големи знамения, и ни опази през целия път, по който пътувахме, и между всичките племена, през сред които минахме.
18 Тоже Господ изгони от пред нас всичките племена, аморейците, които живееха в тая земя. За това и ние ще служим Господу, защото Той е нашият Бог.
19 Но Исус каза на людете: Не ще можете да служите Господу; защото Той е Бог пресвет; Той е Бог ревнив; не ще да прости престъпленията и греховете ви.
20 Защото, ако оставите Господа и служите на чужди Богове тогава Той ще се обърне и ще ви стори зло и ще ви изтреби, въпреки добрата, което ви е сторил.
21 А людете казаха на Исуса: Не, но Господу ще служим.
22 Тогава Исус каза на людете: Вие сте свидетели против себе си, че си избрахте Господа, за да Му служите; (и те рекоха: Свидетели сме);
23 сега, прочее, махнете чуждите богове, които са всред вас, и преклонете сърцата си към Господа Израилевия Бог.
24 И людете казаха на Исуса: На Господа нашия Бог ще служим, и Неговия глас ще слушаме.
25 И тъй, в същия ден Исус направи завет с людете, и им постави закон и постановление в Сихем.
26 И Исус написа тия думи в книгата на Божия закон; и взе голям камък та го изправи там подир дъба, който е близо при Господното светилище.
27 И Исус каза на всичките люде: Ето тоя камък ще ни бъде за свидетел, защото той чу всичките думи, които Господ ни говори, и той ще ви бъде за свидетел, в случай, че се откажете от вашия Бог.
28 Така Исус разпусна людете, да отидат всеки в наследството си.
29 След това, Господният слуга Исус Навиевият син, умря на възраст сто и десет години.
30 И погребаха го в предела на наследството му в Тамнат-сарах, който е в хълмистата земя на Ефрема, на север от хълма Гаас.
31 И Израил служи на Господа през всичките дни на Исуса, и през всичките дни на старейшините, които преживяха Исуса, и които знаеха всичките дела, които Господ бе извършил за Израиля.
32 И в Сихем погребаха Иосифовите кости, които израилтяните изнесоха из Египет, в местността на нивата, която Яков купи за сто сребърника от синовете на Емора, Сихемовия баща; и тя стана наследство на Иосифовите потомци.
33 И Елеазар Аароновият син умря; и погребаха го на хълма на сина му Финееса, който му бе даден в хълмистата земя на Ефрема.
Иисус Навин 22-24
1940 Bulgarian Bible
22 Тогава Исус повика рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе та им каза:
2 Вие изпълнихте всичко що ви заповяда Господният слуга Моисей; послушахте и моя глас във всичко, що съм ви заповядал.
3 През това дълго време до днес не оставихте братята си, но изпълнихте поръчката, която Господ вашият Бог ви заповяда.
4 И сега Господ вашият Бог успокои братята ви, според както им се бе обещал; за това, върнете се сега та идете по шатрите си в земята, която е притежанието ви, която Господният слуга Моисей ви даде оттатък Иордан.
5 Но внимавайте добре да изпълнявате заповедите и закона, който Господният слуга Моисей ви заповяда, да любите Господа вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища, да пазите заповедите Му, да се прилепяте за Него, и да Му слугувате с цялото си сърце и с цялата си душа.
6 И тъй, Исус ги благослови и ги разпусна; и те си отидоха по шатрите.
7 (На половината от Манасиевото племе Моисей беше дал <наследство> във Васан; а на <другата> му половина Исус даде <наследство> между братята им оттатък Иордан, на запад). Исус, прочее, когато ги разпускаше по шатрите им, благослови ги
8 като им говори казвайки: Върнете се с много богатство по шатрите си, с твърде много добитък, със сребро и злато, с мед и желязо, и с твърде много дрехи; и разделете с братята си користите взети от неприятелите ви.
9 И тъй, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе се върнаха и заминаха от израилтяните от Сило, което е в Ханаанската земя, за да отидат в Галаадската земя, в земята, която бе притежанието им, която придобиха според Господното слово чрез Моисея.
10 И когато дойдоха в Иорданската околност, която е в Ханаанската земя, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе издигнаха там олтар при Иордан, олтар забележително голям.
