Add parallel Print Page Options

10 Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения италийски полк.

Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете, и непрестанно се молеше на Бога.

Около деветия час през деня той видя ясно във видение един ангел от Бога, който влезе при него и му рече: Корнилие!

А Той, като се взря в него, уплашен рече: Що е, Господи? И <ангелът> му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен.

И сега изпрати човеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър.

Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето, [той ще ти каже що трябва да правиш].

И като си отиде ангелът, който му говореше, той повика двама от слугите <си> и един благочестив войник от тия, които редовно му служеха;

и като им разказа всичко, прати ги в Иопия.

А на следния ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, около шестия час Петър се качи на къщния покрив да се помоли.

10 И като огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той дойде в изстъпление,

11 и видя небето отворено и някакъв съд, като голяма плащаница, да слиза, спускана чрез четирите ъгъла към земята.

12 В него имаше всякакви земни четвероноги и животни и небесни птици.

13 И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж.

14 А Петър рече: Никак, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто.

15 И пак <дойде> към него втори път глас: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.

16 И това стана три пъти, след, което съдът се вдигна веднага на небето.

17 А докато Петър беше в недоумение, какво значеше видението, което беше видял, ето, изпратените от Корнилия човеци, като бяха разпитали за Симоновата къща, застанаха пред портата.

18 и повикаха та попитаха: Тука ли гостува Симон, чието презиме е Петър?

19 И докато Петър още размисляше за видението, Духът му рече: Ето, трима човека те търсят.

20 Стани, слез, та иди с тях; и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги изпратил.

21 И тъй, Петър слезе при човеците и рече: Ето аз съм оня, когото търсите. По коя причина дойдохте?

22 А те рекоха: Стотникът Корнилий, човек праведен и който се бои от Бога, и с добро име между целия юдейски народ, биде уведомен <от Бога> чрез един свет ангел да те повика у дома си и да чуе думи от тебе.

23 Тогава той ги покани вътре да ги нагости. И на сутринта той стана та излезе с тях; а някои от братята от Иопия го придружиха.

24 И на другия ден влязоха в Кесария; а Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели.

25 И когато влизаше Петър, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му и се поклони.

26 А Петър го дигна, казвайки: Стани; и сам аз съм човек.

27 И разговаряйки се с него, той влезе и намери мнозина събрани.

28 И рече им: Вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог, обаче, ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист.

29 Затова, щом ме повикахте, дойдох без да възразявам; и тъй, питам <ви> по коя причина сте ме повикали?

30 И Корнилий рече: Преди четири дни, в тоя час прекарвах деветия час в молитва у дома; и ето, пред мене застана човек със светло облекло, който каза:

31 Корнилие, твоята молитва е послушана, и твоите милостини се помнят пред Бога.

32 Прати, прочее, в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър; той гостува в дома на един кожар Симон, край морето, [той като дойде, ще ти говори].

33 Начаса, прочее, пратих до тебе, и ти си сторил добре да дойдеш. И тъй, ние всички присъствуваме тука пред Бога за да чуем все що ти е заповядано от Господа.

34 А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице;

35 но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.

36 Словото, което Той прати на израилтяните та им благовестяваше мир чрез Исуса Христа, (Който е Господар на всички),

37 това слово вие знаете, което след кръщението, проповядвано от Иоана, се разпространи по цяла Юдея, начиная от Галилея,

38 <именно>, Исус от Назарет, - как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.

39 И ние сме свидетели на всичко що извърши Той и в Юдейската земя и в Ерусалим; Когото и убиха, като Го повесиха на дърво.

40 Него Бог възкреси на третия ден, и даде му да се яви,

41 не на всичките люде, а на нас предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него след като възкръсна от мъртвите.

42 И заръча ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.

43 За Него свидетелствуват всичките пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете <си>.

44 Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото.

45 И обрязаните вярващи дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците,

46 защото ги чуваха да говорят <чужди> езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори:

47 Може ли някой да забрани водата, да се не кръстят тия, които приеха Светия Дух, както и ние?

48 И заповяда да бъдат кръстени в името на Исуса Христа. Тогава му се примолиха да преседи няколко дни у <тях>.

11 И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че езичниците приели Божието слово.

И когато Петър влезе в Ерусалим, ония, които бяха от обрязаните, се препираха с него, казвайки:

При необрязани човеци си влизал и си ял с тях.

А Петър захвана, та им изложи наред <станалото>, като каза:

Аз бях на молитва в град Иопия, и в изстъпление видях видение: един съд като голяма плащаница слизаше, спускан чрез четирите ъгъла от небето, и дойде дори до мене.

В него, като се взрях и разсъждавах, видях земните четвероноги, зверове, и животни, и небесни птици.

Чух още и глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.

Но аз рекох: Никак, Господи, защото никога не е влизало в устата ми нещо мръсно или нечисто.

Обаче, втори глас от небето продума: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.

10 Това стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето.

11 И ето, на същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме.

12 И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не правя разлика <между човеците>, а с мене дойдоха и шестимата тия братя, и влязохме в къщата на човека.

13 И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва: Прати <човеци> в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър;

14 той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.

15 И когато почнах да говоря, Светият Дух слезе на тях, както и на нас изначало.

16 Тогава си спомних думата на Господа, как каза: Иоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.

17 И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз та <да> можех да възпрепятствувам на Бога?

18 Като чуха това, те престанаха <да възразяват>, и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.

19 Между това, разпръснатите от гонението, което стана по <убиването> на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото освен на юдеите.

20 Обаче между тях имаше някои кипряни и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.

21 Господната ръка беше с тях та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.

22 И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;

23 който като дойде и видя <делото> на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.

24 Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.

25 Тогава той отиде в Тарс да търси Савла;

26 и като го намери, доведе го в Антиохия, та, като се събираха в църквата цяла година, научиха значително множество. И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни.

27 И през тия дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия,

28 един от които на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че щеше да настане голям глад по цялата вселена; какъвто и стана в дните на Клавдия.

29 Затова учениците наредиха да изпратят всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея;

30 което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла.