Римляни 2:1-11

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Божият съд за езичници и юдеи

2 ^(A)Затова, човече, какъвто и да си ти, не можеш да бъдеш извинен, щом осъждаш. Защото с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. ² А знаем, че Божият съд наистина достига онези, които вършат такива дела. ³ Нима мислиш, човече, че ще избегнеш Божия съд, щом съдиш онези, които вършат такива дела, каквито и сам ти вършиш? ^4 (B)Или не зачиташ богатството на Божията благост, снизходителност и дълготърпение, без да разбираш, че Неговата благост те води към покаяние? ⁵ Но с твоята упоритост и сърце, чуждо на покаянието, ти събираш гняв против себе си за деня на гнева, когато се открие праведният съд на Бога. ^6 (C)Тогава Той ще въздаде на всеки според делата му: ⁷ вечен живот на онези, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие, ⁸ но ярост и гняв на онези, които упорито се противопоставят на истината, а следват неправдата. ⁹ Нещастие и страдание за душата на всеки човек, който върши зло, най-напред за юдеин, но също и за елин, ¹⁰ а слава, чест и мир на всеки, който върши добро, най-напред за юдеин, но също и за елин, ^11 (D)защото Бог не гледа кой какъв е.