Acts 10:1-33
New Living Translation
Cornelius Calls for Peter
10 In Caesarea there lived a Roman army officer[a] named Cornelius, who was a captain of the Italian Regiment. 2 He was a devout, God-fearing man, as was everyone in his household. He gave generously to the poor and prayed regularly to God. 3 One afternoon about three o’clock, he had a vision in which he saw an angel of God coming toward him. “Cornelius!” the angel said.
4 Cornelius stared at him in terror. “What is it, sir?” he asked the angel.
And the angel replied, “Your prayers and gifts to the poor have been received by God as an offering! 5 Now send some men to Joppa, and summon a man named Simon Peter. 6 He is staying with Simon, a tanner who lives near the seashore.”
7 As soon as the angel was gone, Cornelius called two of his household servants and a devout soldier, one of his personal attendants. 8 He told them what had happened and sent them off to Joppa.
Peter Visits Cornelius
9 The next day as Cornelius’s messengers were nearing the town, Peter went up on the flat roof to pray. It was about noon, 10 and he was hungry. But while a meal was being prepared, he fell into a trance. 11 He saw the sky open, and something like a large sheet was let down by its four corners. 12 In the sheet were all sorts of animals, reptiles, and birds. 13 Then a voice said to him, “Get up, Peter; kill and eat them.”
14 “No, Lord,” Peter declared. “I have never eaten anything that our Jewish laws have declared impure and unclean.[b]”
15 But the voice spoke again: “Do not call something unclean if God has made it clean.” 16 The same vision was repeated three times. Then the sheet was suddenly pulled up to heaven.
17 Peter was very perplexed. What could the vision mean? Just then the men sent by Cornelius found Simon’s house. Standing outside the gate, 18 they asked if a man named Simon Peter was staying there.
19 Meanwhile, as Peter was puzzling over the vision, the Holy Spirit said to him, “Three men have come looking for you. 20 Get up, go downstairs, and go with them without hesitation. Don’t worry, for I have sent them.”
21 So Peter went down and said, “I’m the man you are looking for. Why have you come?”
22 They said, “We were sent by Cornelius, a Roman officer. He is a devout and God-fearing man, well respected by all the Jews. A holy angel instructed him to summon you to his house so that he can hear your message.” 23 So Peter invited the men to stay for the night. The next day he went with them, accompanied by some of the brothers from Joppa.
24 They arrived in Caesarea the following day. Cornelius was waiting for them and had called together his relatives and close friends. 25 As Peter entered his home, Cornelius fell at his feet and worshiped him. 26 But Peter pulled him up and said, “Stand up! I’m a human being just like you!” 27 So they talked together and went inside, where many others were assembled.
28 Peter told them, “You know it is against our laws for a Jewish man to enter a Gentile home like this or to associate with you. But God has shown me that I should no longer think of anyone as impure or unclean. 29 So I came without objection as soon as I was sent for. Now tell me why you sent for me.”
30 Cornelius replied, “Four days ago I was praying in my house about this same time, three o’clock in the afternoon. Suddenly, a man in dazzling clothes was standing in front of me. 31 He told me, ‘Cornelius, your prayer has been heard, and your gifts to the poor have been noticed by God! 32 Now send messengers to Joppa, and summon a man named Simon Peter. He is staying in the home of Simon, a tanner who lives near the seashore.’ 33 So I sent for you at once, and it was good of you to come. Now we are all here, waiting before God to hear the message the Lord has given you.”
Read full chapter
Acts 10:1-33
Authorized (King James) Version
10 There was a certain man in Cæsarea called Cornelius, a centurion of the band called the Italian band, 2 a devout man, and one that feared God with all his house, which gave much alms to the people, and prayed to God alway. 3 He saw in a vision evidently about the ninth hour of the day an angel of God coming in to him, and saying unto him, Cornelius. 4 And when he looked on him, he was afraid, and said, What is it, Lord? And he said unto him, Thy prayers and thine alms are come up for a memorial before God. 5 And now send men to Joppa, and call for one Simon, whose surname is Peter: 6 he lodgeth with one Simon a tanner, whose house is by the sea side: he shall tell thee what thou oughtest to do. 7 And when the angel which spake unto Cornelius was departed, he called two of his household servants, and a devout soldier of them that waited on him continually; 8 and when he had declared all these things unto them, he sent them to Joppa.
9 On the morrow, as they went on their journey, and drew nigh unto the city, Peter went up upon the housetop to pray about the sixth hour: 10 and he became very hungry, and would have eaten: but while they made ready, he fell into a trance, 11 and saw heaven opened, and a certain vessel descending unto him, as it had been a great sheet knit at the four corners, and let down to the earth: 12 wherein were all manner of fourfooted beasts of the earth, and wild beasts, and creeping things, and fowls of the air. 13 And there came a voice to him, Rise, Peter; kill, and eat. 14 But Peter said, Not so, Lord; for I have never eaten any thing that is common or unclean. 15 And the voice spake unto him again the second time, What God hath cleansed, that call not thou common. 16 This was done thrice: and the vessel was received up again into heaven.
