Йоан 9-10
1940 Bulgarian Bible
9 И когато заминаваше, видя един сляпороден човек.
2 И учениците Му Го попитаха казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп?
3 Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела.
4 Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.
5 Когато съм в света, светлина съм на света.
6 Като рече това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му;
7 и рече му: Иди, умий се в къпалнята Силоам (което значи Пратен). И тъй, той отиде, уми се, и дойде прогледал.
8 А съседите и ония, които бяха виждали по-преди, че беше просяк, казваха: Не е ли този, който седеше и просеше?
9 Едни казваха: Той е; други казваха: Не, а прилича на него. Той каза: Аз съм.
10 Затова му рекоха: Тогава как ти се отвориха очите?
11 Той отговори: Човекът който се нарича Исус, направи кал, намаза очите ми, и рече ми: Иди на Силоам и умий се. И тъй отидох, и като се умих прогледах.
12 Тогава му рекоха: Где е Той? Казва: Не зная.
13 Завеждат при фарисеите някогашния слепец.
14 А беше събота, когато Исус направи калта и му отвори очите.
15 И тъй, пак го питаха и фарисеите как е прогледал. И той им рече: Кал тури на очите ми, умих се и гледам.
16 Затова някои от фарисеите казваха: Този човек не е от Бога, защото не пази съботата. А други казваха: Как може грешен човек да върши такива знамения? И възникна раздор по между им.
17 Казват пак на слепеца: Ти що казваш за Него, като ти е отворил очите? И той рече: Пророк е.
18 Но юдеите не вярваха, че той е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на прогледалия,
19 та ги попитаха казвайки: Тоя ли е вашият син, за когото казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?
20 Родителите в отговор казаха: Знаем, че този е нашият син, и че се роди сляп;
21 а как сега вижда, не знаем; или кой му е отворил очите, не знаем; него питайте, той е на възраст, сам нека говори за себе си.
22 Това казаха родителите му, защото се бояха от юдеите; понеже юдеите се бяха вече споразумели помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал, <че е> Христос.
23 По тая причина родителите му рекоха: Той е на възраст, него питайте.
24 И тъй, повикаха втори път човека, който беше сляп, и му рекоха: Въздай слава на Бога; ние знаем, че този човек е грешник.
25 А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.
26 Затова му казаха: Какво ти направи? Как ти отвори очите?
27 Отговори им: Казах ви ей сега, и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?
28 Тогава те го изругаха, казвайки: Ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.
29 Ние знаем, че на Моисея Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.
30 Човекът в отговор им каза: Това е чудно, че вие не знаете от къде е, но <пак> ми отвори очите.
31 Знаем, че Бог не слуша грешници; но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша.
32 А пък от века не се е чуло да е отворил някой очи на сляпороден човек.
33 Ако не беше Този Човек от Бога, не би могъл нищо да стори.
34 Те в отговор му казаха: Ти цял в грехове си роден, и нас ли учиш? И го изпъдиха вън. {Или: Отлъчиха го.}
35 Чу Исус, че го изпъдили вън, и, като го намери, рече: Ти вярваш ли в Божия Син?
36 Той в отговор рече: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него?
37 Исус му рече: И видял си Го, и Който говори с тебе, Той е.
38 А той рече: Вярвам Господи; и поклони Му се.
39 И Исус рече: За съдба дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят.
40 Ония от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, рекоха Му: Да не сме и ние слепи?
41 Исус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но <понеже> сега казвате: Виждаме, грехът ви остава.
10 Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник.
2 А който влиза през вратата, овчар е на овцете.
3 Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда.
4 Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му.
5 А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите.
6 Тази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше.
7 Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете.
8 Всички, които са дошли преди Мене са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха.
9 Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.
10 Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.
11 Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.
12 Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва.
13 <Той бяга> защото е наемник, и не го е грижа за овцете.
14 Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават,
15 също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.
16 И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.
17 Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.
18 Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.
19 Поради тия думи пак възникна раздор между юдеите.
20 Мнозина от тях казваха: Бяс има, и луд е; защо Го слушате?
21 Други казваха: Тия думи не са на човек хванат от бяс. Може ли бяс да отваря очи на слепи?
22 И настъпи в Ерусалим празникът на освещението <на храма>. Беше зима;
23 и ходеше Исус в Соломоновия трем на храма.
24 Между това юдеите Го заобиколиха и Му казаха: До кога ще ни държиш в съмнение? Ако си Ти Христос, кажи ни ясно.
25 Исус им отговори: Казах ви, и не вярвате. Делата, които върша в името на Отца Си, те свидетелствуват за Мене.
26 Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце.
27 Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват.
28 И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми.
29 Отец Ми, Който Ми <ги> даде, е по-голям от всички; и никой не може да <ги> грабне от ръката на Отца.
30 Аз и Отец едно сме.
31 Юдеите пак взеха камъни за да Го убият.
32 Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тия дела <искате да> Ме убиете с камъни?
33 Юдеите Му отговориха: Не за добро дело <искаме да> Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог.
34 Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: "Аз рекох, богове сте вие"?
35 Ако са наречени богове ония, към които дойде Божието слово, (и написаното не може да се наруши),
36 то на Този, Когото Бог освети и прати на света, казвате ли, богохулствуваш, защото рекох, Аз съм Божий Син?
37 Ако не върша делата на Отца Си, недейте Ми вярва;
38 но ако ги върша, то, макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене, и Аз в Отца.
39 Пак искаха да Го хванат; но Той избяга от ръката им.
40 И отиде отвъд Иордан, на мястото, гдето Иоан по-преди кръщаваше и остана там.
41 И мнозина дойдоха при Него; и казаха: Иоан не извърши никое знамение; но всичко, що каза Иоан за Този беше истинно.
