Трето Царе 12
Bulgarian Bible
12 И Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем беше се стекъл целият Израил, за да го направи цар.
2 И Еровоам, Наватовият син, който бе още в Египет, гдето бе побягнал от присъствието на цар Соломона, когато чу това, остана в Египет.
3 Но пратиха та го повикаха. Тогава Еровоам и цялото Израилево общество дойдоха та говориха на Ровоама, като рекоха:
4 Баща ти направи непоносим хомота ни; сега, прочее, ти олекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас, и ще ти работим.
5 А той им рече: Идете си, чакайте за три дена; после се върнете при мене. И людете си отидоха.
6 Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служители пред баща му Соломона, когато беше още жив, и им каза: Как ме съветвате да отговоря на тия люде?
7 Те му говориха казвайки: Ако станеш днес слуга на тия люде, да им слугуваш, и им отговориш като им продумаш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги за винаги.
8 Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, та се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.
9 Рече им: Как ме съветвате вие да отговорим на тия люде, които ми говориха, казвайки; Олекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?
10 И младежите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха, казвайки: Така да кажеш на тия люде, които ти говориха казвайки: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го олекчиш, - така да им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.
11 Сега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпии.
12 Тогава Еровоам и всичките люде дойдоха при Ровоама на третия ден, според както царят бе говорил, казвайки: Върнете се при мене на третия ден.
13 И царят отговори на людете остро, като остави съвета, който старейшините му дадоха,
14 и говори им по съвета на младежите та каза: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще приложа на хомота ви; баща ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа със скорпии.
15 Така царят не послуша людете; защото това нещо стана от Господа, за да изпълни словото, което Господ бе Говорил чрез силонеца Ахия на Еровоама Наватовия син.
16 А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, людете в отговор на царя рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! В шатрите си Израилю! Промишлявай сега, Давиде за дома си.
17 А колкото за израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.
18 Тогава цар Ровоам прати при израилтяните Адорама, който бе над набора; но целият Израил го биха с камъни, та умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да побегне в Ерусалим.
19 Така Израил въстана против Давидовия дом и остава въстанал до днес.
20 А когато чу целият Израил, че Еровоам се завърнал, пратиха да го повикат пред обществото, и го направиха цар пред целия Израил; никое друго племе освен Юдовото не последва Давидовия дом.
21 Тогава Ровоам, като дойде в Ерусалим, събра целия Юдов дом и Вениаминовото племе, сто и осемдесет хиляди отборни войници, за да се бият против Израилевия дом та дано възвърнат царството пак на Ровоама Соломоновия син.
22 Но Божието слово дойде към Божия човек Самаия, и рече:
23 Говори на Ровоама Соломоновия син, Юдовия цар и на целия Юдов и Вениаминов дом, и на останалите от людете, като речеш:
24 Така казва Господ: Не излизайте нито се бийте против братята си израилтяните, върнете се всеки у дома си; защото от Мене стана това нещо. И те послушаха Господното слово та се върнаха и си отидоха, според Господното слово.
25 Тогава Еровоам съгради Сихем в хълмистата земя на Ефрема и се зесели в него; после излезе от там та съгради Фануил.
26 А Еровоам рече в сърцето си: Сега ще се повърне царството в Давидовия дом;
27 защото , ако тия люде отиват да принасят жертви на Господния дом в Ерусалим, тогава сърцето на тия люде ще се обърне пак към господаря им Юдовия цар Ровоама, а мене ще убият; и ще се върнат при Юдовия цар Ровоама.
28 Затова, царят като се посъветва, направи две златни телета: и рече на людете : Трудно ви е да възлизате в Ерусалим; ето, боговете ти, Израилю, които те изведоха от Египетската земя;
29 И единия идол постави и във Ветил, а другия постави в Дан.
30 А това нещо беше грях; защото людете, за да се кланят пред всеки от тях, отиваха дори до Дан.
31 Царят направи и капища на високите места, и постави жреци от всякакви люде, които не бяха от Левиевите потомци.
