Деяния 11-13
Bulgarian Bible
11 И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че и езичниците приели Божието слово.
2 И когато Петър възлезе в Ерусалим, ония, които бяха от обрязаните, се препираха с него, казвайки:
3 При необрязани човеци си влизал и си ял с тях.
4 А Петър захвана та им изложи наред станалото, като каза:
5 Аз бях на молитва в град Иопия, и в изстъпление видях видение: един съд като голяма плащаница слизаше, спускан чрез четирите ъгъла от небето, и дойде дори до мене.
6 В него като се взрях и разсъждавах, видях земните четвероноги, зверове, и гадини, и небесни птици.
7 Чух още и глас който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.
8 Но аз рекох, Никак Господи, защото не е влизало в устата ми нищо мръсно или нечисто.
9 Обаче, втори глас от небето продума, Което е Бог очистил, ти за мръсно го не считай.
10 Това стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето.
11 И, ето, същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме.
12 И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не правя разлика между човеците, а с мене дойдоха и шестимата тия братя, и влязохме в къщата на човека.
13 И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва, Прати човеци в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър;
14 той ще ти каже думи чрез които ще се спасиш и целия ти дом.
15 И когато почнах да говоря, Светият Дух слезе на тях както и на нас изначало.
16 Тогава си спомних думата на Господа, как каза, Йоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.
17 И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз та да можех да възпрепятствувам на Бога?
18 Като чуха това, те престанаха да възражават, и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.
19 Между това, разпръснатите от гонението, което стана по убиването на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър, и Антиохия, като на никой друг не известяваха словото, освен на юдеите.
20 Обаче между тях имаше някои Кипряни и Киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.
21 Господнята ръка беше с тях; та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.
22 И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;
23 който, като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.
24 Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.
25 Тогава той отиде в Тарс да търси Савла;
26 и като го намери, доведе го в Антиохия, та, като се събираха с църквата цяла година, научиха значително множество. И първом в Антиохия учениците се нарекоха Християни.
27 И през тия дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия,
28 един от които, на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че щеше да настане голям глад по цялата вселена; какъвто и стана в дните на Клавдия.
29 Затова, учениците наредиха да изпратят всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея;
30 което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла.
12 Около това време цар Ирод простря ръцете си да притесни някои от църквата.
2 О А Ирод беше много разгневен на Тирците и Сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха подръжката на царевия постелник Власта, просеха помирение; защото тяхната област се хранеше от царевата.
3 и, като видя, че беше угодно на юдеите, той при това улови и Петра, това беше през дните на безквасните хлябове,
4 И като го хвана, хвърли го в тъмница, и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата.
5 И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.
6 И през същата нощ когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.
7 И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побутна Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му.
8 И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене.
9 И Петър излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение.
10 А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея, изминаха една улица, и ангелът веднага се оттегли от него.
11 И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина знаят, че Господ изпрати ангела си и ме избави от ръката на Ирода, и от всичко, което юдейските люде очакваха.
12 И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоана, чието презиме бе Марко, дето бяха събрани мнозина да се молят.
13 И когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша кой е.
14 И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.
15 А те й рекоха: Ти си луда, но тя настояваше, че това що им казва е вярно. Тогава те думаха: Тогава е неговият ангел.
16 А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.
17 А той им помаха с ръка да мълчат, и им разказа как го изведе Господ из тъмницата. И като им каза: Явете това на Якова и на братята, излезе та отиде на друго място.
18 А като се съмна, стана не малко смущение между войниците_ 19 А Ирод, като го потърси и не го намери изпита стражарите и заповяда да ги погубят. И слезе от Юдея, в Кесария, и там живееше.
21 И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.
22 А народът извика: Глас Божий, а не човешки!
23 И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря.
24 Между това, Божието учение растеше и се умножаваше.
25 А Варнава И Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоана, чието презиме бе Марко.
13 О О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?
2 И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призвал.
3 а да бъдеш за спасение до края на земята".
