Изход 4-6
1940 Bulgarian Bible
4 А Моисей в отговор каза: Но, ето, те няма да ме повярват, нито да послушат думите ми, защото ще рекат: Не ти се е явил Господ.
2 Тогава Господ му каза: Що е това в ръката ти? А той рече: Жезъл.
3 И каза: Хвърли го на земята. И той го хвърли на земята, и стана змия; и Моисей побягна от нея.
4 Но Господ каза на Моисея: Простри ръката си и хвани я за опашката; (и той простря ръката си и я хвана, и тя стана жезъл в ръката му);
5 <стори това>, за да повярват, че ти се яви Господ, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов.
6 При това му рече Господ: Тури си сега ръката в пазухата. И той си тури ръката в пазухата; а като я извади, ето ръката му прокажена, <бяла> като сняг.
7 Тогава рече Господ: Тури си пак ръката в пазухата; (и той пак си тури ръката в пазухата, и когато я извади из пазухата, ето, че бе станала пак като <останалата> му плът);
8 и <продължи Господ>: Ако не те повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват, <поради> гласа на второто знамение.
9 Но ако не повярват и поради двете тия знамения, нито послушат думите ти, тогава да вземеш от водата на реката и да я излееш на сушата; и водата, която извадиш из реката, ще стане кръв на сушата.
10 А Моисей рече Господу: Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив, нито до сега, нито откак си почнал да говориш на слугата си, а мъчно говоря и съм тежкоезичен.
11 Но Господ му рече: Кой е направил човешките уста? или кой прави човек да е ням или глух, да има зрение или да е сляп? не Аз ли Господ?
12 Иди прочее; и Аз ще бъда с устата ти, и ще те науча какво да говориш.
13 Тогава каза <Моисей>: Моля ти се, Господи, прати чрез онзи, чрез когото искаш да пратиш.
14 И гневът Господен пламна против Моисея, и рече: Нямаш ли брат левиецът Аарон? Зная, че той може да говори добре. А и, ето, той излиза да те посрещне и, когато те види ще се зарадва сърдечно.
15 Ти говори нему и тури думите в устата му; и Аз ще бъда с твоите уста и с неговите уста, и ще ви науча що трябва да правите.
16 Вместо тебе нека говори той на людете; той ще бъде на тебе вместо уста, а ти ще бъдеш на него вместо Бога.
17 И вземи в ръката си тоя жезъл, с който ще вършиш знаменията.
18 Тогава Моисей отиде и се върна при тъста си Иотор и му рече: Моля ти се, нека отида и се завърна при братята си, които са в Египет, та да видя, живи ли са още. И Иотор рече на Моисея: Иди с мир.
19 А в Мадиам Господ рече на Моисея: Иди, върни се в Египет, защото измряха всички ония, които искаха живота ти.
20 И тъй, Моисей взе жена си и синовете си, качи ги на осел, и тръгна да се върне в Египетската земя; Моисей взе и Божия жезъл в ръката си.
21 И Господ каза на Моисея: Когато се завърнеш в Египет, внимавай да вършиш пред Фараона всичките чудеса, които дадох в ръката ти; но Аз ще закоравя сърцето му, и той няма да пусне людете.
22 А ти кажи на Фараона: Така говори Иеова: Израил ми е син, първородният ми;
23 и казвам ти: Пусни сина Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще заколя твоя син, първородния ти.
24 А по пътя, в гостилницата, Господ посрещна <Моисея> и искаше да го убие.
25 Тогава Сепфора взе кремък та обряза краекожието на сина си, допря го до нозете му, и рече: Наистина ти ми си кървав младоженец.
26 След това <Господ> се оттегли от него. Тогава каза тя, поради обрязването: Ти <ми> си кървав младоженец.
27 А Господ беше казал на Аарона: Иди в пустинята да посрещнеш Моисея. И той, като беше отишъл, посрещна го в Божията планина и целува го.
28 И Моисей извести на Аарона всичките думи, с които Господ го беше изпратил, и всичките знамения, за които му беше заръчал.
29 Тогава Моисей и Аарон отидоха та събраха всичките старейшини на израилтяните;
30 и Аарон каза всичките думи, които Господ беше говорил на Моисея, и извърши знаменията пред людете.