32 Тогава Еровоам установи празник в осмия месец, на петнадесетия ден от месеца, подобен на празника, който става в Юда, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като пожертвува на телетата, които бе направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които бе направил.
33 И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който бе измислил от сърцето си, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил; и установи празник за израилтяните, и възкачи се на жертвеника за да покади.
ﺍﻟﻤﻠﻮﻙ ﺍﻷﻭ 12
Arabic Bible: Easy-to-Read Version
رَحُبْعَامُ يَتَصَرَّفُ بِحَمَاقَة
12 وَذَهَبَ رَحُبْعَامُ إلَى مَدِينَةِ شَكِيمَ[a] لِأنَّ جَمِيعَ بَنِي إسْرَائِيلَ ذَهَبُوا إلَى هُنَاكَ لِكَي يُبَايِعُوهُ مَلِكًا. 2 وَسَمعَ يَرُبْعَامُ أنَّ رَحُبْعَامَ سَيَكُونُ المَلكَ الجَدِيدَ. وَكَانَ يَرُبْعَامُ بْنُ نَبَاطَ فِي مصْرَ لِأنَّهُ فَرَّ مِنْ وَجْهِ المَلِكِ سُلَيْمَانَ، وَأقَامَ فِي مِصْرٍ. 3 فَاستَدْعُوهُ فَرَجِعَ مِنْ مصْرَ، وَذَهَبَ هُوَ وَكُلُّ بَنِي إسْرَائِيلَ إلَى رَحُبْعَامَ. وَقَالُوا لَهُ: 4 «لَقَدْ صَعَّبَ أبُوكَ حَيَاتَنَا. فَكَانَ ذَلِكَ عِبئًا ثَقيلًا عَلَيْنَا. وَالْآنَ خَفِّفْ حِملَنَا فَنَخْدِمَكَ.»
5 فَقَالَ لَهُمْ رَحُبْعَامُ: «اذْهَبُوا وَعُودُوا إلَيَّ بَعْدَ ثَلَاثَةِ أيَّامٍ.» فَانصَرَفَ الشَّعْبُ.
6 فَاسْتَشَارَ المَلِكُ رَحُبْعَامُ بَعْضَ الشُّيُوخِ الَّذِينَ عَمِلُوا مُسْتَشَارِينَ لِأبِيهِ سُلَيْمَانَ فِي حَيَاتِهِ وَسَألَهُمْ: «بِمَاذَا أرُدُّ عَلَى الشَّعْبِ؟»
7 فَقَالَ الشُّيُوخُ لرَحُبْعَامَ: «إذَا خَدَمْتَ هَذَا الشَّعْبَ وَاستَجَبْتَ لَهُمْ وَأرْضَيْتَهُمْ بِكَلَامٍ حَسَنٍ، حِينَئِذٍ، سَيَخْدِمُونَكَ وَيَكُونُونَ طَوْعَ أمْرِكَ إلَى الأبَدِ.»
