Деяния 25-28

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Апостол Павел пред управителя Фест

25 А три дена след като пристигна в областта, Фест отиде от Кесария в Йерусалим. ² Тогава първосвещеникът и юдейските първенци му предявиха обвиненията си против Павел и го молеха ^3 (A)да прояви блогосклонност, като изпрати да го повикат в Йерусалим. А те крояха засада, за да го убият по пътя. ⁴ Но Фест отговори, че Павел се пази под стража в Кесария и самият той скоро ще се върне там. ⁵ „Затова“, каза той, „влиятелните сред вас нека дойдат с мене и ако той е направил нещо нередно, нека го обвинят.“

⁶ И след като прекара при тях над десет дена^[a], Фест се върна в Кесария. На другия ден седна на съдийското място и заповяда да доведат Павел. ^7 (B)Когато той се яви, дошлите от Йерусалим юдеи го заобиколиха и започнаха да привеждат против Павел много и тежки обвинения, които не можеха да докажат. ^8 (C)А той в своя защита рече: „С нищо не съм съгрешил нито против юдейския закон, нито против храма, нито против императора.“

^9 (D)Фест обаче искаше да угоди на юдеите и отвърна на Павел: „Искаш ли да отидеш в Йерусалим и там, пред мене, да бъдеш съден за това?“ ¹⁰ Павел отговори: „Аз стоя пред императорски съд и тук трябва да бъда съден. Юдеи не съм обиждал с нищо, както и ти много добре знаеш. ^11 (E)Защото, ако съм нарушил закона и съм извършил нещо лошо, което заслужава смърт, аз съм готов да умра. Но ако няма нищо такова, както тези ме обвиняват, никой не може да ме предаде на тях. Искам императорски съд!“ ¹² Тогава Фест, като поговори със съвета, отвърна: „Императорски съд искаш, при императора ще отидеш.“

Апостол Павел пред цар Агрипа и Вереника

¹³ След няколко дена цар Агрипа и Вереника дойдоха в Кесария, за да поздравят Фест. ^14 (F)Там престояха доста дни и Фест представи на царя делото на Павел, като каза: „Има един човек, оставен от Феликс в окови. ¹⁵ Когато първосвещениците и юдейските стареи предявиха обвинения срещу него, аз бях в Йерусалим и искаха да бъде осъден. ¹⁶ Аз им отговорих, че у римляните не е обичайно да предават човека на смърт, преди обвиненият да има пред себе си обвинителите и да му се позволи да се защити от обвинението. ^17 (G)И когато те се събраха тук, на другия ден, без никакво отлагане аз седнах на съдийското място и заповядах да доведат човека. ^18 (H)Явиха се обвинителите, но не представиха нито едно обвинение, каквото аз очаквах. ¹⁹ Те имаха някакви спорове с него върху тяхната вяра и за някой си Иисус, Който бил умрял и за Когото Павел казваше, че е жив. ²⁰ Понеже бях затруднен да проуча този въпрос, попитах дали той иска да отиде в Йерусалим и там да бъде съден за това. ^21 (I)Но тъй като Павел поиска да бъде оставен за императорско разследване, заповядах да го държат под стража, докато го изпратя при императора.“ ²² Тогава Агрипа каза на Фест: „Бих желал и аз да изслушам този човек.“ А той отговори: „Утре ще го изслушаш.“

²³ На сутринта, когато Агрипа и Вереника дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната палата заедно с хилядниците и най-видните граждани, по заповед на Фест доведоха Павел. ^24 (J)Фест рече: „Царю Агрипа и всички вие мъже, които сте тук с нас! Виждате този, за когото всички юдеи дойдоха при мене, и в Йерусалим – и тук, и викаха, че той не бива повече да живее. ^25 (K)Но аз, като разбрах, че той не е сторил нищо, заслужаващо смърт, и понеже той сам поиска съд пред императора, реших да го изпратя там. ²⁶ За него обаче не мога нищо определено да напиша на господаря. Затова го изведох пред вас и особено пред тебе, царю Агрипа, тъй че след разследването да имам какво да напиша. ²⁷ Защото ми се струва неразумно да препращам затворник, без да отбележа и обвиненията против него.“

