³ И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;

⁴ и като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.

⁵ А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

⁶ и като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.

⁷ Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.

⁸ А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

¹⁸ Вие, прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча.

¹⁹ При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посяното в сърцето му; той е посяното край пътя.

²⁰ А посяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;

²¹ корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.

²² А посяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден.

²³ А посяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

³⁷ А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;

³⁸ нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;

³ Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

⁴ И когато сееше, някой зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

⁵ Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

⁶ а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

⁷ И други паднаха между тръните; и тръните порастнаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.

⁸ А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

⁹ И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

¹¹ И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;

¹² тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи, да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].

¹³ И казва им: Не разбирате ли тая притча? А как ще разберете всичките притчи?

¹⁴ Сеячът сее словото.

¹⁵ А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.

¹⁶ Също и посеяното на канаристите места са тия които, като чуят словото, веднага с радост го приемат;

¹⁷ нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.

¹⁸ Посеяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;

¹⁹ а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.

²⁰ А посеяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.

²⁶ И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята;

²⁷ и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.

²⁸ Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.

²⁹ А когато узрее плодът, начаса изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

³⁰ При това каза: На какво да уприличим Божието царство? Или с каква притча да го представим?

³¹ То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;

³² но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

⁵ Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.

⁶ А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.

⁷ Друго пък падна всред тръните; и заедно с него порастнаха тръните и го заглушиха.

⁸ А друго падна на добра земя и като порастна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.

⁹ А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча.

¹⁰ Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.

¹¹ Прочее, ето значението на притчата: Семето е Божието слово.

¹² А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.

¹³ Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.

¹⁴ Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.

¹⁵ А посятото на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.