Plângerile 4
Cornilescu 1924 - Revised 2010, 2014
Plângere asupra soartei poporului
4 Vai, cum s-a înnegrit aurul şi cum s-a schimbat aurul cel curat!
Cum s-au risipit pietrele Sfântului Locaş pe la toate colţurile(A) uliţelor!
2 Cum sunt priviţi acum fiii Sionului, cei aleşi şi preţuiţi ca aurul curat altădată,
cum sunt priviţi acum, vai! Ca nişte vase(B) de pământ şi ca o lucrare făcută de mâinile olarului!
3 Chiar şi şacalii îşi apleacă ţâţa şi dau să sugă puilor lor,
dar fiica poporului meu a ajuns fără milă, ca struţii(C) din pustie.
4 Limba(D) sugătorului i se lipeşte de cerul gurii, uscată de sete;
copiii cer(E) pâine, dar nimeni nu le-o dă.
5 Cei ce se hrăneau cu bucate alese leşină pe uliţe.
Cei ce fuseseră crescuţi în purpură se bucură(F) acum de o grămadă de gunoi!
6 Căci vina fiicei poporului meu este mai mare decât păcatul Sodomei,
care a fost nimicită(G) într-o clipă, fără să fi pus cineva mâna pe ea.
7 Voievozii ei erau mai strălucitori decât zăpada, mai albi decât laptele;
trupul le era mai roşu decât mărgeanul; faţa le era ca safirul.
8 Dar acum înfăţişarea le este mai negricioasă(H) decât funinginea; aşa că nu mai sunt cunoscuţi pe uliţe,
pielea le este(I) lipită de oase, uscată ca lemnul.
9 Cei ce pier ucişi de sabie sunt mai fericiţi decât cei ce pier de foame,
care cad sleiţi de puteri, din lipsa roadelor câmpului!
10 Femeile(J), cu toată mila(K) lor, îşi fierb copiii,
care le slujesc ca(L) hrană în mijlocul prăpădului fiicei poporului meu.
11 Domnul Şi-a sleit urgia, Şi-a vărsat(M) mânia aprinsă;
a aprins(N) în Sion un foc care-i mistuie temeliile.
12 Împăraţii pământului n-ar fi crezut şi niciunul din locuitorii lumii n-ar fi crezut
că potrivnicul care-l împresura are să intre pe porţile Ierusalimului.
13 Iată roada păcatelor(O) prorocilor săi, a nelegiuirilor preoţilor săi,
care(P) au vărsat în mijlocul lui sângele celor neprihăniţi!
14 Rătăceau ca orbii pe uliţe, mânjiţi(Q) de sânge,
aşa că nimeni nu putea(R) să se atingă de hainele lor.
15 „Depărtaţi-vă, necuraţilor(S)!” li se striga, „la o parte, la o parte, nu vă atingeţi de noi!”
Când fugeau pribegind încoace şi încolo, printre neamuri, se spunea: „Să nu mai locuiască aici!”
16 În mânia Lui, Domnul i-a împrăştiat şi nu-Şi mai îndreaptă privirile spre ei!
Vrăjmaşul n-a căutat(T) la faţa preoţilor, nici n-a avut milă de cei bătrâni.
17 Şi acolo ni se sfârşeau ochii(U) şi aşteptam zadarnic ajutor!
Privirile ni se îndreptau cu nădejde spre un neam, care totuşi nu ne-a izbăvit.
18 Ne pândeau paşii(V), ca să ne împiedice să mergem pe uliţele noastre;
ni se apropia sfârşitul(W), ni se împliniseră zilele… Da, ne venise sfârşitul!
19 Prigonitorii noştri erau mai iuţi(X) decât vulturii cerului.
Ne-au fugărit pe munţi şi ne-au pândit în pustie.
20 Suflarea(Y) vieţii noastre, unsul Domnului, a fost prins(Z) în gropile lor, el,
despre care ziceam: „Vom trăi sub umbra lui printre neamuri.”
21 „Bucură-te(AA) şi saltă de bucurie, fiica Edomului, care locuieşti în ţara Uţ!
Dar şi la tine va trece potirul(AB) şi tu te vei îmbăta şi te vei dezgoli!
22 Fiica Sionului, nelegiuirea(AC) îţi este ispăşită:
El nu te va mai trimite în robie.
Dar ţie, fiica Edomului, îţi va(AD) pedepsi nelegiuirea
şi îţi va da pe faţă păcatele.”
Плачът на Йеремия 4
1940 Bulgarian Bible
4 Как почерня златото! измени се най-чистото злато! Камъните на светилището са пръснати край всичките улици.
2 Драгоценните синове на Сион, равноценни с чисто злато, Как се считат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!
3 Даже чакалите подават съсци и кърмят малките си; <А> дъщерята на людете ми се ожесточи като камилоптиците в пустинята;
4 <Защото> езикът на бозайничето се залепя на небцето му от жажда; Децата искат хляб, но няма кой да им отчупи.
5 Ония, които ядяха отбрани ястия, лежат небрежни в улиците; Възпитаните в мораво прегръщат бунището.
6 Защото <наказанието> <за> беззаконието на дъщерята на людете ми стана по-голямо от <наказанието за> греха на Содом, Който биде съсипан в един миг, без да са го барали <човешки> ръце.