17 Now while Peter doubted in himself what this vision which he had seen should mean, behold, the men which were sent from Cornelius had made enquiry for Simon’s house, and stood before the gate, 18 and called, and asked whether Simon, which was surnamed Peter, were lodged there. 19 While Peter thought on the vision, the Spirit said unto him, Behold, three men seek thee. 20 Arise therefore, and get thee down, and go with them, doubting nothing: for I have sent them. 21 Then Peter went down to the men which were sent unto him from Cornelius; and said, Behold, I am he whom ye seek: what is the cause wherefore ye are come? 22 And they said, Cornelius the centurion, a just man, and one that feareth God, and of good report among all the nation of the Jews, was warned from God by an holy angel to send for thee into his house, and to hear words of thee. 23 Then called he them in, and lodged them.
And on the morrow Peter went away with them, and certain brethren from Joppa accompanied him. 24 And the morrow after they entered into Cæsarea. And Cornelius waited for them, and had called together his kinsmen and near friends. 25 And as Peter was coming in, Cornelius met him, and fell down at his feet, and worshipped him. 26 But Peter took him up, saying, Stand up; I myself also am a man. 27 And as he talked with him, he went in, and found many that were come together. 28 And he said unto them, Ye know how that it is an unlawful thing for a man that is a Jew to keep company, or come unto one of another nation; but God hath shewed me that I should not call any man common or unclean. 29 Therefore came I unto you without gainsaying, as soon as I was sent for: I ask therefore for what intent ye have sent for me? 30 And Cornelius said, Four days ago I was fasting until this hour; and at the ninth hour I prayed in my house, and, behold, a man stood before me in bright clothing, 31 and said, Cornelius, thy prayer is heard, and thine alms are had in remembrance in the sight of God. 32 Send therefore to Joppa, and call hither Simon, whose surname is Peter; he is lodged in the house of one Simon a tanner by the sea side: who, when he cometh, shall speak unto thee. 33 Immediately therefore I sent to thee; and thou hast well done that thou art come. Now therefore are we all here present before God, to hear all things that are commanded thee of God.
Read full chapter
Atti 10:1-33
Conferenza Episcopale Italiana
Pietro si reca da un centurione romano
10 C'era in Cesarèa un uomo di nome Cornelio, centurione della coorte Italica, 2 uomo pio e timorato di Dio con tutta la sua famiglia; faceva molte elemosine al popolo e pregava sempre Dio. 3 Un giorno verso le tre del pomeriggio vide chiaramente in visione un angelo di Dio venirgli incontro e chiamarlo: «Cornelio!». 4 Egli lo guardò e preso da timore disse: «Che c'è, Signore?». Gli rispose: «Le tue preghiere e le tue elemosine sono salite, in tua memoria, innanzi a Dio. 5 E ora manda degli uomini a Giaffa e fà venire un certo Simone detto anche Pietro. 6 Egli è ospite presso un tal Simone conciatore, la cui casa è sulla riva del mare». 7 Quando l'angelo che gli parlava se ne fu andato, Cornelio chiamò due dei suoi servitori e un pio soldato fra i suoi attendenti e, 8 spiegata loro ogni cosa, li mandò a Giaffa.
9 Il giorno dopo, mentre essi erano per via e si avvicinavano alla città, Pietro salì verso mezzogiorno sulla terrazza a pregare. 10 Gli venne fame e voleva prendere cibo. Ma mentre glielo preparavano, fu rapito in estasi. 11 Vide il cielo aperto e un oggetto che discendeva come una tovaglia grande, calata a terra per i quattro capi. 12 In essa c'era ogni sorta di quadrupedi e rettili della terra e uccelli del cielo. 13 Allora risuonò una voce che gli diceva: «Alzati, Pietro, uccidi e mangia!». 14 Ma Pietro rispose: «No davvero, Signore, poiché io non ho mai mangiato nulla di profano e di immondo». 15 E la voce di nuovo a lui: «Ciò che Dio ha purificato, tu non chiamarlo più profano». 16 Questo accadde per tre volte; poi d'un tratto quell'oggetto fu risollevato al cielo. 17 Mentre Pietro si domandava perplesso tra sé e sé che cosa significasse ciò che aveva visto, gli uomini inviati da Cornelio, dopo aver domandato della casa di Simone, si fermarono all'ingresso. 18 Chiamarono e chiesero se Simone, detto anche Pietro, alloggiava colà. 19 Pietro stava ancora ripensando alla visione, quando lo Spirito gli disse: «Ecco, tre uomini ti cercano; 20 alzati, scendi e và con loro senza esitazione, perché io li ho mandati». 21 Pietro scese incontro agli uomini e disse: «Eccomi, sono io quello che cercate. Qual è il motivo per cui siete venuti?». 22 Risposero: «Il centurione Cornelio, uomo giusto e timorato di Dio, stimato da tutto il popolo dei Giudei, è stato avvertito da un angelo santo di invitarti nella sua casa, per ascoltare ciò che hai da dirgli». 23 Pietro allora li fece entrare e li ospitò.