31 И людете повярваха; и когато чуха, че Господ посетил израилтяните, и че погледна на неволята им, наведоха главите си и се поклониха.
5 След това дойдоха Моисей и Аарон и казаха на Фараона: Така говори Иеова, Израилевият Бог: Пусни людете Ми, за да Ми пазят празник в пустинята.
2 Но Фараон рече: Кой е Иеова та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Не познавам Иеова, и затова няма да пусна Израиля.
3 А те рекоха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог, да не би да ни нападне с мор или с нож.
4 Но египетският цар им каза: Защо, Моисее и Аароне, отвличате людете от работите им? Идете на определените си работи.
5 Рече още Фараон: Ето, людете на земята са сега много, а вие ги правите да оставят определените си работи.
6 И в същия ден Фараон заповяда на настойниците и на надзирателите на людете, казвайки:
7 Не давайте вече, както до сега плява на тия люде, за да правят тухли; нека идат сами и си събират плява.
8 Но колкото тухли са правили до сега, същото число изисквайте от тях; с нищо да го не намалите; защото остават без работа и затова викат, казвайки: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.
9 Нека се възлагат <още> по-тежки работи на тия човеци, за да се трудят с тях; и да не внимават на лъжливи думи.
10 И тъй, настойниците и надзирателите на людете излязоха и говориха на людете казвайки: Така казва Фараон: Не ви давам плява.
11 Вие сами идете та си събирайте плява, гдето можете да намерите; но нищо няма да се намали от работата ви.
12 Затова, людете се разпръснаха по цялата Египетска земя да събират слама вместо плява.
13 А настойниците настояваха, като казваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както когато имаше плява.
14 И надзирателите, поставени над израилтяните от Фараоновите настойници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте, и вчера и днес, определеното на вас число тухли, както по-напред?
15 Тогава надзирателите на израилтяните дойдоха и извикаха на Фараона, казвайки: Защо постъпвате така със слугите си?
16 Плява не се дава на слугите ти; а казват ни: Правете тухли; и, ето, слугите ти сме бити; а вината е на твоите люде.
17 Но той каза: Без работа останахте, без работа; затова казвате: Нека отидем да принесем жертва Господу.
18 Идете сега та работете, защото плява няма да ви се даде, но ще давате определеното число тухли.
19 И надзирателите на израилтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се рече: Нищо не намалявайте от определеното на вас за всеки ден число тухли.
20 И като излизаха от Фараоновото присъствие, срещнаха Моисея и Аарона, които се намериха на пътя;
21 и рекоха им: Господ да погледне на вас и да съди, защото вие ни направихте омразни {Еврейски: зловонни.} на Фараона и на слугите му, и турихте меч в ръката им, за да ни избият.
22 Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Господи, защо си зле постъпил спрямо тия люде? защо си ме изпратил?
23 Защото откак дойдох при Фараона да говоря, в Твое име, той е зле постъпвал спрямо тия люде; а Ти никак не си избавил людете Си?
6 А Господ каза на Моисея: Сега ще видиш, какво ще сторя на Фараона; защото под силна ръка ще ги пусне и под силна ръка ще ги изпъди из земята.
2 Бог говори още на Моисея, като му каза: Аз съм Иеова.
3 Явих се на Авраама, на Исаака и на Якова <с името> Бог Всемогъщи, но не им бях познат с името Си Иеова.
4 Поставих още и завета Си с тях, да им дам Ханаанската земя, земята в която бяха пришелци при пребиванията си.
5 При това, чух пъшкането на израилтяните поради робството, което им налагат египтяните, и си спомних завета.
6 Затова, кажи на израилтяните: Аз съм Иеова; ще ви изведа изпод товарите на египтяните, ще ви избавя от робството ви под тях, и ще ви откупя с издигната мишца и с велики съдби.
7 Ще ви взема за Мои люде, и ще бъда ваш Бог; и ще познаете, че Аз съм Господ, вашият Бог, Който ви извеждам изпод египетските товари.
8 И ще ви въведа в земята, за която съм се клел {Еврейски: издигнах ръката си.}, че ще я дам на Авраама, на Исаака и на Якова; и ще я дам на вас за наследство. Аз съм Иеова.