7 Благородните й бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, Снагата им по-червена от рубини, блестяха като сапфир;
8 <А сега> лицето им е по-черно от сажди; не се познават по улиците! Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.
9 По-щастливи бяха убитите от меч нежели умъртвените от глад; Защото тия чезнат прободени, от липса на полските произведения.
10 Ръцете на милозливите жени свариха чадата им; Те им станаха храна при разорението на дъщерята на людете ми,
11 Господ извърши <възнамереното от Него> <в> яростта Му, изля пламенния Си гняв. Запали огън в Сион, който изпояде основите му.
12 Земните царе не вярваха, нито живущите по целия свят, Че щеше да влезе противник и неприятел в ерусалимските порти.
13 <А това стана> поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му, Които проливаха кръвта на праведните всред него.
14 Те се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, Тъй щото човеците не можеха да се допират до дрехите им.
15 Отстъпете, вие нечисти, викаха към тях; отстъпете, отстъпете, не се допирайте <до нас>; А когато те бягаха и се скитаха, говореше се между народите: Няма да пришелствуват вече <с нас>.
16 Гневът на Господа ги разпръсна; Той не ще вече да гледа на тях; Свещеническо лице не почетоха, за старци не се смилиха.
17 И до сега очите ни се изнуряват от чакане суетната за нас помощ; Ожидахме народ, който не можеше да спасява.
18 Причакват стъпките ни, така че не можем да ходим по улиците си; Приближи се краят ни; дните ни се изпълниха; да! краят ни дойде.
19 Ония, които ни гонеха, станаха по-леки от небесните орли; Гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята.
20 Помазаникът Господен, дишането на ноздрите ни, Тоя, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями.
21 Радвай се и весели се, дъщерьо едомска, която живееш в земята Уз! <Обаче> и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш, и ще се заголиш.
22 Свърши се <наказанието за> беззаконието ти, дъщерьо Сионова; Той няма вече да те закара в плен; Но ще накаже твоето беззаконие, дъщерьо едомска, ще открие съгрешенията ти.
Lamentations 4
King James Version
4 How is the gold become dim! how is the most fine gold changed! the stones of the sanctuary are poured out in the top of every street.
2 The precious sons of Zion, comparable to fine gold, how are they esteemed as earthen pitchers, the work of the hands of the potter!
3 Even the sea monsters draw out the breast, they give suck to their young ones: the daughter of my people is become cruel, like the ostriches in the wilderness.
4 The tongue of the sucking child cleaveth to the roof of his mouth for thirst: the young children ask bread, and no man breaketh it unto them.
5 They that did feed delicately are desolate in the streets: they that were brought up in scarlet embrace dunghills.
6 For the punishment of the iniquity of the daughter of my people is greater than the punishment of the sin of Sodom, that was overthrown as in a moment, and no hands stayed on her.
7 Her Nazarites were purer than snow, they were whiter than milk, they were more ruddy in body than rubies, their polishing was of sapphire:
8 Their visage is blacker than a coal; they are not known in the streets: their skin cleaveth to their bones; it is withered, it is become like a stick.
9 They that be slain with the sword are better than they that be slain with hunger: for these pine away, stricken through for want of the fruits of the field.
10 The hands of the pitiful women have sodden their own children: they were their meat in the destruction of the daughter of my people.
11 The Lord hath accomplished his fury; he hath poured out his fierce anger, and hath kindled a fire in Zion, and it hath devoured the foundations thereof.
12 The kings of the earth, and all the inhabitants of the world, would not have believed that the adversary and the enemy should have entered into the gates of Jerusalem.
13 For the sins of her prophets, and the iniquities of her priests, that have shed the blood of the just in the midst of her,
14 They have wandered as blind men in the streets, they have polluted themselves with blood, so that men could not touch their garments.
15 They cried unto them, Depart ye; it is unclean; depart, depart, touch not: when they fled away and wandered, they said among the heathen, They shall no more sojourn there.
16 The anger of the Lord hath divided them; he will no more regard them: they respected not the persons of the priests, they favoured not the elders.
17 As for us, our eyes as yet failed for our vain help: in our watching we have watched for a nation that could not save us.
18 They hunt our steps, that we cannot go in our streets: our end is near, our days are fulfilled; for our end is come.
19 Our persecutors are swifter than the eagles of the heaven: they pursued us upon the mountains, they laid wait for us in the wilderness.
20 The breath of our nostrils, the anointed of the Lord, was taken in their pits, of whom we said, Under his shadow we shall live among the heathen.
21 Rejoice and be glad, O daughter of Edom, that dwellest in the land of Uz; the cup also shall pass through unto thee: thou shalt be drunken, and shalt make thyself naked.
22 The punishment of thine iniquity is accomplished, O daughter of Zion; he will no more carry thee away into captivity: he will visit thine iniquity, O daughter of Edom; he will discover thy sins.
Copyright of the Cornilescu Bible © 1924 belongs to British and Foreign Bible Society. Copyright © 2010, 2014 of the revised edition in Romanian language belongs to the Interconfessional Bible Society of Romania, with the approval of the British and Foreign Bible Society.
© 1995-2005 by Bibliata.com