Isaiah 64
Christian Standard Bible
64 If only you would tear the heavens open
and come down,(A)
so that mountains would quake at your presence(B)—
2 just as fire kindles brushwood,
and fire boils water—
to make your name known to your enemies,
so that nations would tremble at your presence!
3 When you did awesome works(C)
that we did not expect,
you came down,(D)
and the mountains quaked at your presence.
4 From ancient times no one has heard,
no one has listened to,
no eye has seen any God except you
who acts on behalf of the one who waits for him.(E)
5 You welcome the one who joyfully does what is right;
they remember you in your ways.
But we have sinned, and you were angry.
How can we be saved if we remain in our sins?[a]
6 All of us have become like something unclean,
and all our righteous acts are like a polluted[b] garment;(F)
all of us wither like a leaf,(G)
and our iniquities(H) carry us away like the wind.
7 No one calls on your name,
striving to take hold of you.
For you have hidden your face from us(I)
and made us melt because of[c][d] our iniquity.
8 Yet Lord, you are our Father;(J)
we are the clay, and you are our potter;
we all are the work of your hands.(K)
9 Lord, do not be terribly angry
or remember our iniquity forever.(L)
Please look—all of us are your people!
10 Your holy cities have become a wilderness;
Zion has become a wilderness,
Jerusalem a desolation.(M)
11 Our holy and beautiful[e] temple,
where our ancestors praised you,
has been burned down,
and all that was dear to us lies in ruins.(N)
12 Lord, after all this, will you restrain yourself?
Will you keep silent and afflict us severely?(O)
Исаия 64
Bulgarian Bible
64 О да би раздрал Ти небето, да би слязъл, Да биха се стопили планините от присъствието Ти,
2 Както кога огън гори храстите, И огън прави водата да клокочи, За да стане името Ти познато на противниците Ти, И да потреперят народите от присъствието Ти,
3 Когато вършиш ужасни дела каквито не очаквахме! О да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти!
4 Защото от древността не се е чуло, До уши не е стигнало. Око не е видяло друг бог, освен Тебе. Да е извършил такива дела за ония, които го чакат.
5 Посрещаш с благост този, който радостно върши правда, Дори ония, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; Ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; Но в Твоите пътища има трайност, и ние ще се спасим.
6 Защото всички станахме като човек нечист, И всичката ни правда е като омърсена дреха; Ние всички вехнем като лист, И нашите беззакония ни завличат както вятъра.
7 И няма човек, който да призавава името Ти, Който да се пробуди, за да се хване за Тебе; Защото Ти си скрил лицето Си от нас, И стопил си ни, поради беззаконията ни.
8 Но сега Господи, Ти си наш Отец; Ние сме глината, а Ти грънчарят ни; И всички сме дело на Твоята ръка.
9 Недей се гневи силно, Господи. Недей помни вечно беззаконието; Ето, погледни, молим Ти се, Че ние всички сме Твои люде.
10 Твоите свети градове запустяха; Сион запустя. Ерусалим е опустошен.
11 Нашият свет и красив дом, Гдето бащите ни Те славословеха, Биде изгорен с огън; И всичките драги нам неща запустяха.
12 Пред вид на това, ще се въздържиш ли, Господи? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?
The Christian Standard Bible. Copyright © 2017 by Holman Bible Publishers. Used by permission. Christian Standard Bible®, and CSB® are federally registered trademarks of Holman Bible Publishers, all rights reserved.