Job 14
Nueva Biblia de las Américas
Job habla sobre la brevedad de la vida
14 »El hombre, nacido de mujer,
Corto de días y lleno de tormentos(A),
2 Como una flor brota y se marchita(B),
Y como una sombra huye y no permanece(C).
3 -»Sobre él ciertamente abres Tus ojos(D),
Y lo[a] traes a juicio contigo(E).
4 -»¿Quién hará algo limpio de lo inmundo(F)?
¡Nadie!
5 -»Ya que sus días están determinados,
El número de sus meses(G) te es conocido[b],
Y has fijado[c] sus límites para que no pueda pasarlos.
6 -»Aparta de él Tu mirada para que descanse[d](H),
Hasta que cumpla[e] su día como jornalero.
7 ¶»Porque hay esperanza para un árbol
Cuando es cortado, que volverá a retoñar,
Y sus renuevos no le faltarán[f].
8 -»Aunque envejezcan sus raíces en la tierra,
Y muera su tronco en el polvo,
9 Al olor del agua reverdecerá
Y como una planta joven echará renuevos.
10 -»(I)Pero el hombre muere y yace inerte.
El hombre(J) expira, ¿y dónde está?
11 -»Como las aguas se evaporan[g] del mar,
Como un río se agota y se seca(K),
12 Así el hombre se acuesta y no se levanta;
Hasta que los cielos ya no existan,
No se despertará[h] ni se levantará[i] de su sueño(L).
13 ¶»¡Oh, si me escondieras en el Seol[j],
Si me ocultaras hasta que Tu ira se pasara[k](M),
Si me pusieras un plazo y de mí te acordaras!
14 -»Si el hombre muere, ¿volverá a vivir?
Todos los días de mi batallar esperaré
Hasta que llegue mi relevo.
15 -»Tú llamarás, y yo te responderé;
Anhelarás la obra de Tus manos(N).
16 -»Porque ahora cuentas mis pasos(O),
No observas mi pecado(P).
17 -»Sellada está en un saco mi transgresión(Q),
Y tienes cubierta[l] mi iniquidad.
18 ¶»Pero el monte que cae se desmorona[m],
Y se cambia la roca de su lugar;
19 El agua desgasta las piedras,
Sus torrentes se llevan el polvo de la tierra;
Así destruyes Tú la esperanza del hombre(R).
20 -»Prevaleces para siempre contra él, y se va(S);
Cambias su apariencia, y lo despides.
21 -»Alcanzan honra sus hijos, pero él no lo sabe;
O son humillados, pero él no lo percibe(T).
22 -»Pero su cuerpo[n] le da dolores,
Y se lamenta solo por sí mismo».
Footnotes
- 14:3 Así en algunas versiones antiguas; en el T.M., me.
- 14:5 Lit. está contigo.
- 14:5 Lit. hecho.
- 14:6 Lit. cese.
- 14:6 Lit. haga aceptable.
- 14:7 O cesarán.
- 14:11 Lit. se secan.
- 14:12 Lit. despertarán.
- 14:12 Lit. levantarán.
- 14:13 I.e. región de los muertos.
- 14:13 Lit. regrese a ti.
- 14:17 Lit. emplastas o encolas.
- 14:18 Lit. se marchita.
- 14:22 Lit. carne.
Йов 14
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Призивът на Йов към Бога
14 (A)Роден от жена, земният човек е кратковременен, преситен с безпокойство. 2 (B)Цъфти като цвете, но и повяхва; бяга като сянка и не се задържа. 3 И към него ли насочваш Ти поглед и го водиш на съд с Тебе? 4 Кой може да направи нещо чисто от нечисто? Никой! 5 Щом като дните му са отмерени и броят на месеците му Ти е известен, и си му поставил предел, който той няма да премине, 6 то отклони погледа Си от него: нека се успокои, за да се радва, подобно наемник на своя ден.
7 За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще израсне и филизи от него няма да престанат да никнат. 8 Макар и да е остарял коренът му в земята и пънът му да е умрял в пръстта, 9 но щом усети вода, той дава младочки и пуска клонки, като че ли е посаден отново. 10 А мъжът умира и губи цялата си сила. Издъхва човек – и къде е той? 11 Изтичат водите из езерото и реката пресеква и пресъхва. 12 Така човек ще легне и няма да стане; до свършека на небето няма да се пробудят и няма да се вдигнат от своя сън. 13 О, ако беше ме скрил и укривал в преизподнята, докато не отмине Твоят гняв, Ти би ми определил срок, после щеше да се спомниш за мене! 14 След като умре човек, ще оживее ли пак? През всички дни на тежката ми воинска служба бих чакал, докато ми дойде смяната. 15 Ти би ме призовал и аз бих Ти дал отговор, и Ти би възлюбил делото на Своите ръце. 16 (C)Защото тогава Ти би изброявал стъпките ми и не би дебнал прегрешението ми. 17 В кожена кесия би запечатал греховете ми, би прикрил вината ми.
18 Но както планина пада и се разпада и скала се измества от мястото си, 19 както водата изтрива камъните и разливът ѝ измива земния прах, така и Ти съсипваш надеждата на човека. 20 Притискаш го докрай и той отминава. Той изменя лицето си и Ти го отпращаш. 21 На почит ли са децата му – той не знае, унижени ли са – той не различава. 22 Но докато е жив, плътта му страда, а душата му ридае.“
Job 14
King James Version
14 Man that is born of a woman is of few days and full of trouble.
2 He cometh forth like a flower, and is cut down: he fleeth also as a shadow, and continueth not.
3 And doth thou open thine eyes upon such an one, and bringest me into judgment with thee?
4 Who can bring a clean thing out of an unclean? not one.
5 Seeing his days are determined, the number of his months are with thee, thou hast appointed his bounds that he cannot pass;
6 Turn from him, that he may rest, till he shall accomplish, as an hireling, his day.
7 For there is hope of a tree, if it be cut down, that it will sprout again, and that the tender branch thereof will not cease.
8 Though the root thereof wax old in the earth, and the stock thereof die in the ground;
9 Yet through the scent of water it will bud, and bring forth boughs like a plant.
10 But man dieth, and wasteth away: yea, man giveth up the ghost, and where is he?
11 As the waters fail from the sea, and the flood decayeth and drieth up:
12 So man lieth down, and riseth not: till the heavens be no more, they shall not awake, nor be raised out of their sleep.
13 O that thou wouldest hide me in the grave, that thou wouldest keep me secret, until thy wrath be past, that thou wouldest appoint me a set time, and remember me!
14 If a man die, shall he live again? all the days of my appointed time will I wait, till my change come.
15 Thou shalt call, and I will answer thee: thou wilt have a desire to the work of thine hands.
16 For now thou numberest my steps: dost thou not watch over my sin?
17 My transgression is sealed up in a bag, and thou sewest up mine iniquity.
18 And surely the mountains falling cometh to nought, and the rock is removed out of his place.
19 The waters wear the stones: thou washest away the things which grow out of the dust of the earth; and thou destroyest the hope of man.
20 Thou prevailest for ever against him, and he passeth: thou changest his countenance, and sendest him away.
21 His sons come to honour, and he knoweth it not; and they are brought low, but he perceiveth it not of them.
22 But his flesh upon him shall have pain, and his soul within him shall mourn.
Nueva Biblia de las Américas™ NBLA™ Copyright © 2005 por The Lockman Foundation
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.