Йезекиил 32-34
1940 Bulgarian Bible
32 И в дванадесетата година, в дванадесетия месец, на първия <ден> от месеца, Господното слово дойде към мене и рече:
2 Сине човешки, дигни плач за египетския цар Фараон, и кажи му: Уподобил си се на млад лъв между народите, но си като чудовище в моретата; и устремил си се в реките си, и мътиш водите с нозете си и тъпчеш реките им.
3 Така казва Господ Иеова: Затова ще простра мрежата Си върху тебе със събрание от много племена, които ще те извлекат в мрежата Ми.
4 И ще те оставя на земята, ще те отхвърля на отвореното поле, ще направя да кацнат на тебе всичките небесни птици, и ще наситя с тебе зверовете на целия свят.
5 Ще туря месата ти на планините, ще напълня долините с купове от твоите убити
6 и ще напоя с кръвта ти земята гдето плаваш, дори до планините; и реките ще се напълнят с тебе.
7 И когато те угася, ще покрия небето и ще помрача звездите му; ще покрия слънцето с облак, и луната няма да свети със светлината си.
8 Ще помрача над тебе всичките небесни светила, и ще туря тъмнина на твоята земя, казва Господ Иеова.
9 Ще досаждам сърцето на много племена, когато докарам между народите разорените <останали от> тебе, в страни, които ти не си познал;
10 Да! ще направя да се удивят поради тебе много племена; и царете им ще се ужасят много поради тебе, когато размахат меча Си пред тях, и ще треперят всяка минута, всеки за живота си, в деня на падането ти.
11 Защото така казва Господ Иеова: Мечът на вавилонския цар ще дойде върху тебе.
12 С ножовете на силните ще сваля множеството ти; те всички са страшните между народите; те ще разорят гордостта на Египет, и цялото му множество ще погине.
13 И ще изтребя всичките му животни от при много води; няма вече да ги размъти човешка нога, и копито на животно няма да ги размъти.
14 Тогава ще избистря водите им, и ще направя реките им да текат като масло, казва Господ Иеова.
15 Когато направя египетската земя разорена и пуста, земя лишена от това, което я изпълняше, когато поразя всички, които живеят в нея, тогава ще познаят, че Аз съм Господ.
16 Това е плачът, с който ще оплакват; дъщерите на народите ще оплакват с него. За Египет и за цялото му множество ще оплакват с него, казва Господ Иеова.
17 Пак в дванадесетата година, <в дванадесетия месец>, на петнадесетия <ден> от месеца, Господното слово дойде към мене и рече:
18 Сине човешки, заридай за множеството на Египет, и <яви> свалянето им, да! него и дъщерите на знаменитите народи, в най-дълбоките места на света, с ония, които слизат в ямата.
19 От кого си по-хубав? Слез и лежи с необрязаните.
20 Ще паднат всред убитите от нож; ножът се приготви; отвлечете него и всичките му множества.
21 Най-мощните между силните ще му говорят отсред преизподнята заедно с ония, които му помагаха; слязоха, лежат необрязани, убити от нож.
22 Там е Асурс и цялата му дружина; гробовете му са около него; всички убити паднали от нож,
23 чиито гробове са поставени в дълбочината на ямата, и дружината му около гроба му; всички убити, паднали от нож, тия, които причиняваха ужас в земята на живите.
24 Там е Елам и цялото му множество около гроба му; всички убити, паднали от нож, слезли необрязани в най-дълбоките места на света; те причиняваха трепет в земята на живите, но понесоха срама си както <всички други>, които слизат в ямата.
25 Всред убитите поставиха легло за него с цялото му множество; гробовете му около него; те всички са необрязани, убити от нож, защото бяха причинявали ужас в земята на живите; но понесоха срама си както <всички други>, които слизат в ямата; той е поставен всред убитите.
26 Там е Мосох, Тувал и цялото му множество; гробовете му са около него; всички са необрязани, убити от нож, защото причиняваха ужас в земята на живите.
27 Те няма да лежат със силните паднали измежду необрязаните, които слязоха в преизподнята с бойните си оръжия и туриха ножовете си под главите си; но техните беззакония ще са върху костите им, защото са причинявали ужас на силните в земята на живите.
28 Но и ти ще бъдеш сломен всред необрязаните и ще лежиш с убитите от нож.
29 Там е Едом, царете му и всичките му първенци, които, <отсечени> всред силата си, са положени между убитите от нож; те ще лежат с необрязаните и с ония, които слизат в ямата.
30 Там са всичките северни князе и всичките сидонци, които слязоха с убитите; въпреки ужаса, който причиняваха от силата си, те се посрамиха; и лежат необрязани с убитите от нож и понасят срама си както <всички други>, които слизат в ямата.
31 Фараон ще ги види, и ще се утеши за цялото си мнозинство, - Фараон и цялата му войска, убити от нож, каза Господ Иеова.