42 И там мнозина повярваха в Него.
Йоан 9-10
Bulgarian Bible
9 И когато заминаваше, видя един сляпороден човек.
2 И учениците Му Го попитаха казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп?
3 Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела.
4 Ние трябва до вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.
5 Когато съм в света, светлина съм на света.
6 Като рече това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му;
7 и рече му: Иди, омий се в къпалнята Силоам (което значи Пратен). И тъй, той отиде, оми се, и дойде прогледнал.
8 А съседите и ония, които бяха виждали по-преди, че беше просяк, казваха: Не е ли е този, който седеше и просеше?
9 Едни казваха: Той е; други казваха: Не, а прилича на него. Той каза: Аз съм.
10 Затова му рекоха: Тогава как ти се отвориха очите?
11 Той отговори: Човекът който се нарича Исус, направи кал, намаза очите ми, и рече ми: Иди на Силоам и омий се. И тъй отидох, и като се омих прогледах.
12 Тогава му рекоха: Где е Той? Казва: Не зная.
13 Завеждат при фарисеите някогашния слепец.
14 А беше събота, когато Исус направи калта и му отвори очите.
15 И тъй, пак го питаха и фарисеите как е прогледал. И той им рече: Кал тури на очите ми, омих се и гледам.
16 Затова някои от фарисеите казваха: Този човек не е от Бога, защото не пази съботата. А други казваха: Как може грешен човек да върши такива знамения? И възникна раздор по между им.
17 Казват пак на слепеца: Ти що казваш за Него, като ти е отворил очите? И той рече: Пророк е.
18 Но юдеите не вярваха, че той е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на прогледалия,
19 та ги попитаха казвайки: Тоя ли е вашият син, за когото казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?
20 Родителите в отговор казаха: Знаем, че този е нашият син, и че се роди сляп;
21 а как сега вижда, не знаем; или кой му е отворил очите, не знаем; него питайте, той е на възраст, сам нека говори за себе си.
22 Това казаха родителите му, защото се бояха от юдеите; понеже юдеите се бяха вече споразумели помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал, че е Христос.
23 По тая причина родителите му, рекоха: Той е на възраст, него питайте.
24 И тъй, повикаха втори път човека, който беше сляп, и му рекоха: Въздай слава на Бога; ние знаем, че този човек е грешник.
25 А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.
26 Затова му казаха: Какво ти направи? Как ти отвори очите?
27 Отговори им: Казах ви ей сега, и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?
28 Тогава те го изругаха, казвайки: Ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.
29 Ние знаем, че на Моисея Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.
30 Човекът в отговор им каза: Това е чудно, че вие не знаете откъде е, но пак ми отвори очите.
31 Знаем, че Бог не слуша грешници; но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша.
32 А пък от века не се е чуло да е отворил някой очи на сляпороден човек.
33 Ако не беше Този Човек от Бога, не би могъл нищо да стори.
34 Те в отговор му казаха: Ти цял в грехове си роден, и нас ли учиш? И го изпъдиха вън Или: отлъчиха го.>.
35 Чу Исус, че го изпъдили вън, и, като го намери, рече: Ти вярваш ли в Божия Син?
36 Той в отговор рече: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него?
37 Исус му рече: И видял си Го, и Който говори с тебе, Той е.
38 А той рече: Вярвам Господи; и поклони Му се.
39 И Исус рече: За съдба дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят.
40 Ония от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, рекоха Му: Да не сме и ние слепи?
41 Исус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но по эяяя ГЛАВА 10
10 Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник.
2 А който влиза през вратата, овчар е на овцете.
3 Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда.
4 Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му.
5 А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите.
6 Тази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше.
7 Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете.
8 Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха.
9 Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.
10 Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.
11 Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.
12 Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва.
13 Той бяга защото е наемник, и не го е грижа за овцете.
14 Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават,
15 също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.
16 И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.
17 Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.
18 Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.
19 Поради тия думи пак възникна раздор между юдеите.
20 Мнозина от тях казваха: Бяс има, и луд е; защо Го слушате?
21 Други казваха: Тия думи не са на човек хванат от бяс. Може ли бяс да отваря очи на слепи?
22 И настъпи в Ерусалим празникът на освещението на храма. Беше зима;
23 и ходеше Исус в Соломоновия трем на храма.
24 Между това юдеите Го заобиколиха и Му казаха: До кога ще ни държиш в съмнение? Ако си Ти Христос, кажи ни ясно.
25 Исус им отговори: Казах ви, и не вярвате. Делата, които върша в името на Отца Си, те свидетелствуват за Мене.
26 Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце.
27 Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват.
28 И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми.
29 Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца.
30 Аз и Отец едно сме.
31 Юдеите пак взеха камъни за да го убият.
32 Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тия дела искате да Ме убиете с камъни?
33 Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог.
34 Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: +Аз рекох, богове сте вие+?
35 Ако са наречени богове ония, към които дойде Божието слово, (и написаното не може да се наруши),
36 то на Този, Когото Бог освети и прати на света, казвате ли, богохулствуваш, защото рекох, Аз съм Божий Син?
37 Ако не върша делата на Отца Си, недейте Ми вярва;
38 но ако ги върша, то, макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене, и Аз в Отца.
39 Пак искаха да Го хванат; но Той избяга от ръката им.
40 И отиде отвъд Йордан, на мястото гдето Иоан по-преди кръщаваше и остана там.
41 И мнозина дойдоха при Него; и казаха: Иоан не извърши никое знамение; но всичко, що каза Иоан за Този беше истинно.
42 И там мнозина повярваха в Него. ГЛАВА 11
© 1995-2005 by Bibliata.com