9 И Моисей говори така на израилтяните; но поради утеснението на душите си и поради жестокото си робуване те не послушаха Моисея.
10 Подир това Господ говори на Моисея, казвайки:
11 Влез при египетския цар Фараона и кажи му да пусне израилтяните из земята си.
12 Но Моисей говори пред Господа, казвайки: Ето, израилтяните не ме послушаха; тогава как ще ме послуша Фараон, като съм с вързани {Еврейски: необрязани.} устни?
13 Затова, Господ говори на Моисея и на Аарона, та им даде поръчка до израилтяните и до египетския цар Фараон, да изведат израилтяните из Египетската земя.
14 Ето родоначалниците на бащините домове <на Аарона и Моисея>: синове на Рувима, Израилевия първороден: Енох, Фалу, Есрон и Хармий; тия са Рувимови семейства.
15 Симеонови синове: Емуил, Ямин, Аод, Яхин и Сохар, и Саул, син на ханаанка; тия са Симеонови семейства.
16 Имената на Левиевите синове, според поколенията им са тия: Гирсон, Каат и Мерарий; и годините на Левиевия живот станаха сто тридесет и седем години.
17 Синовете на Гирсона са: Ливний и Семей, по семействата им.
18 И синовете на Каата са: Амрам, Исаар, Хеврон и Озиил; и годините на Каатовия живот станаха сто тридесет и три години.
19 И синовете на Мерария са: Маалий и Мусий. Тия са Левиевите семейства според поколенията им.
20 И Амрам взе за жена леля си Иохаведа, която му роди Аарона и Моисея; и годините на Амрамовия живот станаха сто тридесет и седем години.
21 И синовете на Исаара са: Коре, Нефег и Зехрий.
22 И синовете на Озиила са: Мисаил, Елисафан и Ситрий.
23 И Аарон взе за жена Елисавета, Аминадавова дъщеря, Наасонова сестра, която му роди Надава, Авиуда, Елеазара и Итамара.
24 И синовете на Корея са: Асир, Елкана и Авиасаф; тия са Кореевите семейства.
25 И Аароновия син Елеазар взе за жена една от Футииловите дъщери, която му роди Финееса. Тия са родоначалниците на бащините <домове> на Левитите според семействата им.
26 Тия са същите Аарон и Моисей, на които Господ рече: Изведете израилтяните из Египетската земя, според войнствата им.
27 Тия са, които говориха на египетския цар Фараона, за да изведат израилтяните из Египет; тия са същите Моисей и Аарон.
28 И в същия ден, когато говори Господ на Моисея в Египетската земя,
29 Господ говори на Моисея, казвайки: Аз съм Иеова, кажи на Египетския цар Фараона всичко що ти казвам.
30 А Моисей рече пред Господа: Ето, аз съм с вързани устни; и как ще ме послуша Фараон?
Изход 4-6
Bulgarian Bible
4 А Моисей в отговор каза: Но, ето, няма да ме повярват, нито да послушат думите ми, защото ще рекат: Не ти се е явил Господ.
2 Тогава Господ ме каза: Що е това в ръката ти? А той рече: Жезъл.
3 И каза: Хвърли го на земята. И той го хвърли на земята, и стана змия; и Моисей побягна от нея.
4 Но Господ каза на Моисея: Простри ръката си и хвани я за опашката; (и той простря ръката си и я хвана, а тя стана жезъл в ръката му);
5 стори това, за да повярват, че ти се яви Господ, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.
6 При това му рече Господ: Тури си сега ръката в пазухата. И той си тури ръката в пазухата; а като я извади, ето ръката му прокажена, бяла като сняг.
7 Тогава рече Господ: Тури си пак ръката в пазухата; (и той пак си тури ръката в пазухата, ето, че бе станала пак като останалата му плът);
8 и продължи Господ: Ако не те повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват, поради гласа на второто знамение.
9 Но ако не повярват и поради двете тия знамения, нито послушат думите ти, тогава да вземеш от водата на реката, и да я излееш на сушата; и водата, която извадиш из реката, ще стане кръв на сушата.