32 Защото Аз нанесох трепет от Мене върху земята на живите; и той ще бъде положен всред необрязаните, с убитите от нож, - Фараон и цялото му множество, казва Господ Иеова.
33 И Господното слово дойде към мене и рече:
2 Сине човешки, говори на людете си и кажи им: Когато нанеса меча върху някоя земя, и людете на оная земя вземат някой човек изпомежду си и си го поставят за страж,
3 и той, като види че мечът иде върху земята, затръби и предупреди людете,
4 тогава, ако мечът дойде и постигне някого, който чуе гласа на тръбата а не се пази, кръвта му ще бъде на главата му.
5 Той е чул гласа на тръбата, а не се е свестил, кръвта му ще бъде върху него; когато, ако беше се свестил, той би избавил живота си:
6 Но ако види стражът, че мечът иде и не затръби, и людете не се свестят, и мечът дойде и постигне някого от тях, той <наистина> биде постигнат поради беззаконието си; но кръвта му ще изискам от ръката на стража.
7 Така е и с тебе, сине човешки; Аз те поставих страж на Израилевия дом; чуй, прочее, словото из устата Ми, и предупреди ги от Моя страна.
8 Когато казвам на беззаконника: Беззаконнико, непременно ще умреш, а ти не проговориш, за да предупредиш беззаконника <да се върне> от пътя си, оня беззаконник ще умре за беззаконието си, обаче, от твоята ръка ще изискам кръвта му.
9 Но ако предупредиш беззаконника да се върне от пътя си, а не се върне от пътя си, той ще умре за беззаконието си, а ти си избавил душата си.
10 Затова, сине човешки, речи на Израилевия дом: Вие така говорихте, казвайки: Престъпленията ни и греховете ни са върху нас, и ние тлеем поради тях; как тогава ще живеем?
11 Речи им: <Заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, не благоволя в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, доме Израилев?
12 Затова, сине човешки, кажи на людете си: Правдата на праведния няма да го избави в деня, когато престъпи; и нечестивият няма да падне поради нечестието си в деня, когато се върне от нечестието си, <също както> праведният не ще може да живее поради <правдата си> в деня, когато съгреши.
13 Когато река на праведния, че непременно ще живее, а той като уповае на правдата си, извърши неправда, то ни едно от неговите праведни дела няма да се спомни; а поради неправдата, която е извършил, той ще умре.
14 И когато кажа на нечестивия: Непременно ще умреш; а той се върне от греха си и постъпи законно и праведно; -
15 ако нечестивият върне залог, върне грабнатото, ходи в повеленията на живота и не върши неправда, непременно ще живее; няма да умре;
16 ни един от греховете, които е извършил няма да се помни против него; той е постъпил законно и праведно; непременно ще живее.
17 Но твоите люде казват: Господният път не е прав. Обаче техният път не е прав.
18 Когато праведният се върне от правдата си и извърши неправда то поради нея ще умре.
19 А когато беззаконникът се върне от беззаконието си и постъпи законно и праведно, той ще живее поради това.
20 Вие обаче казвате: Господният път не е прав. Доме Израилев, ще ви съдя всекиго според постъпките му.
21 В дванадесетата година от плена ни, в десетия <месец>, на петия <ден> от месеца, дойде при мене един бежанец от Ерусалим и каза: Градът е превзет.
22 А вечерта, преди да дойде бежанецът, Господната ръка биде върху мене и отваряше устата ми докле дойде той при мене заранта; и тъй, устата ми се отвориха и не бях вече ням.
23 И Господното слово дойде към мене и рече:
24 Сине човешки, тия, които живеят в ония опустошени места в Израилевата земя, говорят казвайки: Авраам бе <само> един, но пак наследи земята; а ние сме мнозина; нам се даде земята в наследство.
25 Затова кажи им: Така казва Господ Иеова: Вие ядете <месо> с кръвта му, подигате очи към идолите си и проливате кръв; и ще владеете ли земята?
26 Вие се облягате на меча си, вършите мерзости, и осквернявате всеки жената на ближния си; и ще владеете ли земята?
27 Кажи им това: Така казва Господ Иеова: <Заклевам се> в живота Си, ония, които са в опустошените места, непременно ще паднат от нож; и който е на отворено поле ще го предам на зверовете да го изядат; а които са в крепостите и в пещерите ще измрат от мор.
28 И ще обърна земята на пустота и да бъде за удивление, и горделивата й сила ще престане; и Израилевите планини ще запустеят та да няма кой да минава.
29 Тогава ще познаят, че Аз съм Господ, когато обърна земята на пустота и да бъде за удивление, поради всичките мерзости, които сториха.
30 А колкото за тебе, сине човешки, твоите люде приказват за тебе при стените и вратите на къщите, и като говорят един на друг всеки на брата си, казват: Дойдете сега та чуйте що е словото, което излиза от Господа.
31 Те дохождат при тебе както дохождат людете, та седят пред тебе като Мои люде, и слушат твоите думи, но не ги изпълняват, защото с устата си показват много любов, но сърцето им отива след печалбите им.