4 И така те, изпратени от Светия Дух слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.
5 И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоана за свой прислужник.
6 И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин, на име Вариисус,
7 който беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя последния повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово.
8 Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.
9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:
11 И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за известно време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.
12 Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господнето учение.
13 А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.
14 А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.
15 И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете, кажете.
16 Павел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израиляни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.
17 Бог на тоя израилски народ избра бащите ни, и възвиси народа когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.
18 И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.
19 И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им тяхната земя да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години.
20 След това им дава съдии до пророка Самуил.
21 После поискаха цар; и, Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.
22 И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Йесеевия син, човек според сърцето ми, който ще изпълни всичката ми воля".
23 От неговото потомство Бог, според обещанието си, въздигна на Израиля спасител, Исуса,
24 след като Йоан, преди неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.
25 И като свършваше попрището си, Йоан казваше, Според както мислите, кой съм аз? Не съм оня, когото очаквате; но, ето, подир мене иде един, комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.
26 Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.
27 Защото Ерусалимските жители и техните началници, като не го познаха, а без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха ги като го осъдиха.
28 Без да намерят в него нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.
29 И когато изпълниха всичко, що бе писано за него, снеха го от дървото и положиха го в гроб.
31 И той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за него пред людете.
32 И ние ви донесохме блага вест за обещанието, дадено на бащите ни,
33 че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория псалом:_ 34 А че го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението, казва така:_ 35 Защото и в друг Псалом казва, "Няма да оставиш Светеца си да види изтление".
36 Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.
37 А тоя, когото Бог възкреси не видя изтление.
38 И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез него се проповядва на вас прощение на греховете,
39 и че всеки, който вярва, се оправдава чрез него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон.
40 Затова внимавайте да не би да ви постигне казаното от пророците:_ 41 "Погледнете, презрители, очудете се, и се погубете; Защото аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".
42 Когато си излизаха (из юдейската синагога, езичниците) ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.
43 И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла И Варнава; които, като се разговаряха с тях увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.
44 На следващата събота се събра почти целия град да чуят Божието слово.
45 А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел, и хулеха.
46 Но Павел и Варнава говориха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първом на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците.
47 Защото така ни заповяда Господ, казвайки:_ 48 И езичниците, като слушаха това, радваха се, и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.
49 И Господнето учение се разпространяваше по цялата тая страна.
50 А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и, като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.
51 А те оттърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.
52 А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух.
Деяния 11-13
1940 Bulgarian Bible
11 И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че езичниците приели Божието слово.
2 И когато Петър влезе в Ерусалим, ония, които бяха от обрязаните, се препираха с него, казвайки:
3 При необрязани човеци си влизал и си ял с тях.
4 А Петър захвана, та им изложи наред <станалото>, като каза:
5 Аз бях на молитва в град Иопия, и в изстъпление видях видение: един съд като голяма плащаница слизаше, спускан чрез четирите ъгъла от небето, и дойде дори до мене.
6 В него, като се взрях и разсъждавах, видях земните четвероноги, зверове, и животни, и небесни птици.
7 Чух още и глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.
8 Но аз рекох: Никак, Господи, защото никога не е влизало в устата ми нещо мръсно или нечисто.
9 Обаче, втори глас от небето продума: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.
10 Това стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето.
11 И ето, на същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме.
12 И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не правя разлика <между човеците>, а с мене дойдоха и шестимата тия братя, и влязохме в къщата на човека.
13 И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва: Прати <човеци> в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър;
14 той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.
15 И когато почнах да говоря, Светият Дух слезе на тях, както и на нас изначало.
16 Тогава си спомних думата на Господа, как каза: Иоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.
17 И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз та <да> можех да възпрепятствувам на Бога?
18 Като чуха това, те престанаха <да възразяват>, и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.
19 Между това, разпръснатите от гонението, което стана по <убиването> на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото освен на юдеите.
20 Обаче между тях имаше някои кипряни и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.
