Откровение 10-12
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Ангелът с малкия свитък
10 (A)И видях друг силен ангел да слиза от небето, обвит в облак, с дъга над главата си, с лице като слънце, а нозете му като огнени стълбове. 2 В ръката си държеше малък разгънат свитък. Той постави десния си крак върху морето, а левия – върху земята, 3 (B)и извика с висок глас, както лъв реве. А когато извика, седемте гръма заговориха със своите гласове. 4 (C)И когато седемте гръма заговориха, реших да пиша, но чух глас от небето да казва: „Запази в тайна това, което казаха седемте гръма, а не го записвай.“
5 (D)И ангелът, когото видях да стои върху морето и върху земята, вдигна дясната си ръка към небето 6 (E)и се закле в Онзи, Който живее вечно и Който сътвори небето и каквото е на него, земята и каквото е по нея, и морето и каквото е в него: „Няма повече да се отлага. 7 (F)В дните, когато затръби тръбата на седмия ангел, ще се изпълни тайната на Бога, както Той я беше благовестил на онези, които Му служеха – пророците.“
8 И гласът, който бях чул откъм небето, ми заговори отново и каза: „Иди, вземи разгънатия малък свитък от ръката на ангела, който стои върху морето и върху земята!“ 9 (G)Тогава отидох при ангела и му казах да ми даде малкия свитък. А той ми рече: „Вземи и го изяж! В стомаха ти ще бъде горчив, но в устата ти ще бъде сладък като мед.“
10 И взех малкия свитък от ръката на ангела и го изядох. В устата ми беше сладък като мед, но като го изядох, стана ми горчиво в стомаха. 11 И ми каза: „Ти трябва отново да пророкуваш за много племена, народи, езици и царе.“
Двамата Божии свидетели
11 (H)Тогава ми бе дадена тръстикова пръчка за измерване, подобна на тояга, и ми бе казано: „Стани и измери с нея Божия храм и жертвеника, и онези, които се покланят в него, 2 (I)но не измервай външния двор на храма, понеже е даден на езичниците и те ще тъпчат светия град четиридесет и два месеца.
3 И ще изпратя Своите двама свидетели, надянали вретище, да пророкуват хиляда двеста и шестдесет дена. 4 (J)Това са двете маслинови дървета и двата светилника, които стоят пред Бога, Господа на земята. 5 (K)И ако някой поиска да им причини зло, огън ще излезе от устата им и ще погълне враговете им; ако някой поиска да им причини зло, ще бъде убит по този начин. 6 (L)Те имат власт да затворят небето, за да не вали дъжд в дните на тяхното пророкуване. Имат власт и над водите да ги превърнат в кръв и да поразят земята с всякакви бедствия, когато поискат.
7 (M)А когато завършат свидетелството си, звярът, който ще излезе от бездната, ще воюва против тях, ще ги победи и ще ги убие. 8 Тогава ще остави труповете им да лежат по кръстовищата на големия град, който преносно се нарича Содом, и Египет, където беше разпънат и нашият Господ. 9 А от племената и родовете, от различните езици и народи ще гледат труповете им три дена и половина и няма да допуснат те да бъдат погребани. 10 Онези, които живеят по земята, ще се зарадват заради смъртта им и ще се развеселят; и ще си разменят подаръци, понеже тези двама пророци измъчиха живеещите по земята.“
11 (N)Но ето след трите дена и половина влезе в тях дух на живот от Бога и те се изправиха на краката си, и голям страх обхвана онези, които ги гледаха. 12 Тогава пророците чуха силен глас от небето да им казва: „Изкачете се тука!“ И се изкачиха на небето в облак, а враговете им ги гледаха. 13 (O)И в онзи час стана силно земетресение и една десета част от града се срина, а от труса загинаха седем хиляди души. Останалите се уплашиха и въздадоха слава на небесния Бог.
14 (P)Второто „горко“ мина. Ето скоро ще дойде третото „горко.“
Седмият ангел тръби
15 (Q)Затръби и седмият ангел. И се чуваха силни гласове в небето, които казваха: „Царството на света вече стана царство на нашия Господ и на Неговия Помазаник[a] и ще царува за вечни времена.“
16 (R)И двадесет и четиримата старци, които седяха пред Бога на престолите си, паднаха по лице и се поклониха дълбоко на Бога, 17 казвайки: „Господи, Боже Вседържителю, Който си, Който беше и Който идваш! Благодарим Ти, че прояви Твоята велика сила и се възцари! 18 (S)И народите се разяриха, но гневът Ти дойде и настъпи времето да бъдат съдени мъртвите и да въздадеш на Твоите слуги – пророците и вярващите, и на онези, които почитат името Ти, малки и големи, дойде времето да погубиш погубващите земята.“
19 (T)Тогава Божият храм на небето се отвори и се видя ковчегът на завета в Неговия храм. И започнаха светкавици, гръмотевични трясъци, земетресения и силна градушка.
Жената и змеят
12 И на небето се появи голямо знамение: жена, облечена в слънце, под нозете ѝ беше месечината, а на главата ѝ имаше венец от дванадесет звезди. 2 (U)Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди. 3 (V)Тогава се появи друго знамение на небето: ето огромен огненочервен змей със седем глави и десет рога, а на главите му – седем корони. 4 (W)Опашката му повлече една трета от небесните звезди и ги събори на земята. А змеят застана пред жената, която щеше да ражда, за да изяде детето ѝ, щом като роди. 5 (X)Тя роди момче, което ще управлява всички народи с железен жезъл. Тогава детето ѝ беше грабнато и занесено при Бога и при престола Му, 6 (Y)а жената побягна в пустинята, където имаше приготвено място от Бога, за да бъде хранена там хиляда двеста и шестдесет дни.
7 (Z)И настана война на небето: Михаил и ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях, 8 но не устояха и нямаха вече място на небето. 9 (AA)И беше повален големият змей, древната змия, наречена дявол и Сатана, който съблазнява цялата вселена. Той беше повален на земята, а заедно с него бяха повалени и ангелите му. 10 (AB)И чух висок глас да говори на небето: „Сега настъпиха спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Помазаник[b], понеже е повален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем. 11 Те го победиха с кръвта на Агнеца и със словото, за което свидетелстваха, и не милееха за живота си, но бяха готови да умрат.
12 Затова ликувайте, небеса, и вие, които обитавате в тях! Горко на вас, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голяма ярост, понеже знае, че му остава малко време.“
13 А когато змеят разбра, че е повален на земята, започна да преследва жената, която беше родила момчето. 14 (AC)А на жената бяха дадени две крила на голям орел, за да полети към своето място в пустинята, където бе хранена в течение на три години и половина, далече от змея. 15 А змеят изля от устата си вода като река след жената, за да я отвлече в реката. 16 Но земята се притече на помощ на жената: тя отвори устата си и погълна реката, която змеят беше излял от устата си. 17 Тогава змеят се разяри против жената и потегли на война с останалите от потомството ѝ, които спазват Божиите заповеди и свидетелстват за вярата си в Иисус. 18 [c] И змеят остана на морския пясък[d].
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.