Краят на царуването на Давид

Борби за наследяване на царството

1 Когато цар Давид остаря и стигна преклонна възраст, завиваха го с дрехи, но той не можеше да се стопли. ² Тогава неговите хора му казаха: „Нека потърсят за господаря, нашия цар, млада девица, за да стои при царя, да се грижи за него и да поляга на гърдите му; и ще бъде топло на нашия господар, царя.“ ³ И след като потърсиха по всички предели на Израил красива девица, намериха сунамитката Ависага и я доведоха при царя. ⁴ Девицата беше много красива, прислужваше и се грижеше за царя, но царят не я позна.

^5 (A)Тогава Адония, син на Давидовата жена Агита, като се възгордя, казваше: „Аз ще бъда цар“. И си приготви колесница и конници, и петдесет воини, които го охраняваха. ⁶ Но баща му никога не го дразнеше с въпроса: „Защо правиш това?“ Той беше голям хубавец и се беше родил след Авесалом. ⁷ И той заговорничеше със Саруевия син Йоав и свещеника Авиатар и те подкрепяха Адония. ⁸ Но свещеник Садок, Йодаевият син Ванея, пророк Натан, Семей и Реи, и Давидовите храбреци не бяха с Адония. ⁹ И Адония принесе в жертва овце, говеда и охранен добитък при камъка Зохелет, който е край извора Рогел, и покани всичките си братя царски синове и всички юдеи, които служеха при царя. ¹⁰ А пророк Натан, Ванея, Давидовите храбреци и брат си Соломон не покани.

^11 (B)Тогава Натан заговори на Соломоновата майка Вирсавия: „Чу ли, че Адония, Агитиният син, се е възцарил, без господарят ни Давид да знае това? ¹² Затова аз те съветвам как да спасиш живота си и живота на своя син Соломон. ¹³ Иди, влез при цар Давид и му кажи: ‘Господарю мой, царю, не се ли закле пред слугинята си, към която се отнасяш благосклонно, като каза, че твоят син Соломон ще царува след тебе и ще седне на престола ти, и попита защо тогава Адония се е провъзгласил за цар?’ ¹⁴ И ето, докато ти все още говориш с царя, аз ще дойда след тебе и ще потвърдя твоите думи.“

¹⁵ Вирсавия отиде в спалнята при царя, а царят беше много стар и сунамитката Ависага му прислужваше. ¹⁶ Вирсавия се наведе и се поклони пред царя. Тогава царят я попита: „Какво има? Какво искаш?“ ¹⁷ А тя му каза: „Господарю мой, царю, ти се закле на слугинята си в Господа, своя Бог: ‘Твоят син Соломон ще царува след мене и той ще седне на моя престол.’ ¹⁸ А сега, ето Адония се е провъзгласил за цар, а ти, господарю мой, царю, не знаеш това. ¹⁹ Той е принесъл в жертва много говеда, охранени телета и овце и е поканил всички царски синове и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав, обаче не е поканил твоя син Соломон. ²⁰ А ти, мой господарю, царю, още си цар, към тебе са обърнати очите на цял Израил да им оповестиш кой ще седне на престола на моя господар, царя, след него. ²¹ Иначе, когато моят господар, царят, почине при предците си, аз и синът ми Соломон ще бъдем обявени за заговорници.“

²² И докато тя говореше с царя, ето дойде и пророк Натан. ²³ И известиха на царя: „Ето пророк Натан.“ И той влезе при царя и му се поклони до земята. ²⁴ След това Натан каза: „Господарю мой, царю, казал ли си, че Адония ще царува след тебе, и че той ще седне на твоя престол? ²⁵ Защото той сега е слязъл, принесъл е в жертва много говеда, угоени телета и овце, поканил е всичките царски синове, военачалниците и свещеника Авиатар и ето те ядат и пият пред него и викат: ‘Да живее цар Адония!’ ²⁶ А не е поканил мене, твоя служител, свещеник Садок, Йодаевия син Ванея и твоя служител Соломон. ²⁷ Станало ли е това по волята на моя господар, царя? И защо ти не откри на своя служител кой ще седне на престола на моя господар, царя, след него?“

