Присъди над Тир и Сидон

23 ^(A)Пророчество за Тир.

Ридайте, таршишки кораби, защото Тир е разрушен. Не остана здрава къща. Това ви бе известено при връщането от земята Китим. ² Млъкнете, жители на острова, които бяхте снабдявани по море от сидонските търговци. ³ Житата на Сихор и реколтата на Нил стигнаха по голямата вода до Сидон, който стана пазар за чуждите народи.

⁴ Засрами се, Сидоне, защото ето какво казват морето и морската крепост: „Не съм раждала и не съм имала родилни мъки, не съм отглеждала момчета и не съм възпитавала момичета.“

⁵ Когато се чуе вестта за Тир между египтяните, те ще се разтреперят.

⁶ Заминавайте за Таршиш! Ридайте, островни жители! ⁷ Това ли е вашият ликуващ град, чието начало е в древността, чиито нозе го водят в скитането му по далечна страна. ^8 (B)Кой реши това за Тир, коронясания, чиито купувачи бяха князе, а търговците му – най-почитани по земята. ⁹ Господ Вседържител определи това, за да посрами гордостта на разкоша и да унижи първенците по земята.

¹⁰ Дъще Таршишка, обработи земята си, както около Нил, защото няма вече пречка за теб. ¹¹ Господ простря ръката Си над морето и накара царства да треперят. Заповяда да бъдат разрушени крепостите на Ханаан. ¹² И каза още: „Ти няма да се радваш вече, посрамена девице, дъще Сидонска. Стани, замини за Китим, но и там няма да има спокойствие за теб.“ ¹³ Ето земята на халдейците, чиито народ вече го няма. Асур го бе предопределил за своите кораби. Издигнаха обсадни кули и разрушиха крепостите му, превърнаха го в руина.

¹⁴ Стенете, таршишки кораби, защото крепостта ви е опустошена.

¹⁵ Тогава Тир ще бъде забравен за седемдесет години, колкото живее един цар. А след седемдесет години ще се случи с Тир това, за което се пее в песента на блудницата: ¹⁶ „Вземи арфа, обходи града, блуднице забравена! Пей и дълго свири, за да те помнят!“

^17 (C)След седемдесет години Господ отново ще си спомни за Тир. Градът ще получи своята печалба от блудството си с всички земни царства по света. ¹⁸ Но печалбата и заплатата му ще бъдат посвещавани на Господа. Няма да бъдат съхранявани и пазени, а ще служат за обилна храна и разкошно облекло на онези, които живеят с Господа.