Деяния 2:22-39

1940 Bulgarian Bible

²² Израилтяни, послушайте тия думи: Исуса Назарянина, мъж засвидетелствуван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него посред вас, както сами вие знаете,

²³ Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници;

²⁴ Когото Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея.

²⁵ Защото Давид казва за Него: - "Винаги гледах Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми, за да не се поклатя;

²⁶ Затова се зарадва сърцето ми, и развесели езикът ми, А още и плътта ми ще престоява в надежда;

²⁷ Защото няма да оставиш душата ми в ада, Нито ще допуснеш Твоят Светият да види изтление.

²⁸ Изявил си ми пътищата на живота; В присъствието си ще ме изпълниш с веселба".

²⁹ Братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида, че и умря и биде погребан, и гробът му е у нас до тоя ден.

³⁰ И тъй, понеже беше пророк, и знаеше, че Бог с клетва му се обеща, че от плода на неговите чресла [по плът ще въздигне Христа, да Го] постави на престола му,

³¹ той предвиждаше <това>, говори за възкресението на Христа, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта му видя изтление.

³² Тогова Исуса Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели.

³³ И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате.

³⁴ Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва: - "Рече Господ на Моя Господ: Седи отдясно Ми,

³⁵ докле положа враговете Ти за Твое подножие".

³⁶ И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник.

³⁷ Като чуха <това>, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?

³⁸ А Петър им <рече:> Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.

³⁹ Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при себе Си.