Йезекиил 13-17
1940 Bulgarian Bible
13 И Господното слово дойде към мене и рече:
2 Сине човешки, пророкувай против Израилевите пророци, които пророкуват, и кажи на ония, които пророкуват от своето си сърце: Слушайте словото Господно.
3 Така казва Господ Иеова: Горко на глупавите пророци, Които се водят по своя си дух, Без да са видели някое <видение>!
4 Израилю, твоите пророци са Като лисици в развалините.
5 Вие не се изкачихте в проломите, Нито издигнахте ограда за Израилевия дом, За да устои в боя в деня Господен.
6 Ония видяха суети и лъжливи предсказания, Които казват: Господ говори, Когато Господ не ги е пратил, И които направиха човеците да се надяват, Че думата <им> щяла да се изпълни.
7 Не видяхте ли суетни видения, И не говорихте ли лъжливи предсказания, Когато казвате: Господ рече, При все, че не съм говорил?
8 Затова, така казва Господ Иеова: Понеже говорихте суети и видяхте лъжи, Затова, ето, Аз съм против вас, Казва Господ Иеова.
9 И ръката Ми ще бъде против пророците, Които гледат суети и предсказват лъжи; Те не ще бъдат в съвета на людете Ми, Нито ще бъдат записани в списъка на Израилевия дом, Нито ще влязат в Израилевата земя; И ще познаете, че Аз съм Господ Иеова.
10 Понеже, да! понеже измамиха людете Ми Като казваха: Мир! а пък няма мир; И когато някои градяха една слабичка стена, Ето, те я мажеха с кал,
11 Кажи на ония, които я мажат с кал, че ще падне, <Понеже> ще вали пороен дъжд, И ти, голяма, каменна градушка, ще паднеш <върху нея>, И бурен вятър ще я съсипе.
12 Ето, когато падне стената, няма ли да ви рекат: Где е калта, с която мазахте?
13 Затова, така казва Господ Иеова: Непременно ще я съсипя в яростта Си с бурен вятър, В гнева Ми ще вали пороен дъжд, И в яростта Ми <ще падне> голяма градушка от камъни, за да я разруша.
14 Така ще съборя стената, Която измазахте с кал, И <така> ще я съсипя на земята, Щото ще се открият основите й; Тя ще падне, и вие ще загинете всред нея; И ще познаете, че Аз съм Господ.
15 Така ще изчерпя яростта Си върху стената И върху ония, които са я измазали с кал, И ще ви река: Няма стената, Нито ония, които я измазаха, <именно>,
16 Израилевите пророци, които пророкуват за Ерусалим, И които виждат видения на мир за него, Когато няма мир, казва Господ Иеова.
17 И ти, сине човешки, Насочи лицето си <и> против дъщерите на людете си, Които пророкуват от своето си сърце; И пророкувай против тях, като речеш:
18 Така казва Господ Иеова: Горко на жените които пришиват възглавнички на всеки лакът, И правят покривала за главите на <лица от> всякакъв ръст, за да ловят души! Ще ловите ли душите на людете Ми, И ще пазите ли души живи за себе си?
19 Като лъжете людете Ми, които слушат лъжи, Ще Ме оскверните ли между людете Ми За шепи ечемик и късчета хляб, Та да убивате души, които не трябваше да умрат, И да опазите живи души, които не трябваше да живеят?
20 Затова, така казва Господ Иеова: Ето, Аз съм против възглавничките ви, С които ловите души като птици; Ще ги отдера от мишниците ви, И ще оставя да избягат душите, Душите, които вие ловите като птици.
21 Ще раздера и покривалата ви, И ще избавя людете Си от ръката ви, Та няма вече да бъдат в ръката ви за лов; И ще познаете, че Аз съм Господ.
22 Защото с лъжите оскърбихте сърцето на праведния, Когото Аз не оскърбих; И укрепихте ръцете на злодееца За да се не върне от нечестивия си път, Та да се спаси животът му.
