Деяния 7-8

Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version

Речта на Стефан

7 Тогава първосвещеникът го попита: „Вярно ли е това?“ ² Стефан отговори: „Братя и бащи, чуйте ме! Богът на славата се яви на баща ни Авраам в Месопотамия, когато той още не се беше заселил в Харан, ³ и му каза: «Остави страната си и близките си и иди в земята, която ще ти покажа.» ^[a]

⁴ И Авраам напусна Халдейските земи ^[b] и се засели в Харан. След смъртта на баща му, Бог го накара да се пресели оттам в земята, където вие живеете сега. ⁵ Тук той не му остави дори една педя земя в наследство, но обеща в бъдеще той и потомците му след него да владеят тази земя, макар че Авраам тогава нямаше деца.

⁶ Ето какво му каза Бог: «Твоите потомци ще бъдат пришълци в чужда земя, ще бъдат поробени и четиристотин години ще бъдат угнетявани. ⁷ Но аз ще осъдя народа, на който ще робуват.» ^[c] Бог каза: «И след това ще излязат от тази страна и тук на това място ще ми служат.» ^[d]

⁸ И Бог даде на Авраам завета на обрязването. Авраам стана баща на Исаак и на осмия ден след раждането му го обряза; Исаак стана баща на Яков и го обряза, а Яков обряза своите синове, които станаха дванадесетте патриарха. ^[e]

⁹ Патриарсите завиждаха на Йосиф и го продадоха в робство в Египет, но Бог не го изостави ¹⁰ и го спаси от всичките му беди, дари му мъдрост и му помогна да спечели благоволението на фараона, царя на Египет. И фараонът го направи главен управител на Египет и на цялото си домакинство. ¹¹ След това в цял Египет и Ханаан настъпи глад и причини голямо страдание. Прадедите ни не намираха храна.

¹² Когато чу, че в Египет има жито, Яков изпрати там нашите прадеди. (Това беше първото им пътуване до Египет.) ¹³ При второто им посещение Йосиф се разкри на братята си и фараонът научи за неговото потекло. ¹⁴ Тогава Йосиф повика баща си Яков и целия си род – общо седемдесет и пет души. ¹⁵ Яков отиде в Египет и там той и дедите ни живяха до смъртта си. ¹⁶ Пренесоха ги обратно в Сихем и ги положиха в гробницата, която Авраам беше купил със сребро от синовете на Хамор в Сихем.

¹⁷ Колкото повече наближаваше времето за изпълнение на обещанието, дадено на Авраам от Бога, толкова повече растеше броят на израелтяните в Египет, ¹⁸ докато владетел на Египет стана друг цар, който не познаваше Йосиф. ¹⁹ Той хитро се възползва от нашия народ, беше жесток към предците ни и ги принуждаваше да оставят новородените си навън, за да умрат.

²⁰ По това време се роди Моисей, който беше много красиво дете. Три месеца той расна в бащиния си дом. ²¹ Когато го оставиха навън, дъщерята на фараона го прибра и го отгледа като свой собствен син. ²² Моисей бе обучен в цялата египетска мъдрост и беше силен на думи и дела.

²³ Когато стана на четиридесет години, той реши да посети братята си, израелтяните. ²⁴ Моисей видя, че един от тях е малтретиран, защити го и отмъсти за малтретирания, като уби египтянина. ²⁵ Той мислеше, че братята му ще разберат, че чрез него Бог им изпраща спасение, но те не разбраха.

²⁶ На другия ден той видя двама от тях, които се биеха, и се опита да ги помири, като им каза: «Хора, нали сте братя, защо се отнасяте зле един към друг?» ²⁷ Човекът, който малтретираше ближния си, блъсна Моисей и каза: «Кой те постави да ни бъдеш водач и съдия? ²⁸ Да не искаш да ме убиеш, както вчера уби египтянина?» ^{[f] 29} Като чу това, Моисей избяга и се засели в чуждите Мадиамски земи. Там му се родиха двама сина.

³⁰ Четиридесет години по-късно в пламъците на един горящ храст в пустинята близо до планината Синай му се яви ангел. ³¹ Моисей беше удивен от това, което видя. Като се приближи да го разгледа, той чу гласа на Господа: ³² «Аз съм Богът на твоите предци, Богът на Авраам, Исаак и Яков.» ^[g] Треперейки от страх, Моисей не смееше да погледне.

