Add parallel Print Page Options

11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

12 Защо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?

13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

21 Които копнеят за смъртта, и няма я, Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

23 <Защо се дава видело> на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.

Read full chapter