11 А израилтяните чуха да се говори: Ето, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе издигнали олтар в преднината на Ханаанската земя, в околността на Иордан, на страната, която принадлежи на израилтяните.
12 И когато израилтяните чуха това, цялото общество израилтяни се събра в Сило, за да отидат да воюват против тях.
13 И израилтяните пратиха до рувимците, до гадците и до половината от Манасиевото племе, в Галаадската земя, Финееса син на свещеника Елеазара,
14 и с него десет първенци, по един първенец на бащиния дом за всяко Израилево племе, всеки от които беше глава на бащиния си дом между израилевите хиляди.
15 И те дойдоха при рувимците, при гадците и при половината от Манасиевото племе в Галаадската земя, та им говориха, казвайки:
16 Така говори цялото Господно общество: Какво е това престъпление, което извършихте против Израилевия Бог, та се отвърнахте днес от да следвате Господа, като сте си издигнали олтар, за да отстъпите днес от Господа?
17 Малко ли беше за нас съгрешението относно Фегора, от което и до днес не сме се очистили, макар че, <поради него>, стана язва в Господното общество,
18 та вие днес искате да се отвърнете от да следвате Господа? Значи, че понеже отстъпвате днес от Господа, то утре Той ще се разгневи против цялото Израилево общество.
19 Но ако земята, която е притежанието ви, е нечиста, тогава минете в земята, която е Господното притежание, гдето стои Господната скиния, и вземете притежание между нас; само не отстъпвайте от Господа, нито от нас отстъпвайте, като си издигнете олтар освен олтара на Господа нашия Бог.
20 Ахан Зараевият син не извърши ли престъпление относно обречените неща, и гняв падна върху цялото Израилево общество? И този човек не погина сам в беззаконието си.
21 Тогава рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе в отговор рекоха на Израилевите хилядоначалници:
22 Могъщият Бог Иеова, могъщият Бог Иеова, Той знае, и Израил сам ще узнае; ако <сме сторили това> за отстъпление, или за престъпление против Господа, то не ни избавяй, <Господи>, днес.
23 Ако сме си издигнали олтар, за да се отвърнем от да следваме Господа, или за да принасяме върху него всеизгаряне или, за да принасяме върху него примирителни жертви, то сам Господ нека издири това,
24 <и види> дали, <напротив>, не сторихме това от предпазливост и нарочно, като си думахме: Утре е възможно вашите чада да говорят на нашите чада, казвайки: Каква работа имате вие с Господа Израилевия Бог?
25 Защото Господ е положил Иордан за граница между нас и вас, рувимци и гадци; вие нямате дял в Господа. Така щяха вашите чада да направят нашите чада да престанат да се боят от Господа.
26 Затова рекохме: Нека се заемем да си издигнем олтар, не за всеизгаряне, нито за жертва,
27 но за да бъде свидетелство между нас и вас, и между поколенията ни подир нас, че ние имаме право да вършим пред Господа службата му с всеизгарянията си, с жертвите си и с примирителните си приноси, та да не могат утре вашите чада да кажат на нашите чада: Вие нямате дял в Господа.
28 Затова рекохме, ако се случи утре да говорят <така> нам или на поколенията ни, тогава ще речем: Ето подобието на Господния олтар, който бащите ни издигнаха, не за всеизгаряне, нито за жертва, но за да бъде свидетелство между нас и вас.
29 Не дай, Боже, да отстъпим ние от Господа и да се отвърнем днес от да следваме Господа като издигнем олтар за всеизгаряне, за принос и за жертва, освен олтара на Господа нашия Бог, който е пред скинията Му.
30 А свещеникът Финеес, първенците на обществото и Израилевите хилядоначалници, които бяха с него, като чуха думите, които говориха рувимците, гадците и манасийците, останаха твърде доволни.
31 И Финеес, син на свещеника Елеазара, каза на рувимците, на гадците и на манасийците: Днес познахме, че Господ е всред нас, защото не извършихте това престъпление против Господа; чрез това избавихме израилтяните от Господната ръка.