21 Господната ръка беше с тях та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.
22 И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;
23 който като дойде и видя <делото> на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.
24 Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.
25 Тогава той отиде в Тарс да търси Савла;
26 и като го намери, доведе го в Антиохия, та, като се събираха в църквата цяла година, научиха значително множество. И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни.
27 И през тия дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия,
28 един от които на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че щеше да настане голям глад по цялата вселена; какъвто и стана в дните на Клавдия.
29 Затова учениците наредиха да изпратят всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея;
30 което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла.
12 Около това време цар Ирод простря ръцете си да притесни някои от църквата.
2 Уби с меч Иоановия брат Якова;
3 и, като видя, че беше угодно на юдеите, той при това улови и Петра. <Това> беше <през> дните на безквасните хлябове.
4 И като го хвана, хвърли го в тъмница, и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата.
5 И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.
6 И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.
7 И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му.
8 И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене.
9 И <Петър> излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение.
10 А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха <през нея>, изминаха една улица и ангелът веднага се оттегли от него.
11 И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирода, и от всичко, което юдейските люде очакваха.
12 И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Иоана, чието презиме бе Марко, гдето бяха събрани мнозина да се молят.
13 И когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша <кой е>.
14 И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.
15 А те й рекоха: Ти си луда. Но тя настояваше, че <това що им казва> е вярно. Тогава те думаха: Това е неговият ангел {Т. е. Ангел-хранител.}.
16 А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.
17 А той им помаха с ръка да мълчат, и им разказа, как го изведе Господ из тъмницата. И като им каза: Явете това на Якова и на братята, излезе та отиде на друго място.
18 А като се съмна, стана не малко смущение между войниците - какво стана Петър.
19 А Ирод, като го потърси и не го намери, изпита стражарите и заповяда да ги погубят. И слезе от Юдея в Кесария, и там живееше.
20 А <Ирод> беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха <поддръжката> на царския постелник Власта, просеха помирение, защото тяхната област се хранеше от царската.
21 И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.
22 А народът извика: Глас Божий, а не човешки!
23 И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря.
24 Между това, Божието учение растеше и се умножаваше.
25 А Варнава и Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в <Антиохия> и взеха със себе си Иоана, чието презиме бе Марко.
13 А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод и Савел.
2 И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал.
3 Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.
4 И така те, изпратени от Светия Дух, слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.
5 И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Иоана за свой прислужник.
6 И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,
7 който беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя <последният> повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово.
8 Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.
9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:
10 О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?
11 И сега, ето, Господната ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за <известно> време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.
12 Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение.
13 А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Иоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.
14 А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.
15 И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете кажете.
16 Павел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.
17 Бог на тоя Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.
18 И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.
19 И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели <им> тяхната земя да <им бъде> наследство за около четиристотин и петдесет години.
20 След това <им> дава съдии до пророка Самуила.
21 После поискаха цар; и Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.
22 И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Иесеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни всичката Ми воля".
23 От неговото потомство Бог, според обещанието Си, въздигна на Израиля Спасител, Исуса,
24 след като Иоан, преди Неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.
25 И като свършваше попрището си, Иоан казваше: Според както мислите, кой съм аз? Не съм <Оня, Когото очаквате>; но, ето, подир мене иде Един, Комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.
26 Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.
27 Защото ерусалимските жители и техните началници, като не Го познаха, а без да <разберат> пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха <ги> като <Го> осъдиха.
28 Без да намерят <в Него> нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.
29 И когато изпълниха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха Го в гроб.
30 Но Бог Го възкреси от мъртвите.
31 И Той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за Него пред людете.
32 И ние ви донесохме блага вест за обещанието дадено на бащите ни,
33 че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих".
34 А че Го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението казва така: "Ще ви дам Верните милости, <обещани> на Давида".
35 Защото и в друг <Псалом> казва: "Няма да оставиш Светеца Си да види изтление".
36 Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.