10 А Моисей рече Господу: Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив, нито до сега, нито откак си почнал да говориш на слугата си, а мъчно говоря и съм тежкоезичен.
11 Но Господ му рече: Кой е направил човешката уста? или кой прави човек да е ням или глух, да има зрение или да е сляп? не Аз ли Господ?
12 Иди прочее; и Аз ще бъда с устата ти, и ще те науча какво да говориш.
13 Тогава каза Моисей: Моля ти се, Господи, прати чрез онзи, чрез когото искаш да пратиш.
14 И гневът Господен пламна против Моисея, и рече: Нямаш ли брат левиецът Аарон? Зная, че той може да говори добре. А и, ето, той излиза да те посрещне и, когато те види ще се зарадва сърдечно.
15 Ти говори нему и тури думите в устата му; и Аз ще бъда с твоите уста и с неговите уста, и ще ви науча що трябва да правите.
16 Вместо тебе нека говори той на людете; той ще бъде на тебе вместо уста, а ти ще бъдеш на него вместо Бога.
17 И вземи в ръката си тоя жезъл, с който ще вършиш знаменията.
18 Тогава Моисей отиде и се върна при тъста си Иотор и му рече: Моля ти се, нека отида и се завърна при братята си, които са в Египет, та да видя живи ли са още. И Иотор рече на Моисея: Иди с мир.
19 А в Мадиам Господ рече на Моисея: Иди, върни се в Египет, защото измряха всички ония, които искаха живота ти.
20 И тъй Моисей взе жена си и синовете си, качи ги на осел, и тръгна да се върне в Египетската земя; Моисей взе и Божия жезъл в ръката си.
21 И Господ каза на Моисея: Когато се завърнеш в Египет, внимавай да вършиш пред Фараона всичките чудеса, които дадох в ръката ти; но Аз ще закоравя сърцето му, и той няма да пусне людете.
22 А ти кажи на Фараона: Така говори Иеова: Израил ми е син, първородният ми;
23 и казвам ти: Пусни син Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще заколя твоя син, първородния ти.
24 А по пътя, в гостилницата, Господ посрещна Моисея и искаше да го убие.
25 Тогава Сепфора взе кремък та обряза краекожието на сина си, допря го до нозете му, и рече: Наистина ти ми си кървав младоженец.
26 След това Господ се оттегли от него. Тогава каза тя, поради обрязването: Ти ми си кървав младоженец.
27 А Господ беше казал на Аарона: Иди в пустинята да посрещнеш Моисея. И той, като беше отишъл, посрещна го в Божията планина и целува го.
28 И Моисей извести на Аарона всичките думи, с които Господ го беше изпратил, и всичките знамения, за които му беше заръчал.
29 Тогава Моисей и Аарон отидоха та събраха всичките старейшини на израилтяните;
30 и Аарон каза всичките думи, които Господ беше говорил на Моисея, и извърши знаменията пред людете.
31 И людете повярваха; и когато чуха, че Господ посетил израилтяните, и че погледна на неволята им, наведоха главите си и се поклониха.
5 След това дойдоха Моисей и Аарон и казаха на Фараона: Така говори Иеова, Израилевият Бог: Пусни людете Ми, за да Ми пазят празник в пустинята.
2 Но Фараон рече: Кой е Иеова та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Не познавам Иеова, и затова няма да пусна Израиля.
3 А те рекоха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог, да не би да ни нападне с мор или с нож.
4 Но египетския цар им каза: Защо, Моисее и Аароне, отвличате людете от работите им? Идете на определените си работи.
5 Рече още Фараон: Ето, людете на земята са сега много, а вие ги правите да оставят определените си работи.
6 И в същия ден Фараон заповяда на настойниците и на надзирателите на людете, казвайки:
7 Не давайте вече, както до сега плява на тия люде, за да правят тухли; нека идат сами и си събират плява.
8 Но колкото тухли са правили до сега , същото число изисквайте от тях; с нищо да го не намалите; защото остават без работа и затова викат, казвайки: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.
9 Нека се възлагат още по-тежки работи на тия човеци, за да се трудят с тях; и да не внимават на лъжливите думи.