Възцаряване на Соломон

²⁸ Тогава цар Давид в отговор каза: „Повикайте ми Вирсавия.“ Тя влезе и застана пред него. ²⁹ И царят се закле, като каза: „Жив е Господ, Който е избавял живота ми от всяка беда! ³⁰ Както ти се заклех в Господа, Израилевия Бог, че твоят син Соломон ще царува след мене и ще седне на престола ми вместо мене, така и ще направя това днес.“ ³¹ Тогава Вирсавия се наведе до земята, поклони се на царя и каза: „Да живее моят господар, царят Давид, за вечни времена!“

³² А цар Давид каза: „Повикайте при мене свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевия син Ванея.“ И те влязоха при царя. ³³ Тогава царят им каза: „Вземете със себе си служителите на вашия господар, качете моя син Соломон на мулето ми и го заведете долу при извора Гион. ³⁴ Нека там свещеник Садок и пророк Натан го помажат за цар на Израил и засвирете с рог, и извикайте: ‘Да живее цар Соломон!’ ³⁵ След това се качете след него, той да дойде и да седне на престола ми, защото ще царува вместо мене и аз го определих да бъде вожд на Израил и Юда“. ³⁶ Йодаевият син Ванея отвърна на царя: „Амин! Нека Господ Бог така да каже на моя господар, царя. ³⁷ Както Господ беше с моя господар, царя, така да бъде Той със Соломон и да възвеличи престола му повече от престола на господаря ми цар Давид!“

³⁸ Тогава свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевият син Ванея с хелетейците и фелетейците слязоха долу и поставиха Соломон на Давидовото муле, и го заведоха при Гион. ^39 (C)И свещеник Садок взе рога с маслиново масло от скинията и помаза Соломон. След това засвириха с рог и целият народ извика: „Да живее цар Соломон!“ ⁴⁰ И целият народ се изкачи след Соломон, като хората свиреха с флейти и се радваха толкова много, че земята ехтеше от виковете им.

⁴¹ Адония и всички поканени от него чуха глъчката и престанаха да ядат. А когато Йоав чу тръбния звук, каза: „Какъв е този шум на вълнение в града?“ ^42 (D)Докато още говореше, ето дойде Йонатан, синът на свещеник Авиатар. Тогава Адония каза: „Влез! Ти си честен човек и носиш добра вест.“ ⁴³ А Йонатан в отговор каза на Адония: „Обратно. Нашият господар, цар Давид, е поставил Соломон за цар. ⁴⁴ И царят е изпратил с него свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевия син Ванея, хелетейците и фелетейците и те го качиха на царското муле. ⁴⁵ А свещеник Садок и пророк Натан го помазаха за цар при Гион. И оттам се изкачиха, като се радваха, и градът се развълнува. Ето какъв е шумът, който чувате. ⁴⁶ И Соломон седна на престола на царството. ⁴⁷ Тогава царските служители дойдоха да поздравят нашия господар цар Давид и казаха: ‘Твоят Бог да прослави името на Соломон повече от твоето име и да възвеличи престола му повече от твоя престол.’ И царят се поклони в леглото си. ⁴⁸ Тогава царят каза: ‘Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който даде днес мой син да седне на моя престол, докато очите ми виждат това’.“

⁴⁹ И всички поканени от Адония се уплашиха и тръгнаха всеки по своя път. ^50 (E)Тогава Адония, понеже се уплаши заради Соломон, стана, отиде и се хвана за роговете на жертвеника. ⁵¹ И известиха на Соломон: „Ето Адония се бои от цар Соломон и се държи за роговете на жертвеника, казвайки: ‘Нека ми се закълне сега цар Соломон, че няма да умъртви своя служител с меч’.“ ⁵² А Соломон каза: „Ако той бъде достоен човек, и косъм няма да падне от него на земята; но ако се намери злотворство у него, ще бъде умъртвен.“ ⁵³ И Соломон изпрати да го доведат от жертвеника. Той дойде и се поклони на цар Соломон. Тогава Соломон му каза: „Иди в дома си.“