37 А Тоя, Когото Бог възкреси, не видя изтление.
38 И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете.
39 и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.
40 Затова внимавайте да не би да <ви> постигне казаното от пророците:
41 "Погледнете, презрители, учудете се, и се погубете; Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".
42 Когато си излизаха [из юдейската синагога, езичниците] ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.
43 И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава; които, като се разговаряха с тях, увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.
44 На следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово.
45 А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел и хулеха.
46 Но Павел и Варнава говореха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците.
47 Защото така ни заповяда Господ, <казвайки>: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята"
48 И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.
49 И Господното учение се разпространяваше по цялата тая страна.
50 А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.
51 А те отърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.
52 А учениците се изпълниха с радост и със Светия Дух.
Деяния 11-13
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Петър се връща в Ерусалим
11 Из цяла Юдея апостолите и братята чуха, че езичниците [a] също са приели Божието слово. 2 Когато Петър пристигна в Ерусалим, вярващите юдеи спореха с него. 3 „Ти влезе в дома на необрязани хора и яде с тях!“ – казваха те.
4 Тогава Петър започна да им обяснява как точно се случи всичко: 5 „Бях в Йопия и се молех, и както бях в транс, ми се яви видение: нещо подобно на голямо платнище, опънато в четирите му края, се спускаше от небето, докато спря близо до мен. 6 Внимателно се вгледах в него и видях четирикопитни земни животни, диви зверове, влечуги и небесни птици. 7 Тогава чух глас, който ми каза: «Стани, Петре, заколи и яж!» 8 Но аз отвърнах: «В никакъв случай, Господи! Никога не съм слагал в устата си нещо нечисто или осквернено.» 9 За втори път гласът от небето проговори: «Не наричай нечисто онова, което Бог е обявил за чисто.» 10 И така това се случи три пъти. После всичко беше отнесено обратно в небето. 11 Точно в този момент в къщата, където бях отседнал, дойдоха трима мъже. Те бяха изпратени при мен от Кесария. 12 Духът ми каза да тръгна с тях, без да се колебая. С мен дойдоха и тези шест братя. Всички заедно влязохме в къщата на онзи човек Корнилий. 13 Той ни разказа как в дома му се явил ангел и му казал: «Изпрати в Йопия хора да извикат Симон, наречен Петър. 14 Той ще ти каже думи, чрез които ти и целият ти дом ще се спасите.» 15 Едва бях започнал да говоря, когато Святият Дух се спусна върху тях така, както и върху нас в началото. 16 Тогава си спомних какво бе казал Господ: «Йоан кръщаваше [b] с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух.» 17 Щом Бог даде на езичниците същия дар, който получихме и ние, когато повярвахме в Господ Исус Христос, кой бях аз, че да преча на Бога?“
18 Когато чуха това, вярващите престанаха да възразяват и започнаха да славят Бога, казвайки: „Ето, дори и на езичниците Бог даде възможността да се покаят, [c] за да имат живот.“
Църквата в Антиохия
19 Вярващите, разпръснати при гоненията след убиването на Стефан, достигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия, където съобщаваха посланието само на юдеи. 20 Някои от тези вярващи бяха от Кипър и Киринея. Те пристигнаха в Антиохия и започнаха да говорят също и на онези, които не бяха юдеи, [d] проповядвайки им Благата вест за Господ Исус. 21 Силата на Господа беше с тях и много хора повярваха и се обърнаха към Господа.
22 Вестта за това стигна до църквата [e] в Ерусалим и оттам изпратиха Варнава в Антиохия. 23 Когато пристигна и видя как Бог е благословил тези хора, Варнава се зарадва и започна да насърчава всеки да остане верен на Господа с цялото си сърце, 24 тъй като беше добър човек, изпълнен със Святия Дух и с вяра. И много хора станаха последователи на Господа.
25 След това Варнава замина за Тарс да търси Савел 26 и като го намери, го заведе в Антиохия. Те се срещаха с църквата там и поучаваха много хора в продължение на цяла година. В Антиохия за първи път последователите на Исус бяха наречени „християни“.