32 Тогава Финеес, син на свещеника Елеазара и първенците се върнаха от рувимците и от гадците, из Галаадската земя, в Ханаанската земя при израилтяните, и донесоха им известие.
33 И това нещо стана угодно на израилтяните; и израилтяните благословиха Бога, и не говореха вече за отиване против тях на бой; за да разорят земята, гдето живееха рувимците и гадците.
34 И рувимците и гадците наименуваха олтара така: Той е свидетелство помежду ни, че Иеова е Бог.
23 След много време, когато Господ беше успокоил Израиля от всичките му околни неприятели, и Исус беше остарял и в напреднала възраст,
2 Исус свика целия Израил, старейшините им, началниците им, съдиите им и надзирателите им, та им каза: Аз остарях и съм в напреднала възраст;
3 а вие видяхте всичко, що Господ вашият Бог извърши за вас на всички тия народи; защото Господ вашият Бог, Той е, Който е воювал за вас,
4 Ето, разделих между вас с жребие в наследство на племената ви <земята на> тия останали народи, и на всичките народи, които погубих, от Иордан до голямото море, към захождането на слънцето.
5 И Господ вашият Бог, Той ще ги изпъди от пред вас и ще ги изгони от пред очите ви; и вие ще завладеете земята им, според както Господ вашият Бог ви се е обещал.
6 Бъдете, прочее, много храбри, да пазите и да вършите всичко, що е написано в книгата на Моисеевия закон, без да се отклонявате от него ни надясно ни наляво,
7 за да се не смесвате с тия народи, които останаха помежду ви, нито да споменавате имената на боговете им, нито да се кълнете <в тях>, нито да им служите, нито да им се кланяте;
8 но към Господа вашия Бог да сте привързани, както сте били до днес.
9 Защото Господ е изгонил от пред вас големи и силни народи; и до днес никой не можа да устои пред вас.
10 Един от вас е гонил хиляда, защото Господ вашият Бог, Той е Който воюва за вас, според както ви се е обещал.
11 За това, внимавайте добре да любите Господа вашия Бог.
12 Иначе, ако се върнете някога назад та се привържете към остатъка на тия народи, към останалите между вас, и правите сватовство с тях, и се смесвате с тях и те с вас,
13 да знаете добре, че Господ вашият Бог не ще вече да изгони от пред очите ви тия народи; но те ще ви бъдат клопка и примка бичове по ребрата ви и тръни в очите ви, догдето изчезнете из тая добра земя, която Господ вашият Бог ви е дал.
14 И, ето, днес аз отивам по пътя на целия свят; и вие знаете с цялото си сърце и цялата си душа, че не пропадна ни едно от тия добри неща, които Господ вашият Бог говори за вас; всичките се сбъднаха за вас; ни едно от тях не пропадна.
15 Но, ще стане, че, както се сбъднаха за вас всичките добри неща, които Господ вашият Бог говори на вас, така Господ ще докара на вас всичките зли неща, догдето ви изтреби из тая добра земя, която Господ вашият Бог ви е дал,
16 когато престъпите завета на Господа вашия Бог, който Той ви заповяда, и отидете и служите на други богове та им се кланяте; тогава гневът на Господа ще пламне против вас, и вие скоро ще изчезнете из добрата земя, която Той ви е дал.
24 След това Исус събра всичките Израилеви племена в Сихем и свика старейшините на Израиля, началниците им, съдиите им и надзирателите им; и те се представиха пред Господа.
2 И Исус каза на всичките люде: Така говори Господ Израилевият Бог: В старо време оттатък реката живееха бащите ви, Тара, Авраамовият баща и Нахаровият {Грешка в изданието от 1940 г., трябва да е "Нахоровият".} баща, и служеха на други богове.
3 И Аз взех баща ви Авраама от оная страна на реката, водих го през цялата Ханаанска земя, и умножих потомството му и му дадох Исаака;
4 а на Исаака дадох Якова и Исава. И на Исава дадох поляната Сиир за притежание; а Яков и синовете му слязоха в Египет.
5 И пратих Моисея и Аарона, и поразиха Египет с язви, които извърших всред него, и после ви изведох.
6 И като извеждах бащите ви из Египет, вие дойдохте на морето; и египтяните се спуснаха след бащите ви с колесници и коне в Червеното море.