Защита на апостол Павел пред цар Агрипа

26 Тогава Агрипа каза на Павел: „Позволява ти се да говориш за себе си.“ А Павел вдигна ръка и заговори в своя защита: ² „Царю Агрипа, смятам се за щастлив, че ще се защитавам днес пред тебе за всичко, в което ме обвиняват юдеите, ³ но най-вече защото ти познаваш всички юдейски обичаи и спорни въпроси. Затова, моля те, изслушай ме търпеливо. ^4 (L)Всички юдеи знаят за моя живот от младини, който съм прекарал от началото сред народа си в Йерусалим. ^5 (M)Те отдавна ме познават, ако искат да свидетелстват, че аз като фарисей, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра. ^6 (N)А сега стоя пред съд заради надеждите в обещанието, дадено на предците ни от Бога, ⁷ което нашите дванадесет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно на Бога денем и нощем. За тази надежда, царю Агрипа, ме обвиняват юдеите. ⁸ Защо, според вас е невероятно Бог да възкресява мъртви? ⁹ Наистина и аз мислех, че твърдо трябва да се опълча срещу името на Иисус Назорей. ^10 (O)Това и сторих в Йерусалим. След като получих власт от първосвещениците, затворих много светии в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах. ¹¹ И много пъти по всички синагоги с насилие ги принуждавах да отстъпят от вярата си. В безмерна ярост срещу тях аз ги преследвах дори и в градовете извън страната. ¹² С такова намерение бях тръгнал за Дамаск с власт и поръчение от първосвещениците, ¹³ когато посред бял ден на пътя, царю, видях от небето светлина, която обля мене и спътниците ми по-силно от слънчево сияние. ¹⁴ Всички паднаха на земята и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: ‘Савле, Савле, защо Ме преследваш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.’ ^15 (P)Аз попитах: ‘Кой си Ти, Господине?’ Той отговори: ‘Аз съм Иисус, Когото ти преследваш. ¹⁶ Сега стани и се изправи на нозете си! Защото Аз затова ти се явих, за да те избера за служител и свидетел на онова, което си видял и което ще ти открия. ¹⁷ И ще те избавя от юдейския народ и от езичниците, при които те изпращам, ^18 (Q)за да отвориш очите им и те да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и място сред осветените.’ ¹⁹ Затова, царю Агрипа, аз не се противих на небесното видение, ^20 (R)а проповядвах, най-напред на жителите в Дамаск и в Йерусалим, после на цялата юдейска земя и на езичниците, да се покаят и да се обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние. ^21 (S)Затова юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият. ^22 (T)Но Бог ми помогна и до днес аз оцелях и свидетелствам на мало и голямо, като говоря тъкмо онова, което пророците и Мойсей са казали, че ще стане: ^23 (U)че Христос ще пострада и като възкръсне пръв от мъртвите, ще възвести светлина на юдейския народ и на езичниците.“

²⁴ И докато говореше това в своя защита, Фест извика високо: „Ти си луд, Павле! Многото учене те докарва до лудост.“ ²⁵ А той отвърна: „Не съм луд, достопочтени Фесте, а говоря думи на истина и здрав разум. ^26 (V)Царят знае тези неща и затова дръзнах да говоря пред него. И никак не вярвам нещо от това да не му е известно, защото то не се е вършило в някой ъгъл. ²⁷ Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.“ ²⁸ Агрипа се обърна към Павел: „За малко и ще ме убедиш да стана християнин.“ ²⁹ А Павел рече: „Бих се молил на Бога не само ти, но и всички, които ме слушате днес, рано или късно да станете такива, какъвто съм аз – но без тези окови.“

³⁰ Като каза това, царят и управителят, а също и Вереника и седящите с тях, станаха ^31 (W)и докато се оттегляха настрана, разговаряха помежду си, че този човек не върши нищо, заслужаващо смърт или окови. ^32 (X)И Агрипа каза на Фест: „Този човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред императора.“ Затова и управителят реши да го изпрати при императора^[b].

Пътуване за Рим

27 ^(Y)Когато бе решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко души затворници на един стотник на име Юлий, от императорския полк. ² Качихме се на един кораб от Адрамитион, който щеше да плава по крайбрежието на Азия, и тръгнахме. С нас беше солунянинът Аристарх от Македония. ³ На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки човеколюбиво с Павел, му позволи да отиде при приятелите си, за да се грижат за него. ⁴ Като тръгнахме оттам, минахме източно от Кипър, понеже ветровете бяха насрещни. ⁵ Прекосихме морето при Киликия и Памфилия и достигнахме Мира в Ликия. ⁶ Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни прехвърли на него. ⁷ Доста дни ние се придвижвахме бавно напред и едва стигнахме до Книд. И понеже вятърът ни пречеше, заобиколихме Крит при Салмона. ⁸ След като минахме с мъка оттам, стигнахме до едно място, наречено Добри пристанища, недалеч от което беше град Ласея.