23 Затова няма вече да виждате суети, Нито ще предсказвате вече предсказания; И ще избавя людете Си от ръката ви! И ще познаете, че Аз съм Господ.
14 Тогава дойдоха при мене и някои от Израилевите старейшини та седнаха пред мене.
2 И Господното слово дойде към мене и рече:
3 Сине човешки, тия мъже прегърнаха идолите си в сърцата си, и туриха беззаконието си като препънка пред лицето си; бива ли да се допитват тия до Мене?
4 Затова говори им като им речеш: Така казва Господ Иеова: На всекиго от Израилевия дом, който прегърне идолите си в сърцето си, и тури беззаконието си като препънка пред лицето си, и дойде при пророка, Аз Господ ще му отговоря както подобава според многото му идоли,
5 за да хвана Израилевия дом за самото им сърце, понеже те всички станаха чужди за Мене чрез идолите си.
6 Затова кажи на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Покайте се, отвърнете се от идолите си, да! отвърнете лицата си от всичките си мерзости.
7 Защото на всекиго от Израилевия дом, или от чужденците, които пришелствуват в Израиля, който стане чужд за Мене, като прегърне идолите си в сърцето си, и тури беззаконието си като препънка пред лицето си, и дойде при пророка за да се допита до Мене чрез него, Аз Господ ще му отговоря непосредствено от Себе Си;
8 защото ще насоча лицето Си против такъв човек, ще го направя за учудване, за знамение и поговорка, и ще го отсека отсред людете Си; и ще познаете, че Аз съм Господ.
9 И ако би се подмамил пророкът да проговори дума, Аз Господ подмамих този пророк; и ще простра ръката Си върху него та ще го изтребя отсред людете Си Израиля.
10 И ще понесат наказанието на беззаконието си, (наказанието на пророка ще бъде като наказанието на онзи, който би се допитвал <чрез него>),
11 за да не блуждае вече Израилевият дом от Мене, нито да се оскверняват вече с всичките си престъпления, но да бъдат Мои люде, и Аз да бъда техен Бог, казва Господ Иеова.
12 И Господното слово дойде към мене и рече:
13 Сине човешки, когато някоя земя Ми съгреши с коварство, и Аз простра ръката Си върху нея, и строша подпорката й от хляба, и пратя глад върху нея, и отсека от нея и човек и животно,
14 та ако тия трима мъже, Ное, Даниил и Иов, бяха всред нея, те щяха да избавят само своите си души чрез правдата си, казва Господ Иеова.
15 Ако бих докарал против земята люти зверове, и те я обезлюдяха, та да запустее, тъй че да не може някой да мине през <нея> от зверовете,
16 пак, и тримата тия мъже, ако бяха всред нея, <заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, те не щяха да избавят нито синове нито дъщери, само <сами> те щяха да се избавят, а земята щеше да запустее.
17 Или ако изнесях меч върху оная земя, и речех: Мечо, мини през земята, та да отсека от нея и човек и животно,
18 то и тримата тия мъже, ако бяха всред нея, <заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, те не щяха да избавят ни синове ни дъщери, но само те щяха да се избавят.
19 Или ако нанесях мор върху оная земя, и излеех яростта Си върху нея с кръв, та да отсека от нея и човек и животно,
20 пак, <заклевам се> в живота Си казва Господ Иеова, ако бяха всред нея Ное, Даниил и Иов, те не щяха да избавят нито син нито дъщеря, но щяха да избавят само своите си души чрез правдата си;
21 прочее (така казва Господ Иеова), колко повече, когато изпратя четирите Си тежки съдби върху Ерусалим, меча, глада, лютите зверове и мора, та да отсека от него и човек и животно!
22 Но, ето, ще останат в него избавилите се, синове и дъщери, които ще се изнесат; ето, те ще излязат при вас, и ще видите постъпките им и делата им; и ще се утешите относно злото, което нанесох върху Ерусалим, да! относно всичко що нанесох върху него.