7 Тогава те извикаха към Господа, и Той тури мрак между вас и египтяните, и навлече върху тях морето та ги покри; и очите ви видяха що сторих в Египет; и вие живяхте в пустинята дълго време.
8 После ви доведох в земята на аморейците, които живееха оттатък Иордан, и те воюваха против вас; но Аз ги предадох в ръцете ви, и вие завладяхте земята им, и Аз ги изтребих от пред вас.
9 Тогава моавският цар Валак, Сепфоровият син, стана и воюва против Израиля; и прати да повикат Валаама Веоровия син, за да ви прокълне.
10 Но Аз не склоних да послушам Валаама, и той даже ви благослови; и Аз ви избавих от ръката му.
11 И вие преминахте Иордан та дойдохте в Ерихон; и воюваха против вас ерихонските мъже: аморейците, ферезейците, ханаанците, хетейците, гергесейците, евейците и евусейците; и Аз ги предадох в ръцете ви.
12 И изпратих пред вас стършелите, които изгониха от пред вас двамата аморейски царе, - не с твоя нож, нито с твоя лък.
13 И дадох ви земя, на която не бяхте положили труд, и градове, които не бяхте съградили, и вие живеете в тях; и ядете от лозя и маслини, които не сте садили.
14 Сега, прочее, бойте се от Господа, и служете Му с искреност и истина; и махнете боговете, на които служеха бащите ви оттатък реката и в Египет, и служете Господу.
15 Но ако ви се види тежко да служите Господу, изберете днес кому искате да служите, - на боговете ли, на които служиха бащите ви оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете; но аз и моят дом ще служим Господу.
16 И людете в отговор казаха: Не дай, Боже, да оставим Господа, за да служим на други богове!
17 защото Господ нашият Бог, Той е, Който изведе нас и бащите ни из Египетската земя, от дома на робството, и Който извърши пред нас ония големи знамения, и ни опази през целия път, по който пътувахме, и между всичките племена, през сред които минахме.
18 Тоже Господ изгони от пред нас всичките племена, аморейците, които живееха в тая земя. За това и ние ще служим Господу, защото Той е нашият Бог.
19 Но Исус каза на людете: Не ще можете да служите Господу; защото Той е Бог пресвет; Той е Бог ревнив; не ще да прости престъпленията и греховете ви.
20 Защото, ако оставите Господа и служите на чужди богове тогава Той ще се обърне и ще ви стори зло и ще ви изтреби, въпреки доброто, което ви е сторил.
21 А людете казаха на Исуса: Не, но Господу ще служим.
22 Тогава Исус каза на людете: Вие сте свидетели против себе си, че си избрахте Господа, за да Му служите; (и те рекоха: Свидетели сме);
23 сега, прочее, махнете чуждите богове, които са всред вас, и преклонете сърцата си към Господа Израилевия Бог.
24 И людете казаха на Исуса: На Господа нашия Бог ще служим, и Неговия глас ще слушаме.
25 И тъй, в същия ден Исус направи завет с людете, и им постави закон и постановление в Сихем.
26 И Исус написа тия думи в книгата на Божия закон; и взе голям камък та го изправи там под дъба, който е близо при Господното светилище.
27 И Исус каза на всичките люде: Ето тоя камък ще ни бъде за свидетел, защото той чу всичките думи, които Господ ни говори, и той ще ви бъде за свидетел, в случай, че се откажете от вашия Бог.
28 Така Исус разпусна людете, <да отидат> всеки в наследството си.
29 След това, Господният слуга Исус Навиевият син, умря на възраст сто и десет години.
30 И погребаха го в предела на наследството му в Тамнат-сарах, който е в хълмистата земя на Ефрема, на север от хълма Гаас.
31 И Израил служи на Господа през всичките дни на Исуса, и през всичките дни на старейшините, които преживяха Исуса, и които знаеха всичките дела, които Господ бе извършил за Израиля.
32 И в Сихем погребаха Иосифовите кости, които израилтяните изнесоха из Египет, в местността на нивата, която Яков купи за сто сребърника от синовете на Емора, Сихемовия баща; и тя стана наследство на Иосифовите потомци.