⁹ Но тъй като загубихме там доста време и плаването ставаше вече опасно, а и постът^[c] беше вече минал, – Павел ги съветваше ¹⁰ с думите: „Мъже, виждам, че плаването ще бъде с опасности и големи щети не само за товара и за кораба, но и за живота ни.“ ¹¹ Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на собственика на кораба, отколкото на думите на Павел. ¹² И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да продължат плаването и да отидат да презимуват, ако е възможно, във Финик, критско пристанище, разположено срещу югозападния и северозападния вятър.

Морска буря

¹³ И като задуха лек южен вятър, те помислиха, че са успели в намерението си, вдигнаха котва и заплаваха край брега на Крит. ¹⁴ Скоро обаче откъм острова се вдигна бурен вятър, наричан евроклидон^[d]. ¹⁵ Корабът бе тъй грабнат, че не можеше да устои на вятъра, и ние се оставихме да ни носят вълните. ¹⁶ И понесени зад едно островче, наричано Клавда^[e], едва можахме да удържим спасителната лодка. ¹⁷ След като я вдигнаха, използваха въжета, за да опашат кораба отдолу. А понеже се бояха да не заседнат при Сирта, свиха платната и тъй се носеха. ¹⁸ На другия ден бяхме силно тласкани от бурята и започнаха да изхвърлят товара. ¹⁹ А на третия ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности. ²⁰ Но понеже доста дни не се виждаше нито слънце, нито звезди, а и бушуваше силна буря, вече изчезваше всяка надежда да се спасим.

^21 (Z)След като дълго време не бяха яли, Павел застана сред тях и каза: „Братя! Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Тогава щяхме да избегнем тези опасности и щети. ²² А сега ви съветвам да запазите спокойствие, защото никой от вас няма да загине, а само корабът. ^23 (AA)Нощес ми се яви ангел от Бога, на Когото принадлежа и на Когото служа, ²⁴ и каза: ‘Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред императора. И ето Господ ти подари всички тези, които плават с тебе.’ ²⁵ Затова, братя, запазете спокойствие, защото вярвам на Бога, че ще стане тъй, както ми бе речено. ²⁶ Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.“

²⁷ Когато вече четиринадесета нощ се носехме по Адриатическо море^[f], към полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква земя. ²⁸ Измериха дълбочината и откриха, че е двадесет разтега. Отидоха малко по-нататък, измериха пак и откриха петнадесет разтега. ²⁹ И понеже се бояха да не се натъкнат на скалисти места, хвърлиха откъм кърмата четири котви и се молеха да съмне. ³⁰ Но когато моряците под предлог, че ще спускат котва откъм носа, спуснаха спасителната лодка в морето и поискаха да избягат от кораба, ³¹ Павел каза на стотника и на войниците: „Ако те не останат на кораба, вие не можете да се спасите.“ ³² Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да падне в морето.

^33 (AB)Докато чакаха да се разсъмне, Павел прикани всички да си вземат нещо за ядене с думите: „Днес е четиринадесетият ден, откакто стоите гладни в очакване, без да сте хапнали. ^34 (AC)Затова ви моля да си хапнете нещо, това ще запази живота ви. Защото на нито един от вас и косъм няма да падне от главата.“ ³⁵ Като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи го и започна да яде. ³⁶ Тогава всички се успокоиха и също ядоха. ³⁷ А общо на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души. ³⁸ И като се нахраниха, изхвърлиха житото в морето, за да олекне корабът.

Корабокрушение

³⁹ Когато се съмна, земята им се видя непозната, но съгледаха един залив с крайбрежна плитчина, към която решиха, ако могат, да тласнат кораба. ⁴⁰ Затова отвързаха котвите и ги пуснаха да паднат в морето. После разхлабиха въжетата на кормилните весла, разпънаха малкото платно по вятъра и взеха посока към крайбрежието. ⁴¹ Но налетяха на място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна. Носът се заби и остана неподвижен, а силните вълни се разбиваха в задната част. ⁴² Тогава войниците се наговориха да избият затворниците, за да не би някой да преплува до брега и да избяга. ⁴³ Стотникът обаче, понеже искаше да спаси Павел, попречи на тяхното намерение и заповяда онези, които знаят да плуват, първи да скочат и да достигнат брега, ⁴⁴ а пък останалите – кои на дъски, кои на други корабни отломки. И така всички се спасиха на сушата.

