Genesis 18
Christian Standard Bible
Abraham’s Three Visitors
18 The Lord appeared to Abraham at the oaks of Mamre(A) while he was sitting at the entrance of his tent during the heat of the day. 2 He looked up, and he saw three men standing near him.(B) When he saw them, he ran from the entrance of the tent to meet them, bowed to the ground, 3 and said, “My lord, if I have found favor with you, please do not go on past your servant. 4 Let a little water be brought, that you may wash your feet and rest yourselves under the tree. 5 I will bring a bit of bread so that you may strengthen yourselves. This is why you have passed your servant’s way. Later, you can continue on.”
“Yes,” they replied, “do as you have said.”
6 So Abraham hurried into the tent and said to Sarah, “Quick! Knead three measures[a] of fine flour and make bread.”[b] 7 Abraham ran to the herd and got a tender, choice calf. He gave it to a young man, who hurried to prepare it. 8 Then Abraham took curds[c] and milk, as well as the calf that he had prepared, and set them before the men. He served[d] them as they ate under the tree.
Sarah Laughs
9 “Where is your wife Sarah?” they asked him.
“There, in the tent,” he answered.
10 The Lord said, “I will certainly come back to you in about a year’s time, and your wife Sarah will have a son!” (C) Now Sarah was listening at the entrance of the tent behind him.
11 Abraham and Sarah were old and getting on in years.[e] Sarah had passed the age of childbearing.(D) 12 So she laughed to herself: “After I am worn out and my lord is old, will I have delight?” (E)
13 But the Lord asked Abraham, “Why did Sarah laugh, saying, ‘Can I really have a baby when I’m old?’ 14 Is anything impossible for the Lord?(F) At the appointed time I will come back to you, and in about a year she will have a son.”
15 Sarah denied it. “I did not laugh,” she said, because she was afraid.
But he replied, “No, you did laugh.”
Abraham’s Plea for Sodom
16 The men got up from there and looked out over Sodom, and Abraham was walking with them to see them off. 17 Then the Lord said, “Should I hide what I am about to do from Abraham?(G) 18 Abraham is to become a great and powerful nation, and all the nations of the earth will be blessed through him.(H) 19 For I have chosen[f] him so that he will command his children and his house after him to keep the way of the Lord by doing what is right and just. This is how the Lord will fulfill to Abraham what he promised him.” 20 Then the Lord said, “The outcry against Sodom and Gomorrah is immense, and their sin is extremely serious. 21 I will go down(I) to see if what they have done justifies the cry that has come up to me. If not, I will find out.”
22 The men turned from there and went toward Sodom(J) while Abraham remained standing before the Lord.[g] 23 Abraham stepped forward and said, “Will you really sweep away the righteous with the wicked?(K) 24 What if there are fifty righteous people in the city? Will you really sweep it away instead of sparing the place for the sake of the fifty righteous people who are in it? 25 You could not possibly do such a thing: to kill the righteous with the wicked, treating the righteous and the wicked alike. You could not possibly do that! Won’t the Judge of the whole earth do what is just?” (L)
26 The Lord said, “If I find fifty righteous people in the city of Sodom, I will spare the whole place for their sake.”(M)
27 Then Abraham answered, “Since I have ventured to speak to my lord—even though I am dust and ashes— 28 suppose the fifty righteous lack five. Will you destroy the whole city for lack of five?”
He replied, “I will not destroy it if I find forty-five there.”
29 Then he spoke to him again, “Suppose forty are found there?”
He answered, “I will not do it on account of forty.”
30 Then he said, “Let my lord not be angry, and I will speak further. Suppose thirty are found there?”
He answered, “I will not do it if I find thirty there.”
31 Then he said, “Since I have ventured to speak to my lord, suppose twenty are found there?”
He replied, “I will not destroy it on account of twenty.”
32 Then he said, “Let my lord not be angry, and I will speak one more time.(N) Suppose ten are found there?”
He answered, “I will not destroy it on account of ten.” 33 When the Lord had finished speaking with Abraham, he departed, and Abraham returned to his place.
Genesi 18
Nuova Riveduta 2006
Conferma della nascita d’Isacco
18 (A)Il Signore apparve ad Abraamo alle querce di Mamre, mentre egli sedeva all’ingresso della sua tenda nell’ora più calda del giorno. 2 Abraamo alzò gli occhi e vide che tre uomini stavano davanti a lui. Come li ebbe visti, corse loro incontro dall’ingresso della tenda, si prostrò fino a terra e disse: 3 «Ti prego, mio Signore, se ho trovato grazia ai tuoi occhi, non passar oltre senza fermarti dal tuo servo! 4 Lasciate che si porti un po’ d’acqua, lavatevi i piedi e riposatevi sotto quest’albero. 5 Io andrò a prendere del pane e vi ristorerete; poi continuerete il vostro cammino; poiché è per questo che siete passati dal vostro servo». Quelli dissero: «Fa’ pure come hai detto». 6 Allora Abraamo andò in fretta nella tenda da Sara e le disse: «Prendi subito tre misure di fior di farina, impastala e fa’ delle focacce». 7 Poi Abraamo corse alla mandria, prese un vitello tenero e buono e lo diede a un suo servo, il quale si affrettò a prepararlo. 8 Prese del burro, del latte e il vitello che era stato preparato, e li pose davanti a loro. Egli se ne stette in piedi presso di loro, sotto l’albero, e quelli mangiarono.