8 لَكِنَّ رَحُبْعَامَ لَمْ يَسْتَمِعْ إلَى نَصيحَتِهِمْ. فَسَألَ شُبَّانًا صِغَارًا نَشَأُوا مَعَهُ وَجَعَلَهُمْ مُسْتَشَارِيهِ. 9 قَالَ لَهُمْ رَحُبْعَامُ: «قَالَ الشَّعْبُ لِي: ‹خَفِّفِ الحِملَ الَّذِي وَضَعَهُ أبُوكَ عَلَى أكتَافِنَا›. فَبِمَاذَا أرُدُّ عَلَيْهِمْ؟»
10 فَقَالَ لَهُ أصْحَابُهُ الشُّبَّانُ الَّذِينَ نَشَأُوا مَعَهُ: «قَالَ لَكَ هَؤُلَاءِ النَّاسُ: ‹فَرَضَ عَلَيْنَا أبُوكَ أشغَالًا شَاقَّةً. فَالآنَ خَفِّفِ الحِملَ عَنَّا.› فَقُلْ لَهُمْ: ‹خِنْصَرِي أغلَظُ مِنْ جِسْمِ أبِي! 11 فَرَضَ أبِي عَلَيْكُمْ حِملًا ثَقِيلًا، أمَّا أنَا فَسَأزِيدُ عَلَيْهِ. أدَّبَكُمْ أبِي بِسِيَاطٍ مِنْ جِلْدٍ، أمَّا أنَا فَسأؤدِّبُكُمْ بِسِيَاطٍ ذَاتِ أطرَافٍ حَدِيديَّةٍ!›»
12 وَبَعْدَ ثَلَاثَةِ أيَّامٍ، رَجعَ يَرُبْعَامُ وَكُلُّ الشَّعْبِ إلَى رَحُبْعَامَ إذْ قَالَ لَهُمْ: «عُودُوا إلَيَّ بَعْدَ ثَلَاثَةِ أيَّامٍ.» 13 فَتَكَلَّمَ إلَيْهِمْ بِطَرِيقَةٍ قَاسِيَةٍ، تَارِكًا نَصِيحَةَ الشُّيُوخِ. 14 فَقَالَ لَهُمْ مَا نَصَحَهُ الشُّبَّانُ بِهِ: «فَرَضَ أبِي عَلَيْكُمْ حِملًا ثَقِيلًا، أمَّا أنَا فَسَأزِيدُ عَلَيْهِ. أدَّبَكُمْ أبِي بِسِيَاطٍ مِنْ جِلْدٍ، أمَّا أنَا فَسأؤدِّبُكُمْ بِسِيَاطٍ ذَاتِ أطرَافٍ حَدِيديَّةٍ!»
15 فَلَمْ يَسْتَجِبِ المَلِكُ لِطَلَبِ الشَّعْبِ. وَقَدْ تَسَبَّبَ اللهُ فِي حُدُوثِ هَذَا الأمْرِ لِكَي يُؤكِّدَ اللهُ الكَلَامَ الَّذِي قَالَهُ لِيَرُبْعَامَ بْنِ نَبَاطَ عَلَى فَمِ النَّبِيِّ أخِيَّا الشِّيلُونِيِّ.
16 وَرَأى كُلُّ بَنِي إسْرَائِيلَ أنَّ المَلِكَ الجَدِيدَ لَمْ يَسْتَمِعْ إلَيْهِمْ. فَقَالُوا لِلمَلِكِ: «مَا لَنَا وَلِعَائِلَةِ دَاوُدَ؟ ألَنَا أيُّ مِيرَاثٍ فِي أرْضِ يَسَّى؟ فَلْنَذْهَبْ، نَحْنُ بَنِي إسْرَائِيلَ، كُلُّ وَاحِدٍ إلَى بَيْتِهِ. وَلْنَدَعِ ابْنَ دَاوُدَ يَحْكُمْ جَمَاعَتَهُ!»
فَذَهَبَ بَنُو إسْرَائِيلَ إلَى بُيُوتِهِمْ. 17 فَلَمْ يَعُدْ رَحُبْعَامُ يَحْكُمُ إلَّا بَنِي إسْرَائِيلَ السَّاكِنِينَ فِي مُدُنِ يَهُوذَا.
18 وَكَانَ أدُورَامُ أحَدَ المُشرِفِينَ عَلَى العُمَّالِ. فَأرْسَلَهُ رَحُبْعَامُ لِيَتَحَدَّثَ إلَى الشَّعْبِ. لَكِنَّهُمْ رَجَمُوهُ حَتَّى المَوْتِ. فَأسْرَعَ المَلِكُ رَحُبْعَامُ إلَى مَرْكَبَتِهِ وَهَرَبَ إلَى مَدِينَةِ القُدْسِ. 19 فَتَمَرَّدَ بَنُو إسْرَائِيلَ عَلَى عَائِلَةِ دَاوُدَ، وَمَا زَالُوا كَذَلِكَ إلَى هَذَا اليَوْمِ. 20 وَسَمِعَ كُلُّ بَنِي إسْرَائِيلَ أنَّ يَرُبْعَامَ قَدْ رَجِعَ. فَدَعُوهُ إلَى اجتِمَاعٍ وَنَصَّبُوهُ مَلِكًا عَلَى كُلِّ إسْرَائِيلَ. أمَّا عَشِيرَةُ يَهُوذَا، فَكَانَتِ الوَحِيدَةَ الَّتِي ظَلَّتْ عَلَى وَلَائِهَا لِعَائِلَةِ دَاوُدَ.
