Add parallel Print Page Options

<Един ден>, когато Петър и Иоан отиваха в храма в деветия час, часът на молитвата,

<някои> носеха един човек куц от рождението си. Него слагаха всеки ден при тъй наречените Красни врата на храма, да проси милостиня от ония, които влизаха в храма.

Той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня.

А Петър, с Иоана, се взря в него и рече: Погледни ни.

И той внимаваше на тях, като очакваше да получи нещо от тях.

Но Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исуса Христа Назарянина, [стани и] ходи.

И като го хвана за дясната ръка, дигна го; и на часа нозете и глезените му добиха сила.

И той като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма та ходеше и скачаше и славеше Бога.

И всичките люде го видяха да ходи и да слави Бога,

10 и познаха го, че беше същият, който седеше за милостиня при Красната порта на храма; и изпълниха се с учудване и удивление за това, което беше станало с него.

Read full chapter