Add parallel Print Page Options

13 Така Аврам излезе от Египет, той, жена му и всичко що имаше, и Лот с него, <та замина> към южната страна.

Аврам беше много богат с добитък, сребро и злато.

И от южната страна той минаваше постепенно дори до Ветил, до мястото, гдето от по-напред беше поставена шатрата му между Ветил и Гай,

до мястото, гдето първоначално беше издигнал олтара; и там Аврам призова Господното име.

Също и Лот, който придружаваше Аврама, имаше овци, говеда и шатри.

И понеже земята не ги побираше да живеят заедно, тъй като имотът им беше много, и не можеха да живеят заедно,

появи се спречкване между Аврамовите говедари и Лотовите говедари. (По това време ханаанците и ферезейците населяваха тая земя).

Тогава Аврам рече на Лота: Да няма, моля ти се, спречкване между мене и тебе и между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя.

Не е ли пред тебе цялата земя. Моля ти се, отдели се от мене; ти ако <идеш> наляво, то аз ще ида надясно; или ако ти <идеш> надясно, аз ще ида наляво.

10 Лот, прочее, подигна очи и разгледа цялата равнина на Иордан <и видя>, че беше добре напоявана доде се стигне в Сигор, (преди да беше разорил Господа Содома и Гомора), като Господната градина, като Египетската земя.

11 За това Лот си избра цялата Иорданска равнина. И Лот тръгна към изток и се разделиха един от друг.

12 Аврам се засели в Ханаанската земя; а Лот се засели между градовете на <Иорданската> равнина, и преместваше шатрите си <докато стигна> до Содом.

13 А Содомските мъже бяха твърде нечестиви и грешни пред Господа.

14 И Господ каза на Аврама, след като се отдели Лот от него: Подигни сега очите си от мястото гдето си, та погледни към север и юг, изток и запад;

15 защото цялата земя, която виждаш, ще дам на тебе и на потомството ти до века.

16 И ще направя потомството ти <многочислено> като земния прах; така щото, ако може някой да изброи земния прах, то и твоето потомство ще изброи.

17 Стани, обходи дължината на земята, защото на теб ще я дам.

18 Тогава Аврам премести шатрата си, дойде и се засели при Мамриевите дъбове, които са в Хеврон; и там издигна олтар на Господа.

14 В дните на Сенаарския цар Амарфал, Еласарският цар Ариох, Еламският цар Ходологомор и Гоимският цар Тидал,

тия <царе> отвориха война против Содомския цар Вера, Гоморския цар Верса, Адманския цар Сенав, Цевоимския цар Симовор и царя на Вала, (която е Сигор).

Всички тия се събраха в Сидимската долина (дето е <сега> Соленото Море).

Дванадесет години бяха се подчинявали на Ходологомора, а в тринадесетата въстанаха.

В четиринадесетата година дойдоха Ходологомор и царете, които бяха с него, та поразиха рафаимите в Астарот-карнаим, зузимите в Хам, емимите в Сави-кириатаим

и хорейците в поляната им Сиир, до Елфаран, който е при пустинята.

А като се върнаха, дойдоха в Ен-мишнат, (който е Кадис), и поразиха цялата страна на амаликитяните, както и амореите, които живееха в Асасон-тамар.

Тогава Содомският цар, Гоморският цар, Адманският цар, Цевоимският цар и царят на Вала, (която е Сигор), излязоха и се опълчиха против тях на бой в Сидимската долина:

против Еламския цар Ходологомор, Гоимския цар Тидал, Сенаарския цар Амарфал и Еласарския цар Ариох. <Имаше> четирима царе против петимата.

10 А Сидимската долина беше пълна със смолни кладенци; и Содомският и Гоморският царе, като бягаха, паднаха в тях, а останалите избягаха на бърдото.

11 И <победителите> задигнаха всичкия имот на Содома и Гомора и всичката им храна и си отидоха.

12 Взеха и Аврамовия братанец Лот, който живееше в Содом, заедно с имота му и си отидоха.

13 А един от избавилите се дойде и извести <това> на евреина Аврам; той живееше при дъбовете на Амореца Мамврий, брат на Есхола и брат на Анера, които бяха Аврамови съюзници.

14 А като чу Аврам, че брат му бил пленен, изведе своите триста и осемнадесет обучени мъже, родени в неговия дом и гони <неприятелите> до Дан.

15 И през нощта, той и слугите му, като се разделиха против тях, поразиха ги и ги гониха до Хова, която е от ляво на Дамаск.

16 И възвърна всичкия имот, върна и брата си Лота с имота му, както и жените и людете.

17 И като се върна <Аврам> от поражението на Ходологомора и на царете, които бяха с него, Содомският цар излезе да го посрещне в Савинската долина, (която е Царевата долина).

18 Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино

19 та го благослови, казвайки: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята;

20 благословен и Всевишният Бог, който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И <Аврам> му даде десетък от всичко.

21 А Содомският цар рече на Аврама: Дай ми човеците, а имота задръж за себе си.

22 Но Аврам каза на Содомския цар: Аз дигнах ръката си пред Господа, Всевишния Бог, Създател на небето и на земята,

23 и <се заклех>, че няма да взема нищо от твоето, ни конец ни ремик за обуща, да не би да речеш: Аз обогатих Аврама.

24 <Приемам> само онова, което изядоха момците; и дела на мъжете които отидоха с мене: Анер, Есхол и Мамври - те нека вземат дела си.

15 След тия събития, дойде Господното слово на Аврама във видение и каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е извънредно голяма.

А Аврам рече: Господи Иеова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?

Аврам рече още: Ето Ти не ми даде чадо; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник.

Но, ето, дойде Господното слово и му каза: Тоя човек няма да ти стане наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник.

Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство.

И <Аврам> повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.

После му каза: Аз съм Господ, който те изведох из Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тая земя.

А той рече: Господи Иеова, по какво да позная че ще я наследя?

<Господ> му рече: Вземи ми тригодишна юница, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче.

10 И той Му взе всички тия, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата, но птиците не разсече.

11 И спуснаха се хищни птици на труповете; но Аврам ги разпъди.

12 А около захождането на слънцето, дълбок сън нападна Аврама; и, ето, ужас, като страшен мрак го обзе.

13 Тогава <Господ> каза на Аврама: Знаейки - знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години.

14 Но Аз ще съдя народа, комуто ще робуват; и подир това ще излязат с голям имот.

15 А ти ще отидеш при бащите си в мир; ще бъдеш погребан в честита старост.

16 А в четвъртия род <потомците ти> ще се върнат тука; защото беззаконието на аморейците не е още стигнало до върха си.

17 А когато слънцето залезе и настана мрак, ето димяща пещ и огнен пламък, който премина между тия части.

18 И в същия ден Господ направи завет с Аврама, като каза: На твоето потомство давам тая земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат,

19 <земята на> кенейците, кенезейците, кадмонейците,

20 хетейците, ферезейците, рафаимите,

21 аморейците, хананейците, гергесейците и евусейците.