Add parallel Print Page Options

28 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.

Желязото се взима из земята, И медта се лее от камъка.

<Човекът> туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците <рудничарите> се люлеят.

Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.

Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.

Хищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло.

Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.

<Човекът> простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.

10 Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно

11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.

12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?

13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,

14 Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене.

15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.

16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.

17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.

18 Не ще се спомене корал или кристал <за покупката й. >Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.

20 От где, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума? -

21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.

22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

23 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;

24 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,

25 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.

26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма,

27 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! и я изследва;

28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.

29 И Иов още продължи беседата си като казваше:

О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.

19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

20 Славата ми зеленее <още> в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за <да чуят> съветите ми.

22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

23 За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.

24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не <можаха да> потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.} светлостта на лицето ми.

25 Избирах пътя към тях, и седях пръв <помежду им, >И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.