23 Те ще ви утешат когато видите постъпките им и делата им; и ще познаете, че Аз не съм сторил без причина всичко това що съм сторил в него, казва Господ Иеова.
15 И Господното слово дойде към мене и рече:
2 Сине човешки, какво повече е лозовото дърво от кое да е <друго> дърво, Или лозовата пръчка, която е <такава каквито са> и горските дървета?
3 Ще се вземе ли дърво от него за да се направи някаква работа? Или ще вземат ли от него колче за да окачат на него някой съд?
4 Ето, то се хвърля в огъня за гориво; Когато огънят е изял и двата му края, Средата му е опърлена. Ще бъде ли полезно за някоя работа?
5 Ето, когато бе цяло не ставаше за работа; Колко по-малко ще стане за работа, Когато го е изял огънят и е опърлено!
6 Затова, така казва Господ Иеова: Както предадох на огъня за гориво Лозовото дърво между горските дървета, Така ще предам тия, които живеят в Ерусалим.
7 Ще насоча лицето Си против тях; Те ще излязат из огъня, Но огънят ще ги пояде; И когато насоча лицето Си против тях Ще познаете, че Аз съм Господ.
8 И ще предам земята на запустение, Защото станаха престъпници, казва Господ Иеова.
16 Пак дойде към мене Господното слово и рече:
2 Сине човешки, направи да познае Ерусалим мерзостите си, като речеш:
3 Така казва Господ Иеова на ерусалимската <дъщеря>: Произходът ти и рождението ти е от Ханаанската земя; Баща ти бе амореец, а майка ти хетейка.
4 А при раждането ти, В деня, когато си се родила, пъпът ти не е бил отрязан, Нито си била къпана във вода за да се очистиш, Със сол не си била насолявана, нито в пелени повивана.
5 Око не те е пощадило Та да ти направи някое от тия неща и да те пожали; Но в деня, когато си се родила, Понеже са се погнусили от тебе, Била си изхвърлена по лицето на полето.
6 И когато заминах край тебе и те видях, че се валяше в кръвта си, Рекох ти <като беше> в кръвта си: Да си жива; Да! рекох ти <като беше> в кръвта си: Да си жива.
7 Направих те да нарастеш извънредно, като полската трева; И ти порасна и стана голяма, И достигна превъзходна красота; Гърдите ти се образуваха, и космите ти растяха; Но ти беше гола и непокрита.
8 И когато заминах край тебе и те погледнах, Ето, възрастта ти беше любовна възраст; И тъй, като прострях полата Си върху тебе та покрих голотата ти, Клех ти се и стъпих в завет с тебе, Казва Господ Иеова; и ти стана Моя.
9 Тогава те окъпах с вода; Да! измих кръвта ти от тебе, И помазах те с миро.
10 Облякох те още във везани <дрехи>, И те обух с чехли от язовски кожи, Опасах те с висон, И те покрих с копринена покривалка.
11 Украсих те още с накити, Турих гривни на ръцете ти И огърлица около шията ти,
12 Турих и колелце на ноздрите ти, Обеци на ушите ти, И славен венец на главата ти.
13 Така ти се украси със злато и сребро; И дрехите ти бяха от висон, коприна и везано; Ти ядеше чисто брашно, мед и масло; И стана превъзходно красива, И напреднала си дори до царско положение.
14 Ти още се прочу между народите по твоята хубост, Защото тя стана съвършена чрез Моето величие, С което те облякох, казва Господ Иеова.
15 Но поради известността си Ти си уповавала на хубостта си и си блудствувала, И към всеки, който минаваше, си изливала блудството си; и то е станало негово.
16 И взела си от дрехите си, И като си украсила издигнатите си места с пъстри шарки Си блудствувала на тях. <Такова нещо> не е било нито ще бъде.