33 И Елеазар Аароновият син умря; и погребаха го на хълма на сина му Финеес, който му бе даден в хълмистата земя на Ефрема.
Иисус Навин 22-24
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
В навечерието на смъртта на Иисус Навин
Благословението на Иисус Навин
22 (A)Тогава Иисус повика рувимците, гадците и половината Манасиево племе. Той им каза: 2 „Вие изпълнихте всичко, което Господният служител Мойсей ви заповяда и се вслушахте в гласа ми за всичко, което ви заповядах. 3 Вие не изоставяхте братята си през цялото време и до този ден точно спазихте заповедта на Господа, вашия Бог. 4 И сега Господ, вашият Бог, даде спокойствие на братята ви, както им беше говорил. Върнете се сега и идете в шатрите си, в земята на вашето владение, която Господният служител Мойсей ви беше дал отвъд Йордан. 5 Но внимавайте добре да изпълнявате заповедите и закона, който ви даде Господният служител Мойсей: да обичате Господа, своя Бог, да следвате всички Негови пътища, да спазвате заповедите Му, да се държите за Него и да Му служите от цялото си сърце и от цялата си душа.“ 6 Тогава Иисус ги благослови и ги изпрати по техния път. И те отидоха по шатрите си.
7 На едната половина от Манасиевото племе Мойсей беше дал наследствен дял във Васан, а на другата половина Иисус даде дял с братята му в областта отсам Йордан на запад. Освен това когато Иисус ги отпращаше по шатрите им и ги благослови, 8 им каза: „С голямо богатство се връщате по шатрите си, с твърде много добитък, със сребро и злато, с мед, с желязо и с голямо изобилие от дрехи. Поделете плячката от враговете си със сродниците си.“
Жертвеникът при Йордан
9 Тогава синовете на Рувим, синовете на Гад и половината Манасиево племе от Израилевите синове се обърнаха и тръгнаха от Силом, който е в ханаанската земя, за да отидат в земята Галаад, земята на Израилевите синове, от своите притежания, в която бяха въведени във владение чрез заповед на Господа чрез Мойсей. 10 Когато дойдоха в йорданската околност, която е в ханаанската земя, синовете на Рувим, синовете на Гад и половината племе на Манасия изградиха там жертвеник край Йордан – внушителен жертвеник. 11 И Израилевите синове чуха да се говори: „Ето синовете на Рувим, синовете на Гад и половината Манасиево племе изградиха жертвеник срещу ханаанската земя, близо до околността на Йордан, близо до областта на Израилевите синове.“ 12 Когато Израилевите синове чуха това, цялата общност на Израилевите синове се събра в Силом, за да отидат на война против тях.
13 (B)И Израилевите синове изпратиха Финеес, син на свещеника Елеазар, до синовете на Рувим, до синовете на Гад и половината Манасиево племе в галаадската земя. 14 С него бяха десет предводители, по един родоначалник от всички племена на Израил. Всеки беше глава на дома на своите предци. Те бяха от селищата на Израил. 15 Те дойдоха при Рувимовите синове, синовете на Гад и половината Манасиево племе в галаадската земя и се обърнаха към тях с думите: 16 (C)„Така казва цялата общност на Господа: ‘Какво е това непокорство, което извършихте срещу Израилевия Бог, отстъпвайки от Господа, като си изграждате жертвеник и се бунтувате против Господа? 17 (D)Малко ли ни е престъплението на Фегор, от което не сме се очистили до днес? Това беше наказание върху обществото на Господа. 18 И вие днес отстъпвате от Господа! Ако се бунтувате против Господа днес, утре Той ще се разгневи против цялата Израилева общност. 19 Но ако земята, която е ваше притежание, е нечиста, преминете в земята на владението на Господа, където Господ е разпънал скинията, и влезте във владение сред нас. Обаче не се бунтувайте против Господа! Не се бунтувайте против нас, изграждайки си жертвеник настрана от жертвеника на Господа, нашия Бог. 20 (E)Не извърши ли Заровият син Ахан коварно престъпление спрямо проклетото? И гневът беше върху цялата Израилева общност, въпреки че той беше само един човек. Не погина ли той поради своето беззаконие?’“