21 وَرَجِعَ رَحُبْعَامُ إلَى مَدِينَةِ القُدْسِ. وَجَمَعَ عَشَائِرَ يَهُوذَا وَقَبِيلَةَ بَنْيَامِينَ. فَكَانُوا جَيْشًا وَصَلَ عَدَدُهُ إلَى مِئَةٍ وَثَمَانينَ ألْفَ رَجُلٍ. حَشَدَهُمْ رَحُبْعَامُ لِيُحَارِبَ بَنِي إسْرَائِيلَ وَيَسْتَرِدَّ مُلْكَهُ.
22 لَكِنَّ اللهَ تَكَلَّمَ إلَى شِمْعِيَا، رَجُلِ اللهِ فَقَالَ لَهُ: 23 «تَكَلَّمْ إلَى رَحُبْعَامَ بْنِ سُلَيْمَانَ، مَلِكِ يَهُوذَا، وَإلَى كُلِّ شَعْبِ يَهُوذَا وَبَنْيَامِينَ. 24 وَقُلْ لَهُمْ: ‹يَقُولُ اللهُ لَا تَذْهَبُوا لِتُحَارِبُوا إخْوَتَكُمْ. فَلْيَرْجِعْ كُلُّ وَاحِدٍ مِنْكُمْ إلَى بَيْتِهِ. فَهَذَا الَّذِي حَدَثَ مِنِّي أنَا!›» فَأطَاعَ جَمِيعُ الرِّجَالِ فِي جَيْشِ رَحُبْعَامَ أمْرَ اللهِ، وَعَادُوا جَمِيعًا إلَى بُيُوتِهِمْ.
25 وَحَصَّنَ يَرُبْعَامُ مَدِينَةَ شَكِيمَ الَّتِي فِي مِنْطَقَةِ أفْرَايِمَ الجَبَلِيَّةِ، وَجَعَلَهَا مَقَرًّا لَهُ. ثُمَّ ذَهَبَ إلَى مَدِينَةِ فَنُوئِيلَ وَحَصَّنَهَا.
26 وَقَالَ يَرُبْعَامُ فِي نَفْسِهِ: «قَدْ يَحِنُّ الشَّعْبُ إلَى حُكْمِ عَائِلَةِ دَاوُدَ، 27 إنِ اسْتَمَرُّوا فِي الذَّهَابِ إلَى بَيْتِ اللهِ فِي القُدْسِ. فَيَعُودُ وَلَاؤُهُمْ إلَى رَحُبْعَامَ، مَلِكِ يَهُوذَا. حِينَئِذٍ، سَيَقْتُلُونَنِي، وَيَعُودُونَ إلَى رَحُبْعَامَ.»
28 فَاسْتَشَارَ المَلِكُ رِجَالَهُ، وَصَنَعَ عِجْلَينِ ذَهَبِيَّينِ بِنَاءً عَلَى نَصِيحَتِهِمْ. وَقَالَ لِلشَّعْبِ: «صَعْبٌ عَلَيْكُمْ أنْ تَذْهَبُوا إلَى مَدِينَةِ القُدْسِ لِلعِبَادَةِ، هَذِهِ هِيَ آلِهَتُكَ الَّتِي أخرَجَتْكَ مِنْ أرْضِ مِصْرٍ يَا إسْرَائِيلُ.»[b] 29 فَوَضَعَ أحَدَ العِجْلَينِ فِي بَيْتِ إيلَ، وَالآخَرَ فِي مَدِينَةِ دَانٍ. 30 فَكَانَ بَنُو إسْرَائِيلَ يَذْهَبُونَ إلَى مَدِينَتَي بَيْتِ إيلَ وَدَانٍ لِيَعْبُدُوا العِجْلَينِ. فَكَانَتْ هَذِهِ خَطِيَّةً عَظِيمَةً جِدًّا.