³³ Тогава Господ му каза: «Събуй си сандалите, защото мястото, на което си стъпил, е свята земя. ³⁴ Наистина видях как потискат народа ми в Египет, чух стенанията му и слязох да го освободя. Ела сега, ще те изпратя обратно в Египет.» ^[h]

³⁵ Това беше същият Моисей, когото израелтяните отхвърлиха с думите: «Кой те постави водач и съдия?» ^[i] Този Моисей Бог изпрати като водач и освободител; изпрати го с помощта на ангела, който той видя в горящия храст. ³⁶ Моисей ги изведе и четиридесет години вършеше чудеса и знамения в Египет, край Червено море и в пустинята.

³⁷ Това е същият Моисей, който каза на израелтяните: «Бог ще издигне измежду братята ви пророк като мен.» ^{[j] 38} Той е този, който беше с народа на Израел, събрал се в пустинята; той е този, на когото ангелът говори на планината Синай, и той бе с бащите ни; той получи заповеди, които дават живот, за да ни ги предаде.

³⁹ Но прадедите ни отказаха да му се подчинят. Отхвърлиха го и в сърцата си се обърнаха към Египет. ⁴⁰ Те казаха на Аарон: «Направи ни някакви богове, които да вървят пред нас и да ни водят, защото с онзи Моисей, който ни изведе от Египет, не знаем какво е станало.» ^{[k] 41} И тогава направиха изображение на телец и на този идол принасяха жертва и празнуваха в чест на онова, което ръцете им бяха създали. ⁴² Но Бог се отвърна от тях и ги остави да се покланят на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците:

⁴⁴ Прадедите ни в пустинята носеха Свещената скиния. ^[m] Бог научи Моисей как да направи тази скиния по образеца, който му беше показан. ⁴⁵ Прадедите ни, които наследиха скинията, я донесоха с Исус Навин, когато завладяха земите на други народи, които Бог беше прокудил от лицето им. Тя остана там до времето на Давид. ^{[n] 46} Бог прояви благоволение към Давид и той поиска позволение да построи дом за народа на Яков. ^{[o] 47} Ала Соломон бе този, който построи храма.

⁴⁸ Но Всевишният не живее в храмове, изградени от човешка ръка, както казва пророкът ^[p]:

⁵¹ Тогава Стефан им каза: „Вие, твърдоглави хора, които не отдавате сърцата си на Бога и не се вслушвате в думите му! Винаги сте против това, което ви казва Святият Дух. Правите също както правеха прадедите ви. ⁵² Има ли поне един пророк, когото прадедите ви да не преследваха? Те дори убиха онези, които отдавна предизвестиха идването на Праведника, а сега вие станахте негови предатели и убийци. ⁵³ Вие, които получихте закона, който Бог ви даде чрез ангелите си, но не го спазихте!“

Убийството на Стефан

⁵⁴ Като чуха тези думи, юдейските водачи побесняха и заскърцаха със зъби срещу него. ⁵⁵ А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, застанал отдясно на Бога, ⁵⁶ и каза: „Ето! Виждам небесата разтворени и Човешкия Син, ^[r] застанал отдясно на Бога.“

⁵⁷ При тези му думи те се развикаха силно и запушиха ушите си. После всички заедно се спуснаха към него, ⁵⁸ отведоха го извън града и започнаха да го замерват с камъни. Лъжесвидетелите оставиха наметките си в краката на един младеж на име Савел. ⁵⁹ Докато хвърляха камъни по него, Стефан се молеше: „Господи Исусе, приеми духа ми!“ ⁶⁰ После коленичи и извика високо: „Господи, не ги обвинявай за този грях!“ След като каза това, умря.

Савел преследва вярващите

8 Савел одобри убийството на Стефан. От този ден започна жестоко гонение срещу църквата ^[s] в Ерусалим и всички, освен апостолите, се пръснаха из цяла Юдея и Самария.

² Стефан беше погребан и оплакан от няколко благочестиви мъже. ³ Савел се опитваше да унищожи църквата, като ходеше от къща на къща, насила измъкваше мъже и жени и ги хвърляше в затвора. ⁴ Онези, които се разпръснаха, разнасяха Благата вест навсякъде, където отиваха.