17 Тоже си взела лъскавите накити От Моето злато и от Моето сребро, което Аз бях ти дал, И като си си направила <от тях> мъжки образи Си блудствувала с тях;
18 Взела си и везаните си дрехи та си ги покрила, И турила си пред тях Моето масло и Моя темян;
19 Също и Моя хляб, който ти дадох, - Чистото брашно, маслото и меда, с които те хранех, - Дори тия си положила пред тях за благоухание. Така стана, казва Господ Иеова.
20 При това, си взела синовете и дъщерите, Които си Ми родила, И тях си им пожертвувала да бъдат изядени. Малко ли бяха <тия> твои блудства
21 Та си заклала <и> чадата Ми, и си ги предала Да бъдат преведени през <огъня> за тях?
22 И във всичките си мерзости и блудства Не си помнила дните на младостта си, Когато ти беше гола и непокрита и се валяше в кръвта си.
23 И над всички <тия> си злини, (Горко, горко ти! казва Господ Иеова),
24 Съградила си за себе си и блудилище, И на всяка улица си направила за себе си издигнато място.
25 На всеки кръстопът си съградила издигнато място, Направила си хубостта си гнусна, И като си разтворила краката си на всеки, който минаваше, Блудствувала си твърде много.
26 Блудствувала си и с египтяните, Едрите си съседи, И като си блудствувала твърде много си Ме разгневила.
27 Ето, прочее, прострях ръката Си върху тебе, Намалих определената ти храна, и те предадох на волята на ония, Които те мразят, - на филистимските дъщери, Които се срамуват от твоите позорни постъпки.
28 Блудствувала си и с асирийците, Защото не си се наситила; Да! блудствувала си с тях, Но пак не си се наситила.
29 При това, блудствувала си твърде много. Дори до оная търговска земя, до Халдейската; И пак нито така си се наситила.
30 Колко е слабо сърцето ти, казва Господ Иеова, Като вършиш всички тия работи, Дело на безочлива блудница!
31 Защото си съградила блудилището си на всеки кръстопът, И си направила издигнатото си място във всяка улица, А <пък> не си станала като блудница, защото си презряла заплата,
32 <Но си била като> жена прелюбодейца, Която приема чужди мъже, вместо своя си.
33 На всичките блудници дават заплата; Но ти даваш даровете си на всичките си любовници, И ги подкупваш, за да дохождат при тебе отвред И да блудствуват с тебе.
34 Тъй че в блудствата ти става с тебе противното на <онова що става с другите> жени, Защото никой не те следва за да блудствува <с тебе>; И понеже ти даваш заплата, а на тебе заплата не дават, <Пак>, поради това, става с тебе противното.
35 Затова, чуй, блуднице, словото Господно.
36 Така казва Господ Иеова: Понеже си изливала парите {Или: Гнусотата. <Еврейски>: Медта.} си, И голотата ти се е открила в блудствата ти с любовниците ти, И поради всичките твои мерзостни идоли, И поради кръвта на чадата ти, които си им принесла, -
37 Поради тия неща, ето, Аз ще събера всичките твои любовници, С които си се наслаждавала, И всички, които си възлюбила, Заедно с всички, които си намразила, - Ще ги събера против тебе отвред, И ще им открия голотата ти, За да видят всичката ти голота.
38 И ще те съдя Според както се съдят такива жени, Които прелюбодействуват и проливат кръв; И ще нанеса върху тебе кръвно <наказание> с ярост и ревнование.
39 Тоже ще те предам в ръката им; И те ще съборят блудилището ти, Ще разорят издигнатите ти места, Ще те съблекат още от дрехите ти, Ще отнемат лъскавите ти накити, И ще те оставят гола и непокрита.
40 И ще доведат против тебе много народ, Които ще те убият с камъни И ще те прободат със сабите си.
