Add parallel Print Page Options

54 На осмия ден принесе първенецът на манасийците, Гамалиил, Федасуровият син.

55 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет сикли ; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос;

56 един златен темянник от десет сикли , пълен с темян;

57 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

58 един козел в принос за грях;

59 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Гамалиила, Федасуровият син.

60 На деветия ден принесе първенецът на вениаминците, Авидан, Гедеониевият син.

61 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет сикли ; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

62 един златен темянник от десет сикли , пълен с темян;

63 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

64 един козел в принос за грях;

65 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Авидана, Гедеониевият син.

66 На десетия ден принесе първенецът на данците, Ахиезер, Амисадаевият син.

67 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет сикли ; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос;

68 един златен темянник от десет сикли , пълен с темян;

69 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

70 един козел в принос за грях;

71 и за примирителна жертва две вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Ахиезера, Амисадаевият син.

72 На единадесетия ден принесе първенецът на асирците, Фагеил, Охрановият син.

73 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет сикли ; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос;

74 един златен темянник от десет сикли , пълен с темян;

75 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

76 един козел в принос за грях;

77 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Фагеил, Охрановият син.

78 На дванадесетия ден принесе първенецът на нефталимците, Ахирей, Енановият син.

79 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет сикли : един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос;

80 един златен темянник от десет сикли , пълен с темян;

81 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

82 един козел в принос за грях;

83 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Ахирея, Енановият син.

84 Тия бяха приносите от Израилевите първенци за освещаването на олтара в деня, когато биде помазан: дванадесет сребърни блюда, дванадесет сребърни легена и дванадесет златни темянника;

85 всяко сребърно блюдо беше от сто и тридесет сикли ; всичкото сребро на съдовете беше две хиляди и четиристотин сикли ; всичкото сребро на съдовете беше две хиляди и четиристотин сикли , според сикъла на светилището;

86 дванадесет златни темянника пълни с темян; (всеки темянник беше от десет сикли , според сикъла на светилището; всичкото злато на темянниците беше сто и двадесет сикли );

87 всичкият добитък за всеизгаряне беше дванадесет юнеца, дванадесет овена, дванадесет едногодишни агнета, заедно с хлебния им принос, и дванадесет козела в принос за грях;

88 и всичкият добитък за примирителна жертва беше двадесет и четири юнеца, шестдесет овена, шестдесет козела и шестдесет едногодишни агнета. Така стана освещаването на олтара, след като биде помазан.

89 И когато влезе Моисей в шатъра за срещане, за да говори с Бога , тогава чу гласа; който му говореше отгоре на умилостивилището, което беше върху ковчега за плочите на свидетелството между двата херувима; и говореше му.

И Господ говори на Моисея, казвайки:

Говори на Аарона, казвайки му: Когато палиш светилата, седемте светила да светят на предната страна на светилника.

И Аарон направи така; запали светилата на светилника така щото да светят на предната му страна, според както Господ заповяда на Моисея.

И ето каква беше направата на светилника: изкован от злато, от стъблото до цветята си беше изкован, според образеца, който Господ показа на Моисея, така направи той светилника.

Господ говори още на Моисея, казвайки:

Вземи левитите измежду израилтяните, и ги очисти.

И така да им направиш за очистването им; поръси ги с очистителна вода, и нека обръснат цялото си тяло, и изперат дрехите си, и се очистят.

После да вземат един юнец заедно с хлебния му принос от чисто брашно смесено с дървено масло; а ти да вземеш друг юнец в принос за грях.

И да приведеш левитите пред шатъра за срещане, и да събереш цялото общество израилтяни;

10 и когато приведеш левитите пред Господа, нека израилтяните положат ръцете си на лавитите;

11 и Аарон да принесе левитите пред Господа, като принос от страна на израилтяните, за да вършат те Господната служба.

12 И като положат левитите ръцете си на главите на юнците, ти да принесеш единия в принос за грях, а другия за всеизгаряне Господу, за да направиш умилостивение за левитите.

13 И да поставиш левитите пред Аарона и пред синовете му, и да ги принесеш като принос Господу.

14 Така да отделиш левитите измежду израилтяните; и левитите ще бъдат Мои.

15 А след това левитите да влязат за да слугуват в шатъра за срещане, когато си ги очистил и си ги принесъл като принос.

16 Понеже те Ми са всецяло дадени измежду израилтяните; вместо всичките първородни от израилтяните, всички, които отварят утроба, съм ги взел за Себе Си.

17 Защото всичките първородни измежду израилтяните са Мои, и човек и животно; в деня, когато поразих всичките първородни в Египетската земя, осветих ги за Себе Си.