31 وَبَنَى يَرُبْعَامُ أيْضًا هَيَاكِلَ فِي المُرْتَفَعَاتِ. وَاخْتَارَ كَهَنَةً مِنْ مُختَلَفِ قَبَائِلِ إسْرَائِيلَ، فَلَمْ يَقْتَصِرْ عَلَى قَبِيلَةِ لَاوِي. 32 وَابْتَدَعَ المَلِكُ يَرُبْعَامُ عِيدًا جَدِيدًا شَبِيهًا بِالعِيدِ الَّذِي كَانَ يُقَامُ فِي يَهُوذَا. لَكِنَّ هَذَا العِيدَ كَانَ فِي الخَامِسَ عَشَرَ مِنَ الشَّهْرِ الثَّامِنِ. وَأثنَاءَ ذَلِكَ الوَقْتِ، قَدَّمَ المَلِكُ ذَبَائِحَ عَلَى المَذْبَحِ فِي مَدِينَةِ بَيْتِ إيلَ لِلعِجلَينِ اللَّذَيْنِ صَنَعَهُمَا. وَاخْتَارَ يَرُبْعَامُ أيْضًا كَهَنَةً مِنْ بَيْتِ إيلَ لِيَخْدِمُوا فِي المُرْتَفَعَاتِ الَّتِي بَنَاهَا. 33 وَهَكَذَا ابتَدَعَ يَرُبْعَامُ وَقْتًا يُعَيِّدُ فِيهِ بَنُو إسْرَائِيلَ، وَهْوَ اليَوْمُ الخَامِسَ عَشَرَ مِنَ الشَّهْرِ الثَّامِنِ. وَأثنَاءَ ذَلِكَ العِيدِ، قَدَّمَ ذَبَائِحَ وَأحرَقَّ بَخُورًا عَلَى المَذْبَحِ الَّذِي بَنَاهُ فِي مَدِينَةِ بَيْتِ إيلَ.
1 Kings 12
New King James Version
The Revolt Against Rehoboam(A)
12 And (B)Rehoboam went to (C)Shechem, for all Israel had gone to Shechem to make him king. 2 So it happened, when (D)Jeroboam the son of Nebat heard it (he was still in (E)Egypt, for he had fled from the presence of King Solomon and had been dwelling in Egypt), 3 that they sent and called him. Then Jeroboam and the whole assembly of Israel came and spoke to Rehoboam, saying, 4 “Your father made our (F)yoke [a]heavy; now therefore, lighten the burdensome service of your father, and his heavy yoke which he put on us, and we will serve you.”
5 So he said to them, “Depart for three days, then come back to me.” And the people departed.
6 Then King Rehoboam consulted the elders who stood before his father Solomon while he still lived, and he said, “How do you advise me to answer these people?”
7 And they spoke to him, saying, (G)“If you will be a servant to these people today, and serve them, and answer them, and speak good words to them, then they will be your servants forever.”
8 But he rejected the advice which the elders had given him, and consulted the young men who had grown up with him, who stood before him. 9 And he said to them, “What advice do you give? How should we answer this people who have spoken to me, saying, ‘Lighten the yoke which your father put on us’?”
10 Then the young men who had grown up with him spoke to him, saying, “Thus you should speak to this people who have spoken to you, saying, ‘Your father made our yoke heavy, but you make it lighter on us’—thus you shall say to them: ‘My little finger shall be thicker than my father’s waist! 11 And now, whereas my father put a heavy yoke on you, I will add to your yoke; my father chastised you with whips, but I will chastise you with [b]scourges!’ ”
12 So Jeroboam and all the people came to Rehoboam the third day, as the king had directed, saying, “Come back to me the third day.” 13 Then the king answered the people [c]roughly, and rejected the advice which the elders had given him; 14 and he spoke to them according to the advice of the young men, saying, “My father made your yoke heavy, but I will add to your yoke; my father chastised you with whips, but I will chastise you with [d]scourges!” 15 So the king did not listen to the people; for (H)the turn of events was from the Lord, that He might fulfill His word, which the Lord had (I)spoken by Ahijah the Shilonite to Jeroboam the son of Nebat.