27 По същото време от Ерусалим в Антиохия дойдоха пророци. 28 Един от тях на име Агав се изправи и чрез Духа предрече, че по целия свят ще настъпи голям глад. (Това се сбъдна по времето на император Клавдий.) 29 Тогава последователите решиха да съберат според финансовите си възможности помощ за братята и сестрите в Юдея. 30 Така и направиха, а после по Варнава и Савел я изпратиха на презвитерите [f] в Юдея.
Ирод Агрипа преследва църквата
12 По същото време цар Ирод [g] започна гонения срещу някои хора от църквата. [h] 2 Той заповяда да съсекат с меч Яков, брата на Йоан. 3 Като видя, че това се харесва на юдеите, Ирод реши да арестува и Петър. (Беше в дните на празника на безквасните хлябове. [i]) 4 Ирод залови Петър и го хвърли в затвора, като заповяда на четири групи от по четири войника да го пазят. Той възнамеряваше след Пасхата [j] да го изправи на съд пред народа. 5 Докато Петър беше в затвора, цялата църква горещо се молеше на Бога за него.
Освобождаването на Петър от затвора
6 През нощта преди Ирод [k] да го изведе на съд, Петър спеше, окован с две вериги и пазен от двама войника. Вратите на затвора също се охраняваха. 7 Внезапно там се появи Господен ангел и светлина озари килията. Ангелът побутна леко Петър по рамото, събуди го и му каза: „Ставай бързо!“ И веригите паднаха от ръцете му. 8 Тогава ангелът му каза: „Облечи се и си обуй сандалите!“ Петър изпълни това. Ангелът продължи: „Загърни се с наметката си и върви след мен!“ 9 Петър го последва навън, без да знае дали случката с ангела е действителност, мислейки си, че това е видение. 10 След като преминаха край първата и втората стража, те стигнаха до желязната порта, водеща към града, която сама се отвори пред тях и те излязоха навън. След като извървяха разстояние от около една улица, ангелът внезапно изчезна.
11 Чак тогава Петър дойде на себе си и каза: „Сега зная, че Господ наистина изпрати своя ангел и ме избави от ръцете на Ирод и от всичко, което юдеите очакваха да ме сполети.“
12 Когато осъзна случилото се, Петър отиде до къщата на Мария – майката на Йоан, наречен още Марк, където се бяха събрали много хора и се молеха. 13 Петър почука на портата и една слугиня на име Рода излезе да отвори. 14 Щом позна гласа на Петър, тя от радост забрави да му отвори вратата и вместо това изтича вътре да съобщи, че Петър е пред вратата. 15 Хората в дома й казаха: „Ти не си с ума си!“, но тя продължи да твърди, че той е там. „Това е неговият ангел“ – отговориха й те.
16 А Петър продължаваше да хлопа. Когато му отвориха и го видяха, те бяха смаяни. 17 Петър им направи знак с ръка да замълчат и след като обясни как Господ го е извел от затвора, им каза: „Разкажете това на Яков и братята.“ После излезе и отиде на друго място.
18 На сутринта сред стражите настъпи голям смут. Те се чудеха какво ли се е случило с Петър. 19 Ирод нареди да претърсят навсякъде и като не го намери, извика на разпит стражите, а после заповяда да ги убият. След това замина от Юдея за Кесария, където и остана известно време.
Смъртта на Ирод Агрипа
20 Ирод беше силно разгневен на жителите на Тир и Сидон. Те всички дойдоха вкупом, за да се срещнат с него. След като бяха получили подкрепа от царския управител Власт, те молеха за мир, защото страната им получаваше храна от областите, подвластни на Ирод.
21 Ирод определи един ден, в който да се срещне с тях, облече си царската мантия, седна на престола и започна да им говори. 22 Хората завикаха: „Това е глас на бог, а не на човек!“ 23 Но Ирод не отдаде славата на Бога и Господен ангел внезапно го порази. Ирод умря, изяден от червеи.