Il giorno seguente si mise in viaggio con loro e alcuni fratelli di Giaffa lo accompagnarono. 24 Il giorno dopo arrivò a Cesarèa. Cornelio stava ad aspettarli ed aveva invitato i congiunti e gli amici intimi. 25 Mentre Pietro stava per entrare, Cornelio andandogli incontro si gettò ai suoi piedi per adorarlo. 26 Ma Pietro lo rialzò, dicendo: «Alzati: anch'io sono un uomo!». 27 Poi, continuando a conversare con lui, entrò e trovate riunite molte persone disse loro: 28 «Voi sapete che non è lecito per un Giudeo unirsi o incontrarsi con persone di altra razza; ma Dio mi ha mostrato che non si deve dire profano o immondo nessun uomo. 29 Per questo sono venuto senza esitare quando mi avete mandato a chiamare. Vorrei dunque chiedere: per quale ragione mi avete fatto venire?». 30 Cornelio allora rispose: «Quattro giorni or sono, verso quest'ora, stavo recitando la preghiera delle tre del pomeriggio nella mia casa, quando mi si presentò un uomo in splendida veste 31 e mi disse: Cornelio, sono state esaudite le tue preghiere e ricordate le tue elemosine davanti a Dio. 32 Manda dunque a Giaffa e fà venire Simone chiamato anche Pietro; egli è ospite nella casa di Simone il conciatore, vicino al mare. 33 Subito ho mandato a cercarti e tu hai fatto bene a venire. Ora dunque tutti noi, al cospetto di Dio, siamo qui riuniti per ascoltare tutto ciò che dal Signore ti è stato ordinato».
Read full chapter
Деяния 10:1-33
Russian Synodal Version
10 В Кесарии был некоторый муж, именем Корнилий, сотник из полка, называемого Италийским,
2 благочестивый и боящийся Бога со всем домом своим, творивший много милостыни народу и всегда молившийся Богу.
3 Он в видении ясно видел около девятого часа дня Ангела Божия, который вошел к нему и сказал ему: Корнилий!
4 Он же, взглянув на него и испугавшись, сказал: что, Господи? [Ангел] отвечал ему: молитвы твои и милостыни твои пришли на память пред Богом.
5 Итак пошли людей в Иоппию и призови Симона, называемого Петром.
6 Он гостит у некоего Симона кожевника, которого дом находится при море; он скажет тебе слова, которыми спасешься ты и весь дом твой.
7 Когда Ангел, говоривший с Корнилием, отошел, то он, призвав двоих из своих слуг и благочестивого воина из находившихся при нем
8 и, рассказав им все, послал их в Иоппию.
9 На другой день, когда они шли и приближались к городу, Петр около шестого часа взошел на верх дома помолиться.
10 И почувствовал он голод, и хотел есть. Между тем, как приготовляли, он пришел в исступление
11 и видит отверстое небо и сходящий к нему некоторый сосуд, как бы большое полотно, привязанное за четыре угла и опускаемое на землю;
12 в нем находились всякие четвероногие земные, звери, пресмыкающиеся и птицы небесные.
13 И был глас к нему: встань, Петр, заколи и ешь.
14 Но Петр сказал: нет, Господи, я никогда не ел ничего скверного или нечистого.
15 Тогда в другой раз [был] глас к нему: что Бог очистил, того ты не почитай нечистым.
16 Это было трижды; и сосуд опять поднялся на небо.
17 Когда же Петр недоумевал в себе, что бы значило видение, которое он видел, --вот, мужи, посланные Корнилием, расспросив о доме Симона, остановились у ворот,
18 и, крикнув, спросили: здесь ли Симон, называемый Петром?
19 Между тем, как Петр размышлял о видении, Дух сказал ему: вот, три человека ищут тебя;
20 встань, сойди и иди с ними, нимало не сомневаясь; ибо Я послал их.
21 Петр, сойдя к людям, присланным к нему от Корнилия, сказал: я тот, которого вы ищете; за каким делом пришли вы?
22 Они же сказали: Корнилий сотник, муж добродетельный и боящийся Бога, одобряемый всем народом Иудейским, получил от святаго Ангела повеление призвать тебя в дом свой и послушать речей твоих.
23 Тогда Петр, пригласив их, угостил. А на другой день, встав, пошел с ними, и некоторые из братий Иоппийских пошли с ним.
