Genesis 42
Expanded Bible
The Dreams Come True
42 Jacob ·learned [L saw] that there was grain in Egypt, so he said to his sons, “Why are you just sitting here looking at one another? 2 I have heard that there is grain in Egypt. Go down there and buy grain for us to eat, so that we will live and not die.”
3 So ten of Joseph’s brothers went down to buy grain from Egypt. 4 But Jacob did not send Benjamin, Joseph’s brother, with them, because he was afraid that ·something terrible [a fatal accident; harm; tragedy] might happen to him. 5 Along with many other people, the sons of Israel [C Jacob’s other name] went to Egypt to buy grain, because ·the people in the land of Canaan were also hungry [L there was famine in the land of Canaan].
6 Now Joseph was ·governor [administrator] over ·Egypt [L the land]. He was the one who sold the grain to people ·who came to buy it [L of the land/earth]. So Joseph’s brothers came to him and bowed facedown on the ground before him. 7 When Joseph saw his brothers, he ·knew who they were [recognized them], but he ·acted as if he didn’t know them [treated them as strangers/foreigners]. He asked ·unkindly [harshly], “Where do you come from?”
They answered, “We have come from the land of Canaan to buy food.”
8 Joseph ·knew they were [recognized] his brothers, but they did not ·know who he was [recognize him]. 9 And Joseph remembered his dreams ·about his brothers bowing to him [L which he dreamed about them; 37:5–11]. He said to them, “You are spies! You came to ·learn where the nation is weak [L see the nakedness of the land]!”
10 But his brothers said to him, “No, my ·master [lord]. We come as your servants just to buy food. 11 We are all sons of the same father. We are honest men, not spies.”
12 Then Joseph said to them, “No! You have come to ·learn where this nation is weak [L see the nakedness of the land]!”
13 And they said, “·We [L Your servants] are ·ten of twelve [L twelve] brothers, sons of the same father, and we live in the land of Canaan. Our ·youngest [smallest] brother is there with our father right now, and ·our other brother is gone [L one is no more].”
14 But Joseph said to them, “·I can see I was right [L It is as I spoke to you]! You are spies! 15 But ·I will give you a way to prove you are telling the truth [L in this way you will be tested]. As surely as ·the king [L Pharaoh] lives, you will not ·leave [go out from] this place ·until [or unless] your ·youngest [smallest] brother comes here. 16 One of you must go and get your brother. The rest of you will stay here in prison. We will ·see if you are telling the truth [L test your words/statements]. If not, as surely as ·the king [L Pharaoh] lives, you are spies.” 17 Then Joseph put them all in ·prison [the guardhouse] for three days.
18 On the third day Joseph said to them, “[L For] I ·am a God-fearing man [fear God]. Do this and I will let you live: 19 If you are honest men, let one of your brothers stay here in ·prison [the guardhouse] while the rest of you go and carry grain ·back to feed your hungry families [L for your families because of the famine]. 20 Then bring your ·youngest [smallest] brother back here to me. If you do this, ·I will know you are telling the truth [L your words will be confirmed], and you will not die.”
The brothers agreed to this. 21 They said to each other, “[L Alas,] We are ·being punished [or guilty] for what we did to our brother. We saw ·his trouble [the distress of his soul], and he ·begged us to save him [pleaded with us], but we ·refused to [L did not] listen. That is why we are in this ·trouble [distress] now.”
22 Then Reuben said to them, “·I told [L Did I not tell…?] you not to ·harm [wrong; sin against] the ·boy [child], but you ·refused to [L did not] listen to me. So now ·we are being punished for what we did to him [L there is a reckoning for his blood].”