24 А Божието слово се разпространяваше и броят на вярващите растеше.
25 След като изпълниха делото си в Ерусалим, Варнава и Савел се върнаха в Антиохия, като взеха със себе си и Йоан, наречен Марк.
Служението на Варнава и Савел
13 В църквата [l] в Антиохия имаше няколко пророка и учителя – Варнава, Симеон (наречен Нигер), Луций от Киринея, Манаил, израснал заедно с управителя Ирод, [m] и Савел. 2 Един път, докато служеха на Господа и постеха, Святият Дух им каза: „Отделете ми Варнава и Савел, за да изпълнят делото, за което съм ги призовал.“
3 След като църквата бе постила и се бе молила, те положиха ръцете си [n] върху Варнава и Савел и ги изпратиха.
Варнава и Савел в Кипър
4 И така, пратени от Святия Дух, Варнава и Савел отидоха в Селевкия, а оттам отплаваха за Кипър. 5 Пристигнаха в Саламин и започнаха да проповядват Божието слово в синагогите [o] на юдеите, а Йоан им помагаше.
6 Те прекосиха целия остров и накрая стигнаха до Пафос, където намериха един юдейски магьосник и лъжепророк на име Вариисус. 7 Той бе приближен на управителя Сергий Павел, който беше умен човек. Управителят повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово. 8 Но магьосникът Елима (защото така се превежда на гръцки името му) се опитваше да им попречи, правейки всичко възможно, за да отклони управителя от вярата. 9 Тогава Савел, наречен още Павел, се изпълни със Святия Дух и като се вгледа в Елима, 10 каза: „Ти, който си изпълнен с всякакви лъжи и коварства! Ти, сине на дявола и враг на всичко праведно! Няма ли да престанеш да изкривяваш правите пътища на Господа? 11 Ето, ръката на Господа е върху теб: ще ослепееш и известно време няма да виждаш слънцето.“
В същия миг всичко за Елима потъна в мрак и той започна да се лута наоколо, опитвайки се да намери някой, който да го води за ръка. 12 Като видя това, управителят повярва, слисан от учението за Господа.
Павел и Варнава отиват в Антиохия
13 Павел и тези, които бяха с него, отплаваха от Пафос и пристигнаха в Пергия – град в Памфилия. Там Йоан се раздели с тях и се върна в Ерусалим. 14 От Пергия те продължиха до град Антиохия в Писидия.
В събота Павел и Варнава влязоха в синагогата [p] и седнаха там. 15 След като четоха от закона на Моисей и от писанията на пророците, водачите на синагогата им изпратиха съобщение: „Братя, ако имате какво да кажете като насърчение за хората, говорете.“
16 Павел стана, вдигна ръка за внимание и каза: „Вие, израелтяни, и вие, които се покланяте на истинския Бог, слушайте! 17 Богът на този израелски народ избра предците ни. Той направи народа ни велик по времето, когато живееха в Египет като чужденци. Всемогъщата му ръка ги изведе оттам. 18 Цели четиридесет години, докато бяха в пустинята, Бог беше търпелив към тях. 19 Той унищожи седем народа в земята на Ханаан и даде земята им на своя народ. 20 Всичко това стана в продължение на около четиристотин и петдесет години.
После Бог им даде съдии до времето на пророк Самуил. [q] 21 След това поискаха цар и Бог им даде Саул – син на Кис, от рода на Вениамин, който царува четиридесет години. 22 След като отстрани Саул, Бог издигна Давид [r] за техен цар и каза за него: «Давид, синът на Есей, е човек, който е като мен в мисленето си. Той ще изпълни всичко, което поискам от него.»
23 А от потомците на Давид Бог даде на Израел Спасител: Исус, както беше обещал. 24 Преди неговото идване Йоан проповядваше на всички израелтяни да се кръстят [s] в знак, че искат да се покаят. [t] 25 Когато наближаваше краят на делото му, Йоан каза: «За кого ме мислите? Аз не съм Месията, [u] но след мен идва Този, на когото не съм достоен дори сандалите на краката да развържа.»