21 Тогава синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от Манасиевото племе отговориха на родоначалниците: 22 „Бог на боговете е Господ, Бог на боговете е Господ, Той е, Който знае, и Израил ще разбере! Ако се бунтуваме или отстъпваме от Господа, Той няма да ни пощади днес. 23 Ако сме съзидали жертвеник, за да отстъпим от Господа, и ако принасяме върху него всеизгаряния, хлебни жертви или извършваме върху него мирни жертви, нека Сам Господ отсъди! 24 Наистина сторихме това, изпълнени със страх да не би утре вашите синове да кажат на нашите синове: ‘Какво общо имате вие с Израилевия Бог?’ 25 Господ постави Йордан за граница между нас и вас, синовете на Рувим и Гад. Вие нямате дял в Господа! Вашите синове могат да станат причина нашите синове да не се боят от Господа. 26 Затова ние казахме: ‘Да сторим съобразно нашето положение, като издигнем жертвеник – не за всеизгаряния, нито за други жертви. 27 По-скоро той да бъде свидетелство между нас и вас, между нашите потомци след нас да изпълняваме служба на Господа в Негово присъствие с нашите всеизгаряния, нашите други жертви и благодаренията ни.’ И утре вашите синове няма да могат да кажат на нашите синове: ‘Вие нямате дял в Господа.’ 28 И ние си казахме: ‘Когато утре се обърнат към нас или към нашите потомци, ние ще кажем: «Виждате ли подобието на Господния жертвеник, което направиха нашите предци? Той не е за всеизгаряния, нито за други жертви, но за да бъде свидетелство между нас и вас.»’ 29 Но да бъдем проклети, ако се бунтуваме против Господа или отстъпваме днес от Господа, като изграждаме жертвеник за всеизгаряния, за хлебни жертви и други жертви настрана от жертвеника на Господа, нашия Бог, който е пред скинията!“
30 Свещеникът Финеес, първенците на общността и Израилевите предводители на области, които бяха с него, чуха това, което казаха синовете на Рувим, синовете на Гад и синовете на Манасия. Според тях това беше добро. 31 Тогава синът на свещеника Елеазар, Финеес, каза на синовете на Рувим, синовете на Гад и на синовете на Манасия: „Днес разбрахме, че Господ е сред нас. Тъй като вие не сте извършили това престъпление против Господа, избавихте Израилевите синове от ръката на Господа.“
32 И синът на свещеника Елеазар, Финеес, се върна с първенците от синовете на Рувим и синовете на Гад от галаадската страна в ханаанската земя при Израилевите синове. Те донесоха вестта за случилото се. 33 И израилтяните одобриха тази вест. Те благословиха Бога и вече не говореха за тръгване на война против тях, за да унищожат земята, на която живееха синовете на Рувим, и синовете на Гад. 34 И синовете на Рувим и синовете на Гад дадоха име на жертвеника: Ед, т.е. свидетелство между нас, че Господ е истинският Бог.
Прощално слово на Иисус Навин към Израилевите племена
23 След доста време, откакто Господ даде спокойствие на Израил от всичките му врагове наоколо, Иисус достигна дълбока старост, 2 Иисус свика целия Израил, старейшините му, предводителите му, съдиите му и надзорниците му и им каза: „Достигнах дълбока старост. 3 И вие видяхте всичко, което Господ, вашият Бог, извърши спрямо всички тези народи заради вас. Защото Господ, вашият Бог, Той е, Който се сражаваше за вас. 4 Ето за вас разделих по жребий в наследствен дял според вашите племена тези народи, както и всички народи, които изтребих от Йордан до голямото море на запад. 5 (F)И Господ, вашият Бог е, Който ще ги изгони заради вас, докато не ги унищожи напълно. Тогава ще завладеете земята им, както Господ, вашият Бог, ви е казал.
6 Бъдете силни, грижливо спазвайте всичко, записано в книгата на закона Мойсеев, без да се отклонявате от него надясно или наляво, 7 (G)нито да се смесвате с тези народи, които останаха между вас. В името на боговете им не възхвалявайте, нито се кълнете. Не им служете и не им се покланяйте. 8 Но се дръжте за Господа, вашия Бог, както правехте до днес.