32 И, ето, ти им си като любима песен от човек, който има сладък глас и свири добре, защото слушат думите ти, а не ги изпълняват.
33 А когато настане това, (и ето, иде,) тогава ще познаят, че е имало пророк между тях.
34 И Господното слово дойде към мене и рече:
2 Сине човешки, пророкувай против Израилевите пастири, пророкувай и речи им: Така казва Господ Иеова на пастирите: Горко на Израилевите пастири, които пасат себе си! Не трябва ли пастирите да пасат стадата?
3 Вие ядете тлъстината, обличате се с вълната и колите угоените, но не пасете стадата.
4 Не подкрепихте немощната, нито изцелихте болната, не превързахте ранената, не докарахте заблудилата се, нито потърсихте изгубената; но с насилие и строгост властвувахте над тях.
5 Те се разпръснаха понеже нямаше пастир, и, като се разпръснаха, станаха храна на всичките полски зверове.
6 Моите овце се скитаха по всичките планини и по всеки висок хълм, дори овцете Ми бяха разпръснати по целия свят; и нямаше кой да ги потърси или подири.
7 Затова, слушайте, пастири, Господното слово.
8 <Заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, понеже стадото Ми стана корист, и овцете Ми станаха храна на всичките полски зверове, защото нямаше пастир, и пастирите Ми не потърсиха овцете Ми, но пасяха себе си и не пасяха овцете,
9 затова слушайте, пастири, Господното слово:
10 Така казва Господ Иеова: Ето, Аз съм против пастирите; и ще изискам овцете Си от ръцете им, и ще ги направя да не пасат вече овцете; пастирите няма вече да пасат себе си, защото ще избавя овцете Си от устата им, та да не им бъдат за храна.
11 Защото така казва Господ Иеова: Ето, Аз, сам Аз, ще потърся овцете Си и ще ги подиря.
12 Както овчарят дири стадото си в деня, когато се намира между разпръснатите Си овце, така и Аз ще подиря овцете си, и ще ги избавя от всичките места, гдето бяха разпръснати в облачния и мрачен ден.
13 Ще ги изведа из племената, и ще ги събера от страните, ще ги доведа в земята им, и ще ги паса на Израилевите хълмове близо до потоците и по всичките населяеми места в тяхната земя.
14 Ще ги паса в добро пасбище, и кошарата им ще бъде на високите Израилеви хълмове; там ще почиват в добра кошара и ще пасат на тлъсто пасбище върху Израилевите хълмове.
15 Сам Аз ще паса овцете Си, и Аз ще ги успокоя, казва Господ Иеова.
16 Ще потърся изгубената и ще докарам пропъдената, ще превържа ранената, и ще подкрепя немощната но угоените и яките ще погубя; с правосъдие ще ги паса.
17 А колкото за вас, паство Мое, така говори Господ Иеова: Ето, Аз ще съдя между овца и овца, между <овца> <и> овни и козли.
18 Малко ли ви е дето пасете доброто пасбище, та тъпчете с нозете си останалата част от пасбището си? и дето пиете бистра вода, та мътите с нозете си останалата?
19 А овцете Ми пасат утъпканото от вашите нозе, и пият <вода> размътена с вашите нозе.
20 Затова, така им казва Господ Иеова: Ето, Аз, сам Аз, ще съдя между угоена овца и мършава овца.
21 Понеже тласкате със страната си и с рамената си, и бодете с рогата си всичките болни, догде ги разпръснете далеч,
22 затова Аз ще избавя овцете Си, та не ще бъдат вече за корист; и ще съдя между овца и овца.
23 И ще поставя над тях един пастир, слугата Си Давида, който ще ги пасе; той ще ги пасе, и той ще им бъде пастир.
24 Аз Господ ще им бъда Бог, и слугата Ми Давид княз между тях; Аз Господ изговорих това.
25 И като направя с тях завет на мир, ще премахна лютите зверове от земята, така щото те ще живеят безопасно в пустинята, и ще спят в горите.
26 Ще направя тях и местата около хълма Си за благословение; и ще изпращам дъжда на времето му; дъжд на благословение ще бъде.
27 Полските дървета ще дават плода си, и земята ще даде произведението си; и те ще бъдат в безопасност в земята си и ще познаят, че Аз съм Господ, когато строша оковите на хомота им и ги освободя от ръката на ония, които са ги поробили.
28 Те не ще бъдат вече корист на народите, и земните зверове не ще ги изпояждат; но ще живеят в безопасност, и не ще има кой да ги плаши.
29 И ще им направя прочуто <по плодородие> садение; и те няма вече да гинат от глад в земята, нито ще носят вече хулене от народите.
30 И ще познаят, че Аз Господ, техният Бог съм с тях, и че те, Израилевият дом, са Мои люде, казва Господ Иеова.
31 И вие човеци, сте Мои овце, овцете на пасбището Ми, и Аз съм ваш Бог, казва Господ Иеова.
© 1995-2005 by Bibliata.com