Второ Царе 15:30-17:23

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

³⁰ А Давид тръгна към Елеонската планина, вървеше и плачеше. Главата му беше покрита и той вървеше бос. Всички, които бяха с него, покриха главите си, вървяха и плачеха. ^31 (A)Съобщиха на Давид и казаха: „Също и Ахитофел е между съзаклятниците заедно с Авесалом.“ Давид каза: „Господи, осуети съветите на Ахитофел.“

³² Когато Давид се изкачи навръх планината, където се поклони на Бога, ето насреща му архитецът Хусий, Давидов приятел; дрехата му бе раздрана и главата му беше в прах. ³³ И Давид му каза: „Ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш в тежест. ³⁴ Но ако се върнеш в града и кажеш на Авесалом: ‘Царю, ще бъда твой служител, както досега бях служител на баща ти, така ще бъда твой служител – тогава ти ще осуетиш съвета на Ахитофел за мене. ³⁵ Ето там с тебе ще бъдат свещениците Садок и Авиатар и съобщавай на тези свещеници всяка дума, която чуеш от дома на царя. ³⁶ Заедно с тях там са и двамата им синове: Ахимаас, син на Садок, както и Йонатан, син на Авиатар. Чрез тях ми съобщавайте всичко, което чуете’.“ ³⁷ И така, Хусий, Давидовият приятел, влезе в града. Също и Авесалом влезе в Йерусалим.

16 ^(B)Когато Давид беше прехвърлил върха на планината, ето насреща му Сива, служител на Мемфивостей, с два осела, натоварени с двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто низи смокини и мях с вино. ² Царят попита Сива: „Защо носиш това?“ Сива отговори: „Ослите са за яздене в царския дом, хлябът и плодовете са храна за младите хора, а виното – за изнемощелите в пустинята.“ ^3 (C)Царят попита: „А къде е синът на господаря ти?“ Сива му отговори: „Ето той остана в Йерусалим, защото каза: ‘Тъкмо сега Израилевият дом ще ми върне бащиното ми царство’.“ ⁴ Царят каза още на Сива: „Ето твое е всичко, което има Мемфивостей.“ А Сива отговори с поклон: „Дано намеря милост пред очите на моя господар царя!“

⁵ Когато цар Давид стигна до Бахурим, ето оттам излезе един човек от рода на Сауловия дом на име Семей, син на Гера. Той вървеше, злословеше ⁶ и хвърляше камъни върху Давид и върху всички служители на цар Давид. В това време всички воини и всички храбри бойци бяха отдясно и отляво на царя. ⁷ Като злословеше, Семей крещеше така: „Махай се, махай се, ти, който си убиец и злосторник! ⁸ Господ стовари върху тебе цялата вина за пролятата кръв на дома на Саул, вместо когото ти се възцари, и Господ даде царството на сина ти Авесалом. Затова ти си в неволя, тъй като си кръвопиец!“

⁹ Тогава Авеса, син на Саруя, каза на царя: „Защо тази кучешка мърша клевети против моя господар, царя? Ще отида да му отсека главата.“ ^10 (D)А царят отговори: „Какво общо има между мене и вас, Саруеви синове? Когато той злослови и когато Господ му е казал да злослови против Давид – кой може да попита: ‘Защо правиш това?’.“ ¹¹ Давид продължи към Авеса и към всичките си служители: „Ето синът ми, който е произлязъл от мене, търси да отнеме живота ми, а колко повече един син на вениаминец. Оставете го, нека злослови, защото Господ така му е заповядал. ¹² Може би Господ ще погледне милостиво на унижението ми и ще ми въздаде добро вместо днешното му злословие.“ ^13 (E)И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя си, а Семей вървеше по планинското възвишение наред с него, постоянно злословеше и хвърляше камъни и пръст към него. ¹⁴ Най-после царят и всички, които бяха с него, пристигнаха уморени^[a] и отпочинаха там.