41 Ще изгорят с огън къщите ти, И ще извършат съдби над тебе пред очите на много жени; И Аз ще те направя да се оставиш от блудството, И няма да даваш вече заплата.
42 Така ще се уталожи яростта Ми против тебе, И ревнованието Ми спрямо тебе ще престане; И Аз ще утихна, и няма вече да се гневя,
43 Понеже не си си спомнила за дните на младостта си, Но си Ме дразнила с всичко това, Затуй, ето, и Аз ще възвърна върху главата ти постъпките ти, Казва Господ Иеова; И няма да извършиш <тоя> разврат Над всичките си мръсни дела.
44 Ето, всеки, който си служи с поговорки, Ще употреби <тая> поговорка против тебе, Като рече: Каквато майката, такава и дъщерята.
45 Ти си дъщеря на майка си, <На оная>, която отметна мъжа си и чадата си; Ти си сестра на сестрите си, Които отметнаха мъжете си и чадата си; Майка ви бе хетейка, и баща ви амореец.
46 По-голямата ти сестра е Самария, Тя и дъщерите й, които живеят от ляво ти; А по-малката ти сестра е Содом и дъщерите й, Които живеят отдясно ти.
47 А ти не си ходила <само> по техните пътища, Нито си направила <само> по техните мерзости, Но, като да беше това много малко, Си надминала разврата им във всичките си пътища.
48 В живота Си <се заклевам>, казва Господ Иеова, Ни сестра ти Содом направи, ни дъщерите й, Както направи ти и твоите дъщери.
49 Ето що беше беззаконието на сестра ти Содом, Нейното и на дъщерите й: Гордост, пресищане с храна и безгрижно спокойствие; А сиромахът и немощният не подкрепяше;
50 Те се и възгордяха и вършеха мерзости пред Мене; Затуй, като видях това, махнах ги.
51 Също и Самария не е извършила нито половината от твоите грехове; Но ти си извършила много повече мерзости от тях, И оправда сестрите си с всичките мерзости, които си извършила.
52 Ти, която съдеше сестрите си, понеси сега срама си: Поради съгрешенията, които си извършила, по-гнусни от техните, Те са по-праведни от тебе; Затова засрами се и ти, и понеси срама си, Понеже си оправдала сестрите си.
53 И Аз като възвърна техните пленници, Пленниците на Содом и на дъщерите й, И пленниците на Самария и на дъщерите й, <Ще възвърна> тогава и твоите пленници заедно с тях,
54 За да понасяш безчестието си, И да се срамуваш за всичко що си извършила, Като си станала утеха за тях.
55 Когато сестрите ти Содом и дъщерите й се върнат в предишното си състояние, И Самария и дъщерите й се върнат в предишното си състояние, Тогава ще се върнеш и ти и дъщерите ти в предишното си състояние.
56 Защото в дните на гордостта ти <Името на> сестра ти Содом не се чуваше от устата ти,
57 Преди да се открие твоето нечестие, Както <се откри> във времето, когато те укоряваха сирийските дъщери, И всички наоколо тях, <и> филистимските дъщери, Които те презираха отвред.
58 Ти трябва да понесеш <наказанието за> разврата си И мерзостите си, казва Господ.
59 Защото така казва Господ Иеова: Аз ще постъпя с тебе, както постъпи ти, Която си презряла клетвата и нарушила завета.
60 Обаче, ще помня завета Си <Сключен> с тебе в дните на младостта ти, И ще ти утвърдя вечен завет.
61 Тогава ще си спомниш за пътищата си и ще се засрамиш, Когато приемеш сестрите си, по-големите си и по-малките си; И ще ти ги дам за дъщери, Но не по завета <Ми с> тебе.
62 А Моя завет с тебе ще утвърдя; И ще познаеш, че Аз съм Господ,
63 За да си спомниш, и да се засрамиш, И да не отвориш вече устата си от срам, Когато ти простя за всичко що си сторила, Казва Господ Иеова.