24 В следующий день пришли они в Кесарию. Корнилий же ожидал их, созвав родственников своих и близких друзей.
25 Когда Петр входил, Корнилий встретил его и поклонился, пав к ногам его.
26 Петр же поднял его, говоря: встань; я тоже человек.
27 И, беседуя с ним, вошел [в дом], и нашел многих собравшихся.
28 И сказал им: вы знаете, что Иудею возбранено сообщаться или сближаться с иноплеменником; но мне Бог открыл, чтобы я не почитал ни одного человека скверным или нечистым.
29 Посему я, будучи позван, и пришел беспрекословно. Итак спрашиваю: для какого дела вы призвали меня?
30 Корнилий сказал: четвертого дня я постился до теперешнего часа, и в девятом часу молился в своем доме, и вот, стал предо мною муж в светлой одежде,
31 и говорит: Корнилий! услышана молитва твоя, и милостыни твои воспомянулись пред Богом.
32 Итак пошли в Иоппию и призови Симона, называемого Петром; он гостит в доме кожевника Симона при море; он придет и скажет тебе.
33 Тотчас послал я к тебе, и ты хорошо сделал, что пришел. Теперь все мы предстоим пред Богом, чтобы выслушать все, что повелено тебе от Бога.
Read full chapter
Деяния 10:1-33
Bulgarian Bible
10 Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения Италийски Полк.
2 Той беше благочестив и боеше се от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете, и непрестанно се молеше на Бога.
3 Около деветия час през деня той видя ясно във видение един ангел от Бога, който слезе при него и му рече: Корнилие!
4 О Него Бог възкреси на третия ден, и даде му да се яви,
5 И сега изпрати човеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър.
6 Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето, (той ще ти каже що трябва да правиш).
7 И като си отиде ангелът, който му говореше, той повика двама от слугите си и един благочестив войник от тия, които редовно му служеха;
8 и като им разказа всичко, прати ги в Иопия.
9 А на утрешния ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, около шестия час Петър се качи на къщния покрив да се помоли.
10 И като огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той дойде в изстъпление,
11 И видя небето отворено и някакъв съд, като голяма плащаница, да слиза, спускан чрез четирите ъгъла към земята.
12 В него имаше всякакви земни четвероноги и гадини и небесни птици.
13 И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж.
14 А Петър рече: Никак, Господи; защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто.
15 И пак дойде към него втори път глас; Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.
16 И това стана три пъти, след което съда се вдигна веднага на небето.
17 А докато Петър беше в недоумение, какво значеше видението, което беше видял, ето, изпратените от Корнилия човеци, като бяха разпитали за Симоновата къща, застанаха пред портата,
18 и повикаха та попитаха: Тука ли гостува Симон, чието презиме е Петър?
19 И докато Петър още размишляваше за видението, духът му рече: Ето, трима човека те търсят.
20 Стани, слез, та иди с тях; и никак не се съмнявай, защото аз съм ги изпратил.
21 И тъй, Петър слезе при човеците и рече: Ето, аз съм оня, когото търсите. По коя причина дойдохте?
22 А те рекоха: Стотникът Корнилий, човек праведен и който се бои от Бога, и с добро име между целия юдейски народ, биде уведомен от Бога чрез един свет ангел да го повика у дома си и да чуе думи от тебе.
23 Тогава той ги покани вътре та ги нагости. И на сутринта той стана та излезе с тях; а някои от братята от Иопия го придружиха.
24 И на другия ден влязоха в Кесария; а Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели.
25 И когато влизаше Петър, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му, и се поклони.
26 А Петър го дигна, казвайки: Стани; и аз съм човек.
27 И разговаряйки се с него той влезе и намери мнозина събрани.
28 И рече им: вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог обаче ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист;
29 Затова, щом ме повикахте, дойдох без да възражавам; и тъй, питам аз, по коя причина сте ме повикали?
30 И Корнилий рече: Преди четири дена, в тоя час, прекарвах деветия час в молитва у дома; и ето, пред мене застана човек със светло облекло, който каза,
31 Корнилие, твоята молитва е послушана и твоите милостини се помнят пред Бога.
32 Прати, прочее, в Иопия да повикай Симона, чието презиме е Петър; той гостува у дома на един кожар Симон, край морето, (той като дойде, ще ти говори).
33 Начаса, прочее, пратих до тебе и ти си сторил добре да дойдеш. И тъй, ние всинца присътствуваме тука пред Бога за да чуем все що ти е заповядано от, Господа.
Read full chapterHoly Bible, New Living Translation, copyright © 1996, 2004, 2015 by Tyndale House Foundation. Used by permission of Tyndale House Publishers, Inc., Carol Stream, Illinois 60188. All rights reserved.
KJV reproduced by permission of Cambridge University Press, the Crown’s patentee in the UK.