10 И тъй, настойниците и надзирателите на людете излязоха и говориха на людете казвайки: Така казва Фараон: Не ви давам плява.
11 Вие сами идете та си събирайте плява, гдето можете да намерите; но нищо няма да се намали от работата ви.
12 Затова, людете се разпръснаха по цялата Египетска земя да събират слама вместо плява.
13 А настойниците настояваха, като казваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както когато имаше плява.
14 И надзирателите, поставени над израилтяните от Фараоновите настойници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте, и вчера и днес, определеното на вас число тухли, както по-напред?
15 Тогова надзирателите на израилтяните дойдоха и извикаха на Фараона, казвайки: Защо постъпвате така със слугите си?
16 Плява не се дава на слугите ти; а казват ни: Правете тухли; и, ето, слугите ти сме бити; а вината е на твоите люде.
17 Но той каза: Без работа останахте, без работа; затова казвате: Нека отидем да принесем жертва Господу.
18 Идете сега та работете, защото плява няма да ви се даде, но ще давате определеното число тухли.
19 И надзирателите на израилтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се рече: Нищо не намалявайте от определеното на вас за всеки ден число тухли.
20 И като излизаха от Фараоновото присъствие, срещнаха Моисея и Аарона, които се намираха на пътя;
21 и рекоха им: Господ да погледне на вас и да съди, защото вие ни направихте омразни* на Фараона и на слугите му, и турихте меч в ръката им, за да ни избият.
22 Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Господи, защо си зле постъпил спрямо тия люде? защо си ме изпратил?
23 Защото откак дойдох при Фараона да говоря, в Твое име, той е зле постъпвал спрямо тия люде; а Ти никак не си избавил людете Си?
6 А Господ каза на Моисея: Сега ще видиш, какво ще сторя на Фараона: защото под силна ръка ще ги пусне и под силна ръка ще ги изпъди из земята.
2 Бог говори още на Моисея казвайки: Аз съм Иеова.
3 Явих се на Авраама, на Исаака и на Якова с името Бог Всемогъщи, но не им бях познат с името Си Иеова.
4 Поставих още и завета Си с тях, да им дам Ханаанската земя, земята в която бяха пришелци при пребиванията си.
5 При това чух пъшкането на израилтяните поради робството, което им налагат египтяните, и си спомних завета.
6 Затова, кажи на израилтяните: Аз съм Иеова; ще ви изведа изпод товарите на египтяните, ще ви избавя от робството ви под тях, и ще ви откупя с издигната мишца и с велики съдби.
7 Ще ви взема за Мои люде, и ще бъда ваш Бог; и ще познаете, че Аз съм Господ, вашият Бог, който ви извеждам изпод египетските товари.
8 И ще ви въведа в земята, за която съм се клел*, че ще я дам на Аарона, на Исаака и на Якова; и ще я дам на вас за наследство. Аз съм Иеова.
9 И Моисей говори така на израилтяните; но поради утеснението на душите си и поради жестокото си робуване те не послишаха Моисея.
10 Подир това Господ говори на Моисея, казвайки:
11 Влез при египетския цар Фараона и му кажи да пусне израилтяните из земята си.
12 Но Моисей говори пред Господа, казвайки: Ето, израилтяните на ме послушаха; тогава как ще ме послуша Фараон, като съм с вързани+ устни?
13 Затова Господ говори на Моисея и на Аарона, та им даде поръчки до израилтяните и до египетския цар Фараон, да изведат израилтяните из Египетската земя.
14 Ето родоначалниците на бащините домове на Аарона и Моисея; синове на Рувима, Израилевия първороден: Енох, Фалу, Есрон и Хармий; тия са Рувимови семейства.
15 Симеонови синове: Емуил, Ямин, Аод, Яхин и Сохар, и Саул, син на ханаанка; тия са Симеонови семейства.
16 Имената на Левиевите синове, според поколенията им са тия: Гирсон, Каат и Мерарий; и годините на Левиевия живот станаха сто тридесет и седем години.
17 Синовете на Гирсон са Ливний и Семей, по семействата им.
18 И синовете на Каата са: Амрам, Исаак, Хеврон и Озиил; и годините на Каатовия живот станаха сто тридесет и три години.