9 Господ изгони заради вас велики и силни народи и никой не е устоял пред вас до днес. 10 (H)Един от вас е прогонил хиляда. Защото Господ е вашият Бог. Той е, Който се сражаваше за вас, както ви беше казал. 11 Затова бъдете много усърдни към себе си – да обичате Господа, вашия Бог. 12 (I)Защото наистина, ако се отвърнете и се привържете към остатъка от тези народи, които са останали между вас, сродите се с тях и ходите при тях, и те ходят при вас, 13 бъдете напълно сигурни, че Господ, вашият Бог, няма вече да изгони заради вас тези народи. Но те ще бъдат за вас клопка, капан и мрежа, и бич за ребрата ви, и тръни в очите ви, докато не бъдете изтребени от тази добра земя, която Господ, вашият Бог, ви даде.
14 (J)И ето аз сега си отивам от този свят. Но вие разберете с цялото си сърце и цялата си душа, че не е пропаднала нито една дума от всички добри неща, които Господ, вашият Бог, е изговорил за вас – всичко се сбъдна за вас, нито една дума не остана неизпълнена. 15 (K)Но както се сбъдна за вас всяко добро, което ви е обещал Господ, вашият Бог, така Господ ще докара върху вас всяко зло, докато ви изтреби от тази добра земя, която ви даде Господ, вашият Бог. 16 Когато престъпите завета с Господа, вашия Бог, който Той ви е разпоредил, и тръгнете след други богове и им служите, и се покланяте на тях, тогава ще пламне против вас Господният гняв. И вие бързо ще изчезнете от тази добра земя, която Той ви даде.“
Завещанието на Иисус Навин
24 След това Иисус събра всичките Израилеви племена в Сихем. Той повика Израилевите стареи, предводителите му, съдиите му и надзорниците му и те застанаха пред Господа. 2 (L)Тогава Иисус каза на целия народ: „Така говори Господ, Израилевият Бог: ‘Вашите предци Тара, баща на Авраам и баща на Нахор, живееха в старо време отвъд реката и служеха на други богове. 3 (M)И Аз взех баща ви Авраам от другата страна на реката. Накарах го да обходи цялата ханаанска земя. Умножих потомството му и му дадох Исаак. 4 (N)На Исаак дадох Яков и Исав. И на Исав дадох във владение планината Сеир, но Яков и синовете му слязоха в Египет. Там те станаха голям народ, силен и многоброен, но египтяните ги притесняваха.
5 (O)Тогава изпратих Мойсей и Аарон. Поразих Египет с бедствия чрез това, което сторих сред него, и след това ви изведох. 6 Аз изведох предците ви от Египет и вие дойдохте до морето. Египтяните преследваха предците ви с колесници и конници до Червеното море. 7 (P)Когато те викнаха към Господ, Той постави облак и мрак между вас и египтяните, надигна върху тях морето и то ги покри. Вие видяхте и с очите си какво направих в Египет и живяхте дълго време в пустинята.
8 (Q)След това ви доведох в земята на аморейците, които живееха отвъд Йордан, и те се сражаваха с вас. Но ги предадох в ръката ви и получихте в наследство земята им. Аз ги изтребих заради вас. 9 (R)Тогава моавският цар Валак, син на Сепфор, се надигна и воюва против Израил. Той изпрати да повикат Валаам, син Веоров, за да ви прокълне. 10 Но Аз не исках да послушам Валаам. Той наистина ви благослови и Аз ви избавих от ръката му. 11 (S)Тогава преминахте Йордан и дойдохте до Йерихон. И жителите на Йерихон воюваха против вас: аморейци и ферезейци, ханаанци, хетейци, гергесейци, евейци и йевусейци, но Аз ги предадох в ръката ви. 12 (T)И Аз изпратих пред вас стършели и те ги изгониха заради вас – двамата аморейски царе. Не чрез твоя меч, нито чрез твоя лък стана това. 13 (U)Дадох ви земя, над която не сте се трудили, и градове, които не сте строили, и живеете в тях. Ядете от лозята и маслиновите градини, които не сте садили.’