9 Poi essi gli dissero: «Dov’è Sara, tua moglie?» Ed egli rispose: «È là nella tenda». 10 E l’altro: «Tornerò certamente da te fra un anno; allora Sara, tua moglie, avrà un figlio[a]». Sara intanto stava ad ascoltare all’ingresso della tenda, che era dietro di lui.
11 Abraamo e Sara erano vecchi, ben avanti negli anni, e Sara non aveva più i corsi ordinari delle donne. 12 Sara rise dentro di sé, dicendo: «Vecchia come sono, dovrei avere tali piaceri? Anche il mio signore è vecchio!» 13 Il Signore disse ad Abraamo: «Perché mai ha riso Sara, dicendo: “Partorirei io per davvero, vecchia come sono?” 14 Vi è forse qualcosa che sia troppo difficile per il Signore? Al tempo fissato, l’anno prossimo, tornerò e Sara avrà un figlio». 15 Allora Sara negò, dicendo: «Non ho riso»; perché ebbe paura. Ma egli disse: «Invece hai riso!»
Intercessione di Abraamo in favore di Sodoma
16 (B)Poi quegli uomini si alzarono e volsero gli sguardi verso Sodoma; e Abraamo andò con loro per congedarli.
17 Il Signore disse: «Dovrei forse nascondere ad Abraamo quanto sto per fare, 18 dato che Abraamo deve diventare una nazione grande e potente e in lui saranno benedette tutte le nazioni della terra? 19 Infatti, io l’ho prescelto perché ordini ai suoi figli, e alla sua casa dopo di lui, che seguano la via del Signore per praticare la giustizia e il diritto, affinché il Signore compia in favore di Abraamo quello che gli ha promesso». 20 Il Signore disse: «Siccome il grido che sale da Sodoma e Gomorra è grande e siccome il loro peccato è molto grave, 21 io scenderò e vedrò se hanno veramente agito secondo il grido che è giunto fino a me; e, se così non è, lo saprò».
22 Quegli uomini partirono di là e si avviarono verso Sodoma; ma Abraamo rimase ancora davanti al Signore. 23 Abraamo gli si avvicinò e disse: «Farai dunque perire il giusto insieme con l’empio? 24 Forse ci sono cinquanta giusti nella città; davvero farai perire anche quelli? Non perdonerai a quel luogo per amore dei cinquanta giusti che vi sono? 25 Non sia mai che tu faccia una cosa simile! Far morire il giusto con l’empio, in modo che il giusto sia trattato come l’empio! Non sia mai! Il giudice di tutta la terra non farà forse giustizia?» 26 Il Signore disse: «Se trovo nella città di Sodoma cinquanta giusti, perdonerò a tutto il luogo per amor di loro».
27 Abraamo riprese e disse: «Ecco, prendo l’ardire di parlare al Signore, benché io non sia che polvere e cenere. 28 Forse, a quei cinquanta giusti ne mancheranno cinque; distruggerai tutta la città per cinque di meno?» E il Signore: «Se ve ne trovo quarantacinque, non la distruggerò».
29 Abraamo continuò a parlargli e disse: «Forse se ne troveranno quaranta». E il Signore: «Non lo farò, per amore dei quaranta».
30 Abraamo disse: «Non si adiri il Signore e io parlerò. Forse se ne troveranno trenta». E il Signore: «Non lo farò, se ne trovo trenta».
31 Abraamo disse: «Ecco, prendo l’ardire di parlare al Signore. Forse se ne troveranno venti». E il Signore: «Non la distruggerò per amore di venti».
32 Abraamo disse: «Non si adiri il Signore, e io parlerò ancora questa volta soltanto. Forse se ne troveranno dieci». E il Signore: «Non la distruggerò per amore dei dieci».
33 Quando il Signore ebbe finito di parlare ad Abraamo, se ne andò. E Abraamo ritornò alla sua abitazione.
Footnotes
- Genesi 18:10 +Ro 9:9.
Битие 18
1940 Bulgarian Bible
18 След това Господ се яви на <Авраама> при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата <си> в горещината на деня.
2 Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:
3 Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.
4 Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.
5 И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.
6 Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.
7 А Авраам се затече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.
8 После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.
9 Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.
10 И рече <Господ>: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.
11 А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.
12 И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?
13 А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?
14 Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.
15 Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не <е тъй>; ти се засмя.
16 Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.
17 И Господ рече: Да скрия ли от Авраама това, което ще сторя,
18 тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?
19 Защото съм го избрал {Еврейски: познал. Вж. Амос 3:2}, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.
20 И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,
21 ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.
22 Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.
23 И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?
24 Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, не ще ли го пощадиш, заради петдесетте праведника, които са в него?
25 Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така щото праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?
26 И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях.
27 А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;
28 може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.
29 А <Авраам> пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това.
30 А <Авраам> рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.
31 А <Авраам> рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя <града>.
32 Тогава <Авраам> рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десетте няма да го погубя.
33 А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.
The Christian Standard Bible. Copyright © 2017 by Holman Bible Publishers. Used by permission. Christian Standard Bible®, and CSB® are federally registered trademarks of Holman Bible Publishers, all rights reserved.
Copyright © 2006 Società Biblica di Ginevra
© 1995-2005 by Bibliata.com