Еклисиаст 10-12

1940 Bulgarian Bible

10 Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие <покваря> онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

² Разумът на мъдрия е в десницата му, А разумът на безумния в левицата му.

³ Докато безумният още ходи в пътя, разумът {Еврейски: Сърцето.} му не му достига. И той се прогласява на всичките, <че е> безумен.

⁴ Ако гневът на управителя се подигне против тебе не напущай мястото си, Защото отстъпването отвръща големи грешки,

⁵ Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка, като че ли произхождаща от владетеля, -< и това е>, <че>

⁶ Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.

⁷ Видях слуги на коне, И князе ходещи като слуги по земята.

⁸ Който копае яма ще падне в нея; И който разбива ограда, него змия ще ухапе.

⁹ Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;

¹⁰ Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.

¹¹ Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача {Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър.}.

¹² Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;

¹³ <Защото> първите думи, които изговаря, са безумие, И краят на говоренето му е пакостна лудост.

¹⁴ Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?

¹⁵ Труда на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.

¹⁶ Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!

¹⁷ Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!

¹⁸ От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.

¹⁹ Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.

²⁰ Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия <нито> в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.

11 Хвърли хляба си по водата, Защото след много дни ще го намериш!

² Дай дял на седмина, и дори на осмина; Защото не знаеш какво зло ще бъде на земята.

³ Ако са пълни облаците, изливат дъжд на земята; И ако падне дърво към юг или към север, На мястото гдето падне дървото, там ще си остане.

⁴ Който се взира във вятъра няма да сее; И който гледа на облаците няма да жъне.

⁵ Както не знаеш как се движи {Еврейски: Какъв е пътят на.} духът, Нито как се образуват костите в утробата на непразната, Така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко.

⁶ Сей семето си заран, и вечер не въздържай ръката си; Защото не знаеш кое ще успее, това ли или онова, Или дали ще са и двете еднакво добри.

⁷ Наистина светлината е сладка, И приятно е на очите да гледат слънцето;

⁸ Да! ако и да живее човек много години, Нека се весели през всички тях; Но нека си спомня <и> за дните на тъмнината, защото ще бъдат много. Все що иде е суета.

⁹ Весели се младежо, в младостта си И нека те радва сърцето ти в дните на младостта ти, И ходи по пътищата на сърцето си, И според каквото гледат очите ти! Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.

¹⁰ Затова отмахни от сърцето си досадата, И отдалечи от плътта си <всичко що докарва> неволя; Защото младостта и юношеството са суета.

12 И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях, -

² Преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда;

³ Когато стражите на къщата ще треперят, И силните мъже ще се прегърбят, И ония, които мелят, ще престанат защото намаляха, И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;

⁴ <Когато> вратите ще се затворят при пътя, Като ослабне гласът на мелницата; И при гласа на птицата ще стане <човек>, И всичките звукове {Еврейски: Дъщери.} на песента ще ослабнат;

⁵ Още когато ще се боят от <всичко>, що е високо, И ще треперят в пътя; Когато бадемът се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; Защото човек отива във вечния си дом, И жалеещите обикалят улиците, -

⁶ Преди да се скъса сребърната верижка и да се счупи златната чаша, Или се строши стомната при извора, Или се счупи колелото над кладенеца,

⁷ И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, Който го е дал.

⁸ Суета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета.

⁹ И колкото по-мъдър ставаше проповедникът, Толкова повече поучаваше людете на знание; А най-вече измисляше и издирваше И нареждаше много притчи.

¹⁰ Проповедникът се стараеше да намери угодни думи, И това, което бе с правота написано, думи на истина.

¹¹ Думите на мъдрите са като остени; И като заковани гвоздеи са< думите на> събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир.

¹² А колкото за <нещо> повече от това, сине мой, приеми увещание, Че правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта.

¹³ Нека чуем краят на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, Понеже това е всичко за човека {Или: Това е длъжността на.};

¹⁴ Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.