14 (V)Затова бойте се от Господа и Му служете вярно и искрено. Отхвърлете боговете, на които са служили вашите предци отвъд реката и в Египет, и служете на Господа! 15 Но ако според вас не можете да служите на Господа, изберете си днес на кого ще служите – или на боговете, на които вашите предци служеха отвъд реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Но аз и моят дом ще служим на Господа, защото е свят.“ 16 В отговор народът каза: „Проклети да сме, ако изоставим Господа и служим на други богове! 17 Защото Господ е нашият Бог! Той е, Който изведе нас и предците ни от египетската земя, от дома на робството, Който извърши пред очите ни тези големи знамения. Той ни пази по целия път, по който вървяхме, и сред всички народи, през които преминавахме. 18 И Господ беше, Който прогони заради нас аморейците, т.е. всички народи, които живееха в тази страна. Затова и ние ще служим на Господа, понеже Той е нашият Бог.“
19 (W)Иисус каза на народа: „Няма да можете да служите на Господа, защото Той е свят Бог, Бог ревнител. Той няма да търпи прегрешенията, беззаконията и вашите грехове. 20 Когато оставите Господа и служите на чужди богове, Той ще се отвърне и ще ви причини бедствие. Той ще ви изтреби, след като ви е правил добро.“ 21 И народът каза на Иисус: „Никога! Защото на Господа ще служим.“ 22 Тогава Иисус каза на народа: „Вие сте свидетели за себе си, че си избрахте Господа, за да Му служите.“ Те отговориха: „Свидетели сме.“ 23 „И така, отхвърлете чуждите богове, които са между вас, и обърнете сърцата си към Господа, Израилевия Бог.“ 24 И народът каза на Иисус: „На Господа, нашия Бог, ще служим и гласа Му ще слушаме.“
25 В същия ден Иисус сключи завет с народа и му даде закони и съд в Сихем пред скинията на Господа, Израилевия Бог. 26 (X)Тогава Иисус написа тези думи в книгата на Божия закон. Той взе голям камък и го изправи там под дъба, който е при светилището на Господа. 27 И Иисус каза на целия народ: „Ето този камък ще бъде като свидетелство за нас, защото той чу всички думи на Господа, които Той говори на нас. Той ще бъде като свидетелство против вас, за да не би да излъжете пред своя Бог.“ 28 (Y)Тогава Иисус отпрати народа, всеки в наследствения си дял.
Смърт и погребение на Иисус Навин
29 След това Господният служител Иисус, син Навинов, умря на сто и десет години. 30 (Z)И го погребаха в предела на наследствения му дял в Тимнат Херес, който е на Ефремовата планина на север от хълма Гааш[a]. 31 И Израил служи на Господа през всичките дни на Иисус и през всичките дни на стареите, които надживяха Иисус и които знаеха всичките дела на Господа, които Той извърши за Израил.
Погребение на патриарх Йосиф и на първосвещеник Елеазар
32 (AA)А костите на Йосиф, които израилтяните изнесоха от Египет, погребаха в Сихем в частта на нивата, която Яков беше купил от синовете на Емор, бащата на Сихем, за сто къса сребро. Тя беше наследствен дял на синовете на Йосиф.
33 След това умря Аароновият син Елеазар и го погребаха на хълма на сина му Финеес, който му беше даден на Ефремовата планина[b].
Footnotes
- 24:30 В Септуагинта е добавено: „С него поставиха там в гробницата, в която беше погребан, каменните ножове, с които той обряза Израилевите синове в Галгал, когато ги изведе от Египет, както Господ им беше заповядал, и те са там идо днес“.
- 24:33 В Септуагинта е добавено: „33 По това време Израилевите синове взеха Божия ковчег и го носеха със себе си. Финеес изпълняваше свещенослужението вместо баща си Елеазар, докато умря и беше погребан в неговия Гаваат. Тогава Израилевите синове си тръгнаха, всеки един към своето място и своя град. 34 Израилевите синове започнаха да служат на Астарта и Астарот и на боговете на околните народи. И Господ ги предаде в ръцете на моавския цар Еглон и той ги управляваше осемнадесет години“.
© 1995-2005 by Bibliata.com
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.