Филимон 4-19

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Обичта и вярата на Филимон

^4 (A)(B)Благодаря на моя Бог винаги, когато те споменавам в молитвите си, ⁵ понеже слушам за твоята обич и вяра, които имаш към Господ Иисус и към всички вярващи. ⁶ Нека вярата, която ти споделяш с нас, да се изяви на дело в знание за всяко добро сред вас^[a] чрез Иисус Христос. ^7 (C)Защото твоята обич, брате, предизвика у нас много радост и утеха, понеже душите на вярващите се ободриха чрез тебе.

Молба за Онисим

⁸ Поради това, макар да имам голяма смелост от Христос да ти заповядвам, каквото подобава, ^9 (D)все пак от обич към тебе, моля те – аз, Павел, старец^[b], а сега и окован за Иисус Христос, ^10 (E)моля те за моя син Онисим, когото родих духовно в оковите си. ¹¹ По-рано той беше безполезен за тебе, а сега е полезен за тебе и за мене. ¹² Сега ти го изпращам обратно, а ти го приеми, все едно че приемаш мене. ¹³ Аз исках да го задържа при себе си, за да ми служи, докато съм в окови заради благовестието, ^14 (F)но без твое съгласие не исках да извърша нищо, за да бъде твоята добрина доброволна, а не по принуда.

¹⁵ Защото може би той затова се отлъчи за кратко от тебе, за да го приемеш завинаги, ¹⁶ вече не като роб, а като нещо повече: като обичан брат – особено за мене, а много повече за тебе – и като вярващ в Господа. ¹⁷ И тъй, ако споделяш с мене вярата, приеми го, все едно че съм аз. ¹⁸ Ако пък те е ощетил с нещо или ти е длъжен, мини това за моя сметка. ¹⁹ Аз, Павел, написах с ръката си: аз ще заплатя! Не искам да ти казвам, че ти ми дължиш и самия себе си.