36 В четиринадесетата година на цар Езекия, асирийският цар Сенахирим възлезе против всичките укрепени Юдови градове и ги превзе.

² И асирийският цар изпрати Рапсака от Лахис в Ерусалим с голяма войска при цар Езекия. И той застана при водопровода на горния водоем по друма към тепавичарската нива.

³ Тогава излязоха при него управителя на двореца Елиаким, Хелкиевият син, и секретаря Шевна, и летописецът Иоах Асафовият син.

⁴ Тогава им рече Рапсак: Кажете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар: Каква е тая увереност, на която уповаваш?

⁵ Казвам <ти, че твоето> благоразумие и сила за воюване са само лицемерни думи. На кого, прочее, се надяваш та си въстанал против мене?

⁶ Виж, ти се надяваш <като че ли> на тояга, на оная строшена тръстика, на Египет, на която ако се опре някой ще се забучи в ръката му та ще я промуши. Такъв е египетският цар Фараон за всички, които се надяват на него.

⁷ Но ако ми речеш: На Господа нашия Бог уповаваме, то Той не е ли Оня, Чиито високи места и жертвеници премахна Езекия, като рече на Юда и на Ерусалим: Пред тоя олтар се покланяйте?

⁸ Сега, прочее, дай <човеци в> залог на господаря ми асирийския цар; а аз ще ти дам две хиляди коне, ако можеш от твоя страна да поставиш на тях ездачи.

⁹ Как тогава ще отблъснеш един военачалник измежду най-низките слуги на господаря ми? Но пак уповаваш на Египет за колесници и за конници!

¹⁰ Без <волята на> Господа ли възлязох сега на това място за да го съсипя? Господ ми рече: Възлез против тая земя та я съсипи.

¹¹ Тогава Елиаким, и Шевна, и Иоах рекоха на Рапсака: Говори, молим, на слугите си на сирийски, защото го разбираме; недей ни говори на юдейски, та да чуят людете, които са на стената.

¹² Но Рапсак рече: Дали ме е пратил господарят ми само при твоя господар и при тебе да говоря тия думи? Не ме ли е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат с вас заедно нечистотиите си и да пият пикочта си?

¹³ Тогава Рапсак застана та извика на юдейски със силен глас като рече: Слушайте думите на великия цар, асирийския цар:

¹⁴ Така казва царят: Да ви не мами Езекия. Защото той не ще може да ви избави.

¹⁵ И да ви не прави Езекия да уповавате на Господа, като казва: Господ непременно ще ни избави; тоя град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

¹⁶ Не слушайте Езекия; защото така казва асирийският цар: Направете спогодба с мене и излезте при мене; и яжте всеки от лозето си, и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на щерната си,

¹⁷ докле дойда и ви заведа в земя подобна на вашата земя, земя изобилваща с жито и вино, земя изобилваща с хляб и лозя.

¹⁸ Внимавайте да не би ви убеждавал Езекия като казва: Господ ще ни избави. Някой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар?

¹⁹ Где са боговете на Емат и Арфад? Где са боговете на Сефаруим? Избавиха ли те Самария от ръката ми?

²⁰ Кои измежду всичките богове на тия страни са избавили земята си от моята ръка, та да избави Иеова Ерусалим от ръката ми?

²¹ А те мълчаха, и не му отговориха ни дума; защото царят беше заповядал, казвайки: Да му не отговаряте.

²² Тогава управителят на двореца Елиаким Хелкиевият син, и секретарят Шевна, и летописецът Иоах Асафовият син, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи та му известиха Рапсаковите думи.

2 До ангела на ефеската църква пиши: Това казва Оня, Който държи седемте звезди в десницата Си, Който ходи всред седемте златни светилника;

² Зная твоите дела, труда и търпението ти, и че не можеш да търпиш злите човеци, и си изпитал ония, които наричат себе си апостоли, (а не са), и си ги намерил лъжливи;

³ и имаш търпение, и за Моето име си издържал, и не си се уморил.

⁴ Но имам <това> против тебе, че си оставил първата си любов.

⁵ И тъй, спомни си от къде си изпаднал, и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе [скоро] и ще дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш.

⁶ Но имаш това, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя,

⁷ Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към църквите: На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е [всред] Божия рай.

⁸ До ангела на смирненската църква пиши: Това казва първият и последният, Който стана мъртъв и оживя.

⁹ Зная [твоите дела], твоята скръб и сиромашия, (но <пак> си богат), и как те клеветят ония които наричат себе си юдеи, а не са, но са сатанинската синагога.

¹⁰ Не бой се от това, което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдете под изпитание, и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт, и Аз ще ти дам венеца на живота.

¹¹ Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към църквите: Който победи, няма да бъде повреден от втората смърт.

¹² До ангела на пергамската църква пиши: Това казва Тоя, Който има двуострия меч:

¹³ Зная, где живееш, <там> гдето е престолът на сатана; и държиш здраво името Ми, и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха между вас, гдето живее сатана.

¹⁴ Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаама, който учеше Валака да постави съблазън пред израилтяните, та да ядат идоложертвено и да блудствуват.

¹⁵ Така също имаш и ти някои, които държат, подобно <на ония>, учението на николаитите.

¹⁶ Затова покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с меча, <който излиза> от устата Ми.

¹⁷ Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите: На тогова, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава.

¹⁸ До ангела на тиатирската църква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък, и Чиито нозе приличат на лъскава мед:

¹⁹ Зная твоите дела и любовта, вярата, служението и търпението ти, и че последните ти дела са по-много от първите.

²⁰ Но имам против тебе <това>, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и която учи и прилъгва Моите слуги да блудствуват и да ядат идоложертвено.

²¹ И дадох й време да се покае, но не иска да се покае от блудството си.

²² Ето, Аз скоро ще я тръшна на <болно> легло: и< ще туря> в голяма скръб ония, които прелюбодействуват с нея, ако се не покаят от нейните <с тях> дела.

²³ И чадата й ще убия с мор. И всичките църкви ще познаят, че Аз съм Който изпитвам вътрешности и сърца; и ще въздам на всеки от вас според делата му.

²⁴ А на вас, останалите в Тиатир, които не държат това учение, и които не са познали дълбоките работи (както <те ги> наричат) на сатана, казвам: Няма да наложа на вас друг товар;

²⁵ но дръжте онова, което имате, докле дойда.

²⁶ И на този, който победи, и който се пази до край, за да върши дела <чисти като> Моите, ще дам власт над народите, -

²⁷ (и той "Ще ги управлява с желязна тояга; Те ще се строшат като грънчарски съдове", -) както и Аз получих от Отца Си.

²⁸ И ще му дам зорницата.

²⁹ Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.