19 И синовете на Мерария са: Маалий и Мусий. Тия са Левиевите семейства според поколенията им.
20 И Амрам взе за жена леля си Иохаведа, която му роди Аарона и Моисея; и годините на Амрамовия живот станаха сто тридесет и седем години.
21 И синовете на Исаара са: Коре, Нефег и Зехрий.
22 И синовете на Озиила са: Мисаил, Елисафан и Ситрий.
23 И Аарон взе за жена Елисавета, Аминадавова дъщеря, Наасонова сестра, която му роди Надава, Авиуда, Елеазара и Итамара.
24 И синовете на Корея са: Асир, Елкана и Авиасаф; тия са Кореевите семейства.
25 И Аароновия син Елеазар взе за жена една от Футииловите дъщери, която му роди Финееса. Тия са родоначалниците на бащините домове на Левитите според семействата им.
26 Тия са същите Аарон и Моисей, на които Господ рече: Изведете израилтяните из Египетската земя, според войнствата им.
27 Тия са, които говориха на египетския цар Фараона, за да изведат израилтяните из Египет; тия са същите Моисей и Аарон.
28 И в същия ден, когато говори Господ на Моисея в Египетската земя,
29 Господ говори на Моисея, казвайки: Аз съм Иеова, кажи на Египетския цар Фараон всичко що ти казвам.
30 А Моисей рече пред Господа: Ето, аз съм с вързани устни; и как ще ме послуша Фараон?
Матей 14:22-36
1940 Bulgarian Bible
22 И на часа <Исус> накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.
23 И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам.
24 А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.
25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.
26 И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.
27 А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.
28 И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.
29 А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.
30 Но като виждаше вятъра [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!
31 И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?
32 И като влязоха в ладията, вятърът утихна.
33 А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.
34 И като преминаха <езерото>, дойдоха в генисаретската земя.
35 И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;
36 и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.
Read full chapter
Матей 14:22-36
Bulgarian Bible
22 И на часа Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.
23 И като разпусна народа, качи се на бърдото да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.
24 А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.
25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.
26 А учениците, като Го видяха да ходи по езерото; смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.
27 И Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.
28 И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.
29 А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.
30 Но като виждаше вятърът [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!
31 И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?
32 И като влязоха в ладията, вятърът утихна.
33 А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.
34 И като преминаха езерото, дойдоха в генисаретската земя.
35 И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;
36 и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.
Read full chapter
Матей 14:22-36
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Исус върви по водата(A)
22 Веднага след това Исус накара учениците да се качат в лодката и им каза да отидат на другия бряг на Галилейското езеро, а той остана, за да отпрати хората. 23 След като се сбогува с тях, Исус се качи на хълма сам да се моли. С настъпването на вечерта той все още беше там сам. 24 По това време лодката вече се бе отдалечила от брега, люшкана от силни вълни и насрещен вятър. 25 Между три и шест часа сутринта Исус дойде при учениците си, като ходеше по водата. 26 Когато го видяха да върви по водата, те се ужасиха и казваха: „Призрак!“, викайки от страх.
27 Но Исус бързо им заговори: „Смело! Аз съм! Не се страхувайте!“
28 Тогава Петър каза: „Господи, ако това си ти, кажи ми да дойда при теб по водата.“
29 „Ела!“ – каза Исус и Петър слезе от лодката и тръгна по водата към него. 30 Но когато видя силния вятър, се изплаши, започна да потъва и извика: „Господи, спаси ме!“
31 Веднага Исус протегна ръка, хвана го и му каза: „Много малка ти е вярата! Защо се усъмни?“
32 След като Петър и Исус влязоха в лодката, вятърът утихна. 33 Тогава учениците в лодката паднаха на колене пред Исус и казаха: „Ти наистина си Божият Син!“
Исус излекува много болни хора(B)
34 След като пресякоха езерото, стигнаха до брега при Генисарет. 35 Когато местните жители познаха Исус, разгласиха вестта за пристигането му из цялата област. Хората доведоха при него всички болни 36 и го молеха да им позволи само да докоснат края на дрехата му. И всички болни, които я допряха, бяха излекувани.
Read full chapter© 1995-2005 by Bibliata.com
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center