23 When Joseph talked to his brothers, he used an ·interpreter [or intermediary], so they did not know that Joseph understood what they were saying. 24 Then Joseph left them and cried. After a short time he went back and spoke to them. He took Simeon and ·tied [bound] him ·up while the other brothers watched [L before their eyes]. 25 Joseph ·told his servants [L gave the command/order] to fill his brothers’ bags with grain and to put ·the money the brothers had paid for the grain [L their silver] back in their bags. ·The servants [L They] were also to give them ·what they would need [provisions] for their trip back home. And ·the servants [L they] did this.
26 So the brothers ·put [lifted] the grain on their donkeys and left. 27 When ·they stopped for the night [at the lodging place], one of the brothers opened his sack to get ·food [fodder] for his donkey. Then he saw his ·money [silver] in the top of the sack. 28 He said to the other brothers, “·The money I paid for the grain [L My money/silver] has been put back. Here it is in [L the mouth of] my sack!”
The brothers ·were very frightened [L lost heart and trembled]. They said to each other, “What has God done to us?”
The Brothers Return to Jacob
29 The brothers went to their father Jacob in the land of Canaan and told him everything that had happened. 30 They said, “The master of that land spoke ·unkindly [harshly] to us. He accused us of spying on his country, 31 but we told him that we were honest men, not spies. 32 We told him that we ·were ten of twelve [L are twelve] brothers—sons of one father. We said that one of our brothers was ·gone [L no more] and that our ·youngest [smallest] brother was with our father in Canaan.
33 “Then the master of the land said to us, ‘Here is a way I can know you are honest men: Leave one of your brothers with me, and take grain to feed ·your hungry [L because of the famine for your] families, and go. 34 And bring your ·youngest [smallest] brother to me so I will know you are not spies but honest men. Then I will give you back your brother whom you leave with me, and you can ·move about freely [or trade] in our land.’ ”
35 As the brothers emptied their sacks, each of them ·found his money [saw his bundle of money/silver] in his sack. When they and their father saw it, they were afraid.
36 Their father Jacob said to them, “You are ·robbing [bereaving] me of all my children. Joseph is ·gone [L no more], Simeon is ·gone [L no more], and now you want to take Benjamin away, too. Everything is against me.”
37 Then Reuben said to his father, “You may put my two sons to death if I don’t bring Benjamin back to you. ·Trust him to my care [L Put him in my hands], and I will bring him back to you.”
38 But Jacob said, “·I will not allow Benjamin to go [L My son will not go down] with you. His brother is dead, and he ·is the only son left from my wife Rachel [L alone is left]. I am afraid something ·terrible [disastrous; tragic] might happen to him during the trip to Egypt. Then ·I would be sad until the day I die [L you would bring my gray hair down to Sheol in anguish].”
Битие 42
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Братята на Йосиф идват в Египет за храна
42 Когато Яков научи, че в Египет има жито, рече на синовете си: „Какво чакате? 2 (A)Чух, че в Египет има жито. Идете и купете, за да преживеем.“ 3 Десет от Йосифовите братя отидоха в Египет да купят жито; 4 Яков не пусна Йосифовия брат Вениамин с братята му, защото си помисли да не би да се случи нещо лошо с него. 5 И така, Израилевите синове, както и много други, дойдоха да купят жито, защото в цялата ханаанска земя цареше глад. 6 А тук управляваше Йосиф и той продаваше житото на хората. Братята на Йосиф дойдоха при него и дълбоко му се поклониха. 7 Като видя братята си, Йосиф ги позна, но се престори, че са му непознати, и се обърна троснато към тях: „Откъде идвате?