17 И Господното слово дойде към мене и рече:
2 Сине човешки, предложи гатанка и кажи притча за Израилевия дом, като речеш:
3 Така казва Господ Иеова: Един голям орел, с големи крила и дълги пера, С гъста пъстрошарена перушина, Дойде в Ливан та откъсна най-високото клонче на кедъра.
4 Той откърши върховете на клончетата му Та ги занесе в търговска страна, Тури ги в търговски град.
5 Взе и от семето на земята Та го пося на плодородна почва; Постави го при много води, посади го като върба.
6 И то поникна и стана разстлана лоза, ниска на ръст, Чиито клончета се обръщаха към него, И корените й бяха под него. Така стана лоза, Пусна пръчки и покара отрасли.
7 Имаше и друг голям орел с големи крила и гъста перушина; И, ето, от лехите гдето беше посадена Тая лоза разпростря корените си към него, И простря клончетата си към него за да я напои.
8 Тя бе посадена на добра почва, при много води, За да пусне пръчки и да принесе плод, Та да стане добра лоза.
9 Речи: Така казва Господ Иеова: Ще благоуспее ли? Не ще ли изскубе той корените й И отсече плода й, та да изсъхне, Да изсъхнат всичките й пресни листа, Даже без да има голяма сила или много люде, Които да я изскубят из корен?
10 Ето, дори ако и посадена, ще благоуспее ли? Не ще ли изсъхне съвсем Щом я досегне източният вятър? Ще изсъхне в лехите гдето бе израснала.
11 При това Господното слово дойде към мене и рече:
12 Кажи сега на бунтовния дом: Не проумявате ли що значи това? Поясни им - Ето, вавилонският цар дойде в Ерусалим Та взе царя му и първенците му, И ги заведе със себе си във Вавилон;
13 Взе и от царския род та свърза договор с него, Като го направи да се закълне; И отведе силните на страната,
14 За да се унижи царството, И да се не издигне, Но да се утвърди като пази договора му.
15 Обаче той въстана против него, и прати свои посланици в Египет, За да му дадат коне и много люде. Ще благоуспее ли? ще се избави ли оня, който прави това? Или като нарушава договора ще избегне ли?
16 <Заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, В мястото гдето живее царят, който го е поставил цар, Чиято клетва той е презрял и чийто договор е нарушил, Непременно там ще умре при него всред Вавилон.
17 И Фараон със силната си войска и с голямото си множество Няма да направи за него <нищо> във войната, При все, че издига могили и гради укрепления за да погуби много души.
18 Защото той презря клетвата и наруши договора; И, ето, след като даде ръка си, Пак стори всичко това. Той няма да се отърве.
19 Затова, така казва Господ Иеова: <Заклевам се> в живота Си, наистина ще възвърна върху главата му Клетвата Ми, която е презрял, И договора Ми, който е нарушил.
20 Ще разпростра мрежата Си върху него, Та ще се хване в примката Ми; Ще го закарам във Вавилон, И там ще се съдя с него за престъплението, Което извърши против Мене.
21 И всичките му бежанци с всичките му полкове Ще паднат от нож, А останалите ще се разпръснат към всичките ветрища; И ще познаете, че Аз Господ изговорих това.
22 Така казва Господ Иеова: Ще взема и от върха на високия кедър и ще го посадя; Ще откърша от върховете на младите му клончета едно крехко клонче, И ще го посадя на планина висока и отлична;
23 На високата Израилева планина ще го посадя; И то ще изкара клончета, ще дава плод, И ще стане великолепен кедър; Под него ще обитават всички птици от всякакъв вид, Под сянката на клоните му ще живеят.
24 И всичките дървета на полето ще познаят, Че Аз Господ сниших високото дърво, възвисих ниското дърво, Изсуших зеленото дърво и направих сухото дърво да се раззеленее. Аз Господ изговорих това и ще го извърша.
© 1995-2005 by Bibliata.com