16 Now when all Israel saw that the king did not listen to them, the people answered the king, saying:
(J)“What share have we in David?
We have no inheritance in the son of Jesse.
To your tents, O Israel!
Now, see to your own house, O David!”
So Israel departed to their tents. 17 But Rehoboam reigned over (K)the children of Israel who dwelt in the cities of Judah.
18 Then King Rehoboam (L)sent Adoram, who was in charge of the revenue; but all Israel stoned him with stones, and he died. Therefore King Rehoboam mounted his chariot in haste to flee to Jerusalem. 19 So (M)Israel has been in rebellion against the house of David to this day.
20 Now it came to pass when all Israel heard that Jeroboam had come back, they sent for him and called him to the congregation, and made him king over all (N)Israel. There was none who followed the house of David, but the tribe of Judah (O)only.
21 And when (P)Rehoboam came to Jerusalem, he assembled all the house of Judah with the tribe of (Q)Benjamin, one hundred and eighty thousand chosen men who were warriors, to fight against the house of Israel, that he might restore the kingdom to Rehoboam the son of Solomon. 22 But (R)the word of God came to Shemaiah the man of God, saying, 23 “Speak to Rehoboam the son of Solomon, king of Judah, to all the house of Judah and Benjamin, and to the rest of the people, saying, 24 ‘Thus says the Lord: “You shall not go up nor fight against your brethren the children of Israel. Let every man return to his house, (S)for this thing is from Me.” ’ ” Therefore they obeyed the word of the Lord, and turned back, according to the word of the Lord.
Jeroboam’s Gold Calves
25 Then Jeroboam (T)built[e] Shechem in the mountains of Ephraim, and dwelt there. Also he went out from there and built (U)Penuel. 26 And Jeroboam said in his heart, “Now the kingdom may return to the house of David: 27 If these people (V)go up to offer sacrifices in the house of the Lord at Jerusalem, then the heart of this people will turn back to their lord, Rehoboam king of Judah, and they will kill me and go back to Rehoboam king of Judah.”
28 Therefore the king asked advice, (W)made two calves of gold, and said to the people, “It is too much for you to go up to Jerusalem. (X)Here are your gods, O Israel, which brought you up from the land of Egypt!” 29 And he set up one in (Y)Bethel, and the other he put in (Z)Dan. 30 Now this thing became (AA)a sin, for the people went to worship before the one as far as Dan. 31 He made [f]shrines on the high places, (AB)and made priests from every class of people, who were not of the sons of Levi.
32 Jeroboam [g]ordained a feast on the fifteenth day of the eighth month, like (AC)the feast that was in Judah, and offered sacrifices on the altar. So he did at Bethel, sacrificing to the calves that he had made. (AD)And at Bethel he installed the priests of the high places which he had made. 33 So he made offerings on the altar which he had made at Bethel on the fifteenth day of the eighth month, in the month which he had (AE)devised in his own heart. And he [h]ordained a feast for the children of Israel, and offered sacrifices on the altar and (AF)burned incense.
Footnotes
- 1 Kings 12:4 hard
- 1 Kings 12:11 Scourges with points or barbs, lit. scorpions
- 1 Kings 12:13 harshly
- 1 Kings 12:14 Lit. scorpions
- 1 Kings 12:25 fortified
- 1 Kings 12:31 Lit. a house; cf. 1 Kin. 13:32, lit. houses
- 1 Kings 12:32 instituted
- 1 Kings 12:33 instituted
Copyright © 2009, 2016 by Bible League International
Scripture taken from the New King James Version®. Copyright © 1982 by Thomas Nelson. Used by permission. All rights reserved.