“ А те отговориха: „От ханаанската земя, за да купим храна.“ 8 Йосиф разпозна братята си, но те него – не. 9 (B)Йосиф си спомни сънищата, които беше сънувал. Каза им: „Вие сте съгледвачи, дошли да огледат слабите места на тази земя.“ 10 А те му отговориха: „Не, господарю, робите ти дойдоха само да купят жито за храна; 11 ние всички сме деца на един човек и сме честни хора. Робите ти не са съгледвачи.“ 12 Той повтори: „Не, вие сте дошли да огледате слабите места на тази земя.“ 13 А те отново му казаха: „Ние, твоите роби, сме дванадесет братя и сме синове на един човек, който живее в ханаанската земя. Най-малкият остана при баща ни, а един от нас вече го няма.“ 14 Йосиф настояваше: „Нали ви казах, че сте съгледвачи. 15 Затова вие ще бъдете проверени. Кълна се във фараона, че вие няма да си тръгнете оттук, докато не дойде тук и най-малкият ви брат. 16 Пратете един от вас, който да доведе брат ви. А вие дотогава ще бъдете задържани. Така ще стане ясно дали казвате истината. Ако лъжете, кълна се във фараона, вие наистина сте съгледвачи.“ 17 И ги затвори за три дена. 18 На третия ден Йосиф им каза: „Ето какво трябва да направите, за да останете живи, защото аз се боя от Бога. 19 Ако сте честни хора, нека един от вас остане в къщата, дето сте затворени, а другите идете, занесете жито на изгладнелите си домашни. 20 Доведете най-малкия си брат при мене, за да се оправдаят думите ви и да не умрете.“ Така и направиха. 21 И братята започнаха да говорят помежду си: „Наистина сме виновни пред нашия брат, чието страдание виждахме. Той ни молеше за милост, но ние не искахме да го чуем. Затова и сега ни постигна тази беда.“ 22 (C)Рувим им каза: „Нали ви казвах да не постъпвате така с момчето, но вие не ме послушахте. Ето сега дойде и възмездието.“ 23 Те не подозираха, че Йосиф ги разбира, защото с него говореха чрез преводач. 24 (D)А Йосиф излезе оттам и заплака. По-късно се върна и говори отново с тях. Избра от всички Симеон и заповяда да го вържат пред очите им. 25 И Йосиф нареди да напълнят чувалите им с жито, парите им да поставят обратно в чувала на всеки и да им дадат храна за път. Така и постъпиха с тях. 26 Те натовариха житото на ослите си и потеглиха оттам. 27 Привечер един от тях отвори своя чувал, за да нахрани осела си, и там най-отгоре видя парите си. 28 Той каза на братята си: „Парите са ми върнати и са в чувала ми.“ Притесниха се много и уплашени се питаха един друг: „Какво прави Бог с нас?“ 29 Върнаха се при баща си Яков в ханаанската земя и му разказаха всичко, което им се случи: 30 „Управителят на онази земя беше груб с нас и ни помисли за съгледвачи. 31 Ние му казахме, че сме честни хора и не сме съгледвачи, че 32 сме дванадесет братя, синове на нашия баща, и единия от нас вече го няма. А най-малкият остана при баща ни в ханаанската земя. 33 А управителят на онази земя ни каза: ‘Ето как ще позная дали сте честни хора. Оставете при мене един от братята си, а вие вземете жито за гладното си домочадие и си вървете. 34 После се върнете и доведете при мене най-малкия си брат. Тогава ще се убедя, че не сте съгледвачи, а честни човеци. И ще пусна брат ви, а вие ще можете да търгувате в тази земя.’“ 35 Когато изпразваха чувалите си, намериха вътре парите. Като видяха кесиите си, те и баща им се изплашиха. 36 И баща им Яков каза: „Отнехте ми децата. Йосиф го няма и Симеон вече го няма, а сега искате и Вениамин да вземете. Защо ми се случва всичко това?“ 37 Рувим отговори на баща си: „Убий двамата ми синове, ако най-малкия не ти го върна. Дай ми го и аз ще ти го доведа обратно.“ 38 (E)А Яков каза: „Синът ми няма да тръгне с вас, защото брат му умря и той остана сам. Ако с него се случи нещастие по пътя, по който отивате, ще ме вкарате мене, стария човек, с тъга в гроба.“
The Expanded Bible, Copyright © 2011 Thomas Nelson Inc. All rights reserved.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.