26 На нас, братя, синове на Авраамовия род, и на всички вас, които се покланяте на истинския Бог, е пратено посланието за това спасение. 27 Жителите на Ерусалим и управниците им не познаха в Исус Спасителя: осъдиха го и така изпълниха думите на пророците, които четем всяка събота. 28 И макар че нямаха никакво основание да го осъдят на смърт, всички те молеха Пилат [v] той да бъде убит. 29 И когато извършиха всичко писано за него, те го свалиха от кръста и го погребаха. 30 Но Бог го възкреси от мъртвите 31 и в продължение на много дни Исус се явяваше на онези, които дойдоха заедно с него от Галилея в Ерусалим. Сега те са негови свидетели пред хората.
32 Ние ви носим Благата вест, че обещанието, което Бог даде на прадедите ни, 33 той изпълни за нас, потомците им, като възкреси Исус, както е написано във втория Псалм:
«Ти си моят Син.
Днес аз станах твой Баща.» [w]
34 За това, че възкреси Исус от мъртвите, за да не бъде никога вече подчинен на изтление, Бог каза:
«Ще ви дам святите и сигурни благословения,
които обещах на Давид.» [x]
35 Така и на друго място той казва:
«Няма да позволиш Святият ти
да изтлее в гроба.» [y]
36 Приживе Давид служеше на Божията воля, а когато умря, беше погребан при дедите си и изгни в гроба. 37 Но Онзи, когото Бог възкреси, не изгни в гроба. 38-39 Ето защо, братя, разберете това, което ви възвестяваме, че чрез Исус можете да получите прошка за греховете си. Ако вярвате в него, можете да бъдете свободни от всичко, от което законът на Моисей не можа да ви освободи. 40 Затова внимавайте, за да не ви се случи казаното от пророците:
41 «Чуйте, присмехулници!
Почудете се, а после умрете,
защото по ваше време
ще извърша нещо,
в което няма да повярвате,
дори и ако някой ви го обясни.»“ [z]
42 Когато Павел и Варнава излизаха от синагогата, хората ги помолиха да дойдат отново другата събота и да им разкажат повече за тези неща. 43 След събранието много юдеи и прозелити, [aa] които се покланяха на истинския Бог, тръгнаха след Павел и Варнава, които разговаряха с тях и ги призоваха да останат верни на Божията благодат.
44 На следващата събота почти целият град се събра да чуе посланието на Господа. 45 Като видяха огромното множество, юдеите се изпълниха със завист и започнаха да обиждат Павел и да възразяват на казаното от него. 46 Но Павел и Варнава смело заговориха: „Вие, юдеи, първи трябваше да чуете Божието слово. Но тъй като го отхвърляте и не се считате достойни за вечен живот, то ние се обръщаме сега към езичниците. [ab] 47 Защото ето какво ни заповяда Господ:
«Поставих те да бъдеш светлина
за останалите народи,
за да покажеш на хората от цял свят
пътя към спасението.»“ [ac]
48 Като чуха това, езичниците се зарадваха и прославиха посланието на Господа. И всички, които бяха определени да получат вечен живот, повярваха.
49 Така Божието слово се разпространи из цялата околност. 50 Но юдеите подтикнаха към недоволство някои уважавани религиозни жени и градските първенци. Те започнаха да преследват Павел и Варнава и ги прогониха от областта. 51 Павел и Варнава изтърсиха праха от краката си [ad] против тях и отидоха в Икония. 52 А последователите на Исус в Антиохия бяха изпълнени с радост и със Святия Дух.
Footnotes
- Деяния 11:1 + езичници По онова време евреите наричат всички останали хора езичници.
- Деяния 11:16 + кръщавам Гръцка дума, която означава „потапям или погребвам някого или нещо във вода за кратко време“.