На остров Малта

28 След като се спасиха, тогава научиха, че островът се казва Малта. ² Местните жители показаха към нас необикновено дружелюбие. Приеха всички, а понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън. ³ Но когато Павел събра голям наръч съчки и ги хвърли в огъня, една змия се измъкна поради горещината и се впи в ръката му. ⁴ Местните хора, като видяха змията, увиснала на ръката му, си рекоха помежду си: „Този човек наистина е убиец. Макар да се е избавил от морето, Божията справедливост не го оставя да живее.“ ⁵ Той обаче отърси змията в огъня и не го сполетя никакво зло. ^6 (AD)А те очакваха да му се яви оток или веднага да падне мъртъв. Но след като изчакаха дълго време и видяха, че не му се случи нищо лошо, те си промениха мнението и заговориха, че той е бог.

⁷ Около това място бяха имотите на Поплий, висшия управник на острова. Той ни прие любезно и му гостувахме три дена. ⁸ И се случи бащата на Поплий да лежи в треска, страдайки от дизентерия. Павел влезе при него, помоли се и като възложи върху му ръце, го изцели. ⁹ След тази случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идваха и се изцеляваха. ¹⁰ Те ни почетоха с много дарове, а на тръгване ни снабдиха с онова, от което имахме нужда.

От Малта до Рим

¹¹ След три месеца отплавахме с един александрийски кораб, презимувал на острова, който носеше знака на Диоскурите, ¹² и стигнахме до Сиракуза, където останахме три дена. ¹³ Оттам отплавахме и достигнахме до Регия, а на следващия ден, понеже духна южен вятър, пристигнахме за два дена в Потиоли. ¹⁴ Тук намерихме братя и бяхме поканени да останем при тях седем дена. А после отидохме в Рим. ¹⁵ Братята там, като чуха за нас, излязоха да ни посрещнат до Апиевия площад^[g] и до Трите кръчми^[h]. Щом ги видя, Павел благодари на Бога и се ободри. ¹⁶ Когато пристигнахме в Рим, стотникът предаде затворниците на началника на лагера^[i]. На Павел обаче позволиха да живее отделно заедно с войника, който го пазеше.

Апостол Павел проповядва в Рим

¹⁷ След три дена Павел свика юдейските първенци и като се събраха, се обърна към тях с думите: „Братя, макар и да не съм сторил нищо против народа и обичаите на прадедите ни, от Йерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните. ^18 (AE)След като ме съдиха, искаха да ме пуснат, защото те установиха, че нямам никаква вина, заслужаваща смъртно наказание. ^19 (AF)И понеже юдеите се възпротивиха, бях принуден да искам съд пред императора, но не с цел да обвиня в нещо народа си. ^20 (AG)По тази причина ви повиках да ви видя и да говоря с вас. Защото заради надеждата на Израил съм окован с тези вериги.“ ²¹ А те му отговориха: „Ние нито писма сме получили за тебе от Юдея, нито някой от братята е дошъл да извести или да каже нещо лошо за тебе. ^22 (AH)Все пак желаем да чуем от тебе това, което мислиш, защото ни е известно, че навред се говори против това учение.“

²³ И като му определиха ден, мнозина дойдоха при него в странноприемницата. А той от сутринта до вечерта им излагаше със свидетелства учението за Божието царство и се опитваше да ги убеди за Иисус и чрез Мойсеевия закон, и чрез Пророците. ²⁴ Едни се убеждаваха от думите му, а други не вярваха. ²⁵ И понеже бяха несъгласни помежду си, те взеха да се разотиват. Тогава Павел им каза още и тези думи: „Добре е рекъл Светият Дух на предците ни чрез пророк Исаия:

^26 (AI)‘Иди и кажи на този народ: «С уши ще чуете и няма да разберете, с очи ще гледате и няма да видите. ^27 (AJ)Защото сърцето на този народ е закоравяло – с уши трудно слушат и са затворили очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, и да се обърнат, и Аз да ги спася»’.

^28 (AK)Затова знайте, че Божието спасение е изпратено на езичниците. И те ще чуят!“ ²⁹ Като каза това, юдеите се разотидоха, спорейки разпалено помежду си^[j]. ³⁰ Павел живя цели две години в отделна къща под наем и приемаше всички, които идваха при него, ³¹ като проповядваше Божието царство и учеше за Господ Иисус Христос съвсем открито и безпрепятствено.