18 А левитите взех вместо всичките първородни измежду израилтяните.

19 Левитите нарочно дадох на Аарона и на синовете му измежду израилтяните, за да вършат служението на израилтяните в шатъра за срещане, и да правят умилостивение за израилтяните, за да се не появи язва между израилтяните, когато израилтяните се приближават при светилището.

20 Тогава Моисей и Аарон и цялото общество израилтяни постъпиха с левитите напълно, както Господ заповяда на Моисея за левитите; така им сториха израилтяните.

21 И тъй, левитите се очистиха от греховете си, и изпраха дрехите си; и Аарон ги принесе като принос пред Господа, и Аарон направи за тях умилостивение, за да ги очисти.

22 И след това левитите влязоха в шатъра за срещане, за да вършат службата си пред Аарона и пред синовете му; според както Господ заповяда на Моисея за левитите, така им сториха.

23 Господ говори още на Моисея, казвайки:

24 Ето определеното за левитите: от двадесет и пет години и нагоре да възлизат в отреда, за да вършат слугуването в шатъра за срещане;

25 а от петдесет години да престават да вършат слугуване и да не слугуват вече,

26 но да помагат на братята си в шатъра за срещане, да пазят заръчаното; а слугуване да не вършат. Така да постъпваш с левитете, колкото за дадените им заръчвания.

И в първия месец на втората година, откак излязоха из Египетската земя, Господ говори още на Моисея в Сенайската пустиня, казвайки:

Нека направят израилтяните пасхата на определеното й време.

На четиринадесетия ден от тоя месец привечер да я направите, на определеното й време; според всичките закони за нея и според всичките наредби за нея да я направите.

И тъй, Моисей каза на израилтяните да направят пасхата.

Направиха пасхата на четиринадесетия ден от първия месец привечер, в Синайската пустиня; напълно според както Господ заповяда на Моисея, така направиха израилтяните.

А имаше някои, които бяха нечисти, поради мъртво човешко тяло, та не можаха да направят пасхата в оня ден; и в същия ден те дойдоха при Моисея и пред Аарона,

и тия мъже рекоха: Ние сме нечисти, поради мъртво човешко тяло, защо да ни спират да не принесем между израилтяните Господния принос на времето му?

А Моисей им рече: Постойте, за да чуя какво ще заповяда Господ за вас.

И Господ говори на Моисея, казвайки:

10 Говори на израилтяните, казвайки: Ако някой човек от вас или от потомците ви бъде нечист, поради мъртво тяло, или е далеч на път, нека и той направи пасхата Господу;

11 нека я направят на четиринадесетия ден на втория месец привечер, и нека я ядат с безквасни хлябове и горчиви треви;

12 да не оставят от нея до утринта, нито да трошат кост от нея; да я направят, според всичките повеления за пасхата.

13 А който е чист, и не е на път, ако пренебрегне да направи пасхата, тоя човек ще бъде изтребен измежду людете си; понеже не е принесъл Господния принос на времето му, тоя човек ще носи греха си.

14 И ако някой чужденец, който е пришелец между вас, желае да направи пасхата Господу, нека я направи, според повеленията за пасхата и според наредбата за нея; един закон ще имате и за чужденеца и за туземеца.

15 И в деня, когато се постави скинията, облакът покри скинията, шатъра за плочите на свидетелството; и от вечер до заран над скинията имаше като огнено явление.

16 Така ставаше всякога: облакът я покриваше, и нощем имаше огнено явление.

17 И когато се дигаше облакът от шатъра, тогава, след това, израилтяните тръгваха; и гдето заставаше облакът, там израилтяните разполагаха стан.

18 По Господно повеление тръгваха израилтяните, и по Господно повеление разполагаха стан; до тогаз, до когато облакът стоеше над скинията, те си оставаха в стана.

19 И когато облакът стоеше над скинията много дни, тогава израилтяните пазеха Господното заръчване и не тръгваха;

20 а понякога облакът стоеше над скинията малко дни; но пак по Господно повеление оставаха разположени в стана, и по Господно повеление тръгваха.

21 И понякога облакът стоеше само от вечер до заран; но пак на заранта, когато се дигаше облакът, тогава и те тръгваха; когато се дигаше облакът, било денем или нощем, тогава и те тръгнаха;

22 Ако облакът продължаваше да стои над скинията два дена, или един месец, или една година, то и израилтяните оставаха в стана си и не тръгваха; а когато той се дигаше, те тръгваха.

23 Според Господно повеление разполагаха стан, и според Господно повеление тръгваха; те пазеха заръчаното от Бога, както заповядваше Господ чрез Моисея.