- Деяния 11:18 + покаяние Гръцка дума, която изразява радикална промяна на човешкия мироглед. Това включва критично осмисляне на миналото и решителна смяна на посоката за в бъдеще.
- Деяния 11:20 онези, които не бяха юдеи Букв.: „елинистите“, хора, повлияни от гръцката култура. Според някои гръцки ръкописи: „гърците“.
- Деяния 11:22 + църква Гръцка дума, която означава „събрание“. В Новия Завет така се нарича събранието на отделната местна група от вярващи, както и общността на всички християни, целият Божий народ.
- Деяния 11:30 + презвитер Възрастен човек, избран да ръководи църквата. Нарича се още „надзирател“ и „пастир“ (овчар) и неговата работа е да се грижи за Божиите хора (Дела 20:17,28; Ефес. 4:11; 1 Тим. 3:1-6; Тит 1:5-9).
- Деяния 12:1 + Ирод Ирод Агрипа I, внук на Ирод Велики.
- Деяния 12:1 + църква Гръцка дума, която означава „събрание“. В Новия Завет така се нарича събранието на отделната местна група от вярващи, както и общността на всички християни, целият Божий народ.
- Деяния 12:3 + Празник на безквасните хлябове Важна празнична седмица за юдеите. В Стария Завет тя започва от деня след Пасха, но по това време двата празника са слети в един.
- Деяния 12:4 + Пасха Важен свят ден за юдеите. Всяка година на този ден те ядат специално ястие, за да помнят, че Бог ги е избавил от робство в Египет по времето на Моисей.
- Деяния 12:6 + Ирод Ирод Агрипа I, внук на Ирод Велики.
- Деяния 13:1 + църква Гръцка дума, която означава „събрание“. В Новия Завет така се нарича събранието на отделната местна група от вярващи, както и общността на всички християни, целият Божий народ.
- Деяния 13:1 + Ирод Ирод Агрипа I, внук на Ирод Велики.
- Деяния 13:3 + полагам ръце Полагането на ръце се използва за излекуване, за предаване на духовна дарба, за назначаване в служение или просто за благославяне.
- Деяния 13:5 + синагога Място, където юдеите се събират за молитва, изучаване на Писанията и други обществени срещи.
- Деяния 13:14 + синагога Място, където юдеите се събират за молитва, изучаване на Писанията и други обществени срещи.
- Деяния 13:20 Самуил Последният съдия и първият пророк на Израел.
- Деяния 13:22 + Давид Цар на Израeл около 1000 г. пр. Хр.
- Деяния 13:24 + кръщавам Гръцка дума, която означава „потапям или погребвам някого или нещо във вода за кратко време“.
- Деяния 13:24 + покаяние Гръцка дума, която изразява радикална промяна на човешкия мироглед. Това включва критично осмисляне на миналото и решителна смяна на посоката за в бъдеще.
- Деяния 13:25 + Месията „Помазаникът“ (Христос) или Божият избраник. Името на тази титла произлиза от церемония, при която даден човек (особено пророк, свещеник или цар) се назначава на висок пост и се помазва с миро в знак, че е избран от Бога за специално служение. Еврейската дума се употребява като титла на старозаветни царе и на Онзи, когото Бог ще изпрати като пророк, свещеник и цар, за да възстанови добрите взаимоотношения между него и хората.
- Деяния 13:28 + Пилат Пилат Понтийски, римският император на Юдея през 26-36 г. сл. Хр.
- Деяния 13:33 Псалм 2:7
- Деяния 13:34 Исая 55:3
- Деяния 13:35 Псалм 16:10
- Деяния 13:41 Авакум 1:5
- Деяния 13:43 + прозелит Човек с друга вяра, приел юдейската религия.
- Деяния 13:46 + езичници По онова време евреите наричат всички останали хора езичници.
- Деяния 13:47 Исая 49:6
- Деяния 13:51 изтърсиха праха от краката си Израз на презрение. Предупреждение за прекратяване на всякакви връзки с тях.
© 1995-2005 by Bibliata.com
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center