Add parallel Print Page Options

51 (По слав. 50). За първия певец, псалом на Давида, когато пророк Натан дойде при него, след като беше влязъл той при Вистсавия*. Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; според множеството на благите Си милости и изличи беззаконията ми.

Измий ме съвършено от беззаконието ми, И очисти ме от греха ми.

Защото престъплението си аз признавам, И грехът ми е винаги пред мене.

На Тебе, само на Тебе, съгреших, И пред тебе сторих това зло; Признавам това, за да бъдеш оправдан когато говориш, когато говориш, И излезеш непорочен, когато съдиш.

Ето родих се в нечестие, И в грях ме зачна майка ми.

Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека, Научи ме мъдрост в скришното на сърцето ми.

Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; Измий ме, и ще стана по-бял от сняг.

Дай ми да чуя радост и веселие, За да се зарадват костите, които си строшил.

Отвърни лицето Си от греховете ми. И всичките ми беззакония изличи.

10 Сърце чисто сътвори в мене, Боже. И дух постоянен обновявай вътре в мене,

11 Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, Нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.

12 Повърни ми радостта на спасението Си: И освобождаващият Дух нека ме подкрепи.

13 Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища, И грешниците ще се обърнат към Тебе.

14 Избави ме от виновността за кръвта, Боже, Боже на спасението ми; И езикът ми ще пее високо за Твоята правда.

15 Господи, отвори устните ми; И устата ми ще разгласят Твоята хвала.

16 Защото не щеш да Ти принеса жертва; Всеизгаряния не Ти са угодни.

17 Жертви на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.

18 Стори добро на Сион според благоволението Си; Съгради стените на Ерусалим.

19 Тогава благоволението Ти ще бъде в жертви на правда, В приноси и всеизгаряния; Тогава ще принасят юници на олтара Ти.

100 (По слав. 99). Хвалебен псалом. Възкликнете на Господа, всички земи.

Служете Господу с веселие; Дойдете пред Него с радост.

Познайте, че Господ е Бог; Той ни е направил, и ние сме Негови; Негови люде сме и овце на пасбището Му.

Влезте в портите Му със славословие. И в дворовете Му с хваление; Славословете Го и благославяйте името Му.

Защото Господ е благ; милостта Му трае до века. И верността Му из род в род.

103 (По слав. 102). Давидов псалом. Благославяй, душе моя, Господа, И всичко що е вътре в мене нека хвали светото Му име.

Благославяй, душе моя, Господа, И не забравяй не едно от всичките Му благодеяния.

Той е, Който прощава всичките ти беззакония, Изцелява всичките ти болести;

Който изкупва от рова живота ти, Венчава те с милосърдие и благи милости;

Който насища с блага душата ти* ти, Тъй щото младостта ти се подновява като на орел.

Господ извършва правда и правосъдие. За всичките угнетявани.

Направи Моисея да позное пътищата Му, И израилтяните делата Му.

Жалостив и милостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.

Не ще изобличава винаги, Нито ще държи гняв до века.

10 Не е постъпил с нас според греховете ни, Нито е въздал нам според беззаконието ни.

11 Защото колкото е високо небето от земята, Толкова голяма е милостта Му към ония, които Му се боят,

12 Колкото отстои изток от запад, Толкова е отдалечил от нас престъпленията ни.

13 Както баща жали чадата си, Така Господ жали ония, които Му се боят.

14 Защото Той познава нашия състав, Помни, че ние сме пръст.

15 Дните на човека са като трева; Като полски цвят, така цъфти.

16 Защото както преминава вятърът над него, и няма го, И мястото му го не познава вече.

17 Но милостта на Господа е от века и до века върху ония, които Му се боят. И правдата Му върху внуците

18 На ония, които пазят завета Му, И помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.

19 Господ е поставил престола Си на небето; И неговото царство владее над всичко.

20 Благославяйте Господа, вие ангели Негови, Мощни със сила, които изпълняват словото Му, Като слушате гласа на словото Му

21 Благославяйте Господа, всички Негови войнства, Негови служители, които изпълнявате волята Му.

22 Благославяйте Господа, всички Негови дела. Във всяко място на владението Му. Благославяй душе моя, Господа.

139 (По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.

Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,

Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.

Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.

Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.

Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.

Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?

Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти.

Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,

10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.

11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,

12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.

13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.

14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.

15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.

16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.

17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!

18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.

19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.

20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.

21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?

22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.

23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;

24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.