Add parallel Print Page Options

След това Иов отвори устата си та прокле деня си.

Иов, проговаряйки, рече: -

Да погине денят, в който се родих, И нощта, <в която> се каза, роди се мъжко.

Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

10 Защото не затвори вратата на <майчината ми> утроба, И не скри скръбта от очите ми.

Read full chapter