Филип проповядва в Самария

⁵ Филип ^[t] отиде в Самария и там проповядваше за Месията. ^{[u] 6} Когато хората го чуха и видяха знаменията, които вършеше, всички се вслушаха внимателно в това, което той им казваше. ⁷ В много случаи зли духове със силен вик излизаха от хората, които бяха обладани от тях. Много парализирани и сакати бяха излекувани. ⁸ Голяма радост настъпи в този град.

⁹ Там имаше един човек на име Симон, който от доста време се занимаваше с магии и смайваше с тях жителите на Самария. Той се хвалеше и наричаше себе си велик. ¹⁰ Всички го слушаха – от най-скромния до най-високопоставения – и казваха: „В този човек е Божията сила, наречена «Велика сила».“ ¹¹ Слушаха го, защото от доста време ги смайваше с магиите си. ¹² Но когато повярваха на Филип, който проповядваше Благата вест за Божието царство и за силата на Исус Христос, мъже и жени се кръстиха. ^{[v] 13} Самият Симон също повярва, кръсти се и не се отделяше от Филип. Той видя великите знамения и чудеса, които се извършваха, и се смая.

¹⁴ Апостолите, които бяха в Ерусалим, чуха, че в Самария са приели Божието слово, и изпратиха там Петър и Йоан. ¹⁵ Щом пристигнаха, те се помолиха вярващите да получат Святия Дух, ¹⁶ тъй като до този момент той все още не беше дошъл върху никого от тях – те се бяха кръстили само в името на Господ Исус. ¹⁷ Тогава двамата апостола започнаха да полагат ръцете си ^[w] върху тях и те получаваха Святия Дух.

¹⁸ Когато Симон видя, че всеки, върху когото апостолите полагаха ръцете си, получаваше Духа, той им предложи пари ¹⁹ и каза: „Дайте и на мен такава власт, за да може всеки, върху когото положа ръцете си, да получи Святия Дух.“

²⁰ Петър му каза: „Да загинеш и ти, и парите ти заедно с теб, понеже помисли, че можеш с пари да купиш Божия дар! ²¹ Не можеш да участваш в това дело, защото сърцето ти не е чисто пред Бога! ²² Така че покай ^[x] се! Отвърни се от злото си намерение и се моли на Господа. Може би ще получиш прошка за това, което си помисли. ²³ Виждам, че те изпълва горчива завист и си пленник на греха.“

²⁴ Тогава Симон отговори: „Вие се молете за мен на Господа, за да не ми се случи нищо от това, което казахте.“

²⁵ След като разказаха на хората за всичко, на което бяха свидетели, и съобщиха Божието послание, Петър и Йоан се върнаха в Ерусалим. По пътя те проповядваха Благата вест в много самарянски села.

Филип поучава един етиопец

²⁶ Господен ангел каза на Филип: „Приготви се и тръгни на юг по пътя, който води през пустинята от Ерусалим до Газа.“

²⁷ Филип се приготви и тръгна. По пътя видя един етиопец – евнух, важен служител на Кандакия, Етиопската царица, и отговарящ за цялата й хазна. Той беше ходил на поклонение в Ерусалим ²⁸ и сега се връщаше у дома си. Етиопецът седеше в колесницата си и четеше книгата на пророк Исая.

²⁹ Тогава Духът каза на Филип: „Иди до тази колесница и остани там.“ ³⁰ Като настигна колесницата, Филип чу етиопеца да чете от книгата на пророк Исая и го попита: „Разбираш ли това, което четеш?“

³¹ „Как мога да го разбера, без някой да ми го обясни?“ – отговори той и покани Филип да се качи и да седне до него. ³² Откъсът от Писанието, който той четеше, беше следният:

³⁴ Евнухът каза на Филип: „Кажи ми, за кого говори пророкът – за себе си или за някой друг?“ ³⁵ Тогава Филип заговори и като започна от това Писание, му разказа Благата вест за Исус.

³⁶ По пътя стигнаха до едно място, където имаше вода и евнухът каза: „Ето, тук има вода! Какво ми пречи да се кръстя ^[z]?“ ^{37 [aa] 38} И той заповяда да спрат колесницата. После двамата с Филип влязоха във водата и Филип го кръсти. ³⁹ След като излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип и евнухът повече не го видя, но радостно продължи пътя си. ⁴⁰ А Филип се озова в Азот и тръгна от град на град да проповядва Благата вест, докато пристигна в Кесария.