Авесалом в Йерусалим

¹⁵ А пък Авесалом и всички мъже на Израил дойдоха в Йерусалим заедно с Ахитофел. ^16 (F)В това време архитецът Хусий, Давидов приятел, дойде при Авесалом и го поздрави с думите: „Да живее царят!“ ¹⁷ А пък Авесалом в отговор попита Хусий: „Такава ли е любовта ти към твоя приятел! Защо не отиде с него?“ ¹⁸ Хусий отговори на Авесалом: „Не, аз ще отида след този, който е избран от Господа и от всички израилски мъже – негов съм аз и с него ще остана. ¹⁹ И при това на кого ще служа? Нали на сина му? Както съм служил на баща ти, така ще служа и на тебе.“

²⁰ Тогава Авесалом каза на Ахитофел: „Посъветвайте ме какво да правим.“ ^21 (G)Ахитофел отговори на Авесалом: „Влез при наложниците на баща си, които той остави да пазят двореца му. Като чуят всички израилтяни, че си станал омразен за баща си, ще се окуражат всички, които са с тебе.“ ^22 (H)И така, поставиха шатра на покрива на двореца, предназначена за Авесалом. Пред цял Израил Авесалом влезе и спа с наложниците на баща си.

²³ А по онова време съветите на Ахитофел, които той даваше, се смятаха за допитване до Бога. Такъв беше всеки Ахитофелов съвет както за Давид, така и за Авесалом.

17 След това Ахитофел каза на Авесалом: „Ще избера дванадесет хиляди души и ще започна да преследвам Давид още тази нощ. ² Ще го нападна, когато бъде изморен и с отпуснати ръце. Така ще го уплаша. Тогава всички, които са заедно с него, ще се разбягат. А аз ще убия само царя. ³ По този начин ще върна при тебе целия народ, както младоженка се връща при мъжа си. Ти посягаш на живота само на един-единствен човек. Тогава целият народ ще миряса.“ ⁴ Тези думи допаднаха на Авесалом и на всички Израилеви старейшини.

⁵ Между това Авесалом нареди: „Повикайте архитеца Хусий. Да чуем какво ще каже той.“ ⁶ Хусий дойде при Авесалом, който му каза: „Така и така каза Ахитофел. Да постъпя ли според предложението му? Ако ли не, говори ти.“ ⁷ А Хусий каза на Авесалом: „Този път съветът, който Ахитофел е дал, не е добър.“ ⁸ И Хусий продължи: „Ти познаваш баща си и неговите мъже – те са храбри и силно раздразнени като мечка в полето, лишена от малките си. А баща ти е човек войнствен; той няма да престане да нощува с войните. ⁹ Ето сега той се крие в някоя пещера или на друго място. Ако някой падне поразен при първото нападение върху тях, тогава всеки, който чуе, ще каже: ‘Воините, които тръгнаха след Авесалом, са разбити.’ ¹⁰ Поради това и най-храбрият, сърцето на когото е като лъвско сърце, ще падне духом. Защото цял Израил знае колко е храбър баща ти и колко храбри са воините, които са с него. ¹¹ Затова моят съвет е: ‘Нека при тебе да се събере цял Израил – от Дан до Вирсавия, многоброен като морския пясък, и ти лично ще го поведеш на бой. ¹² Тогава ще потеглим против него, където и да е той, и ще го нападнем, както роса пада на земята. От всички мъже, които са с него, няма да остане нито един човек. ¹³ Ако пък той се оттегли в някой град, тогава цял Израил ще донесе при този град въжета и ние ще го завлечем в реката, така че от него и камъче няма да остане’.“ ^14 (I)В отговор Авесалом и цял Израил заявиха: „Съветът на архитеца Хусий е по-добър от Ахитофеловия съвет.“ Така Господ отсъди да се осуети добрият Ахитофелов съвет, за да навлече Той злочестина върху Авесалом.

¹⁵ И Хусий каза на свещениците Садок и Авиатар: „Ахитофел съветва Авесалом и старейшините Израилеви така и така, но аз посъветвах така и така. ^16 (J)А сега бързо съобщете на Давид следното: ‘Тази нощ не оставай при равнинните бродове в пустинята, а по-бързо премини оттатък Йордан, за да не загинат царят и всички воини, които са заедно с него’.“ ¹⁷ Йонатан и Ахимаас стояха при извора Рогел, защото не смееха да влязат явно в града. Затова една слугиня отиде да им съобщи това, а те отидоха и съобщиха всичко на цар Давид. ¹⁸ Но ги видя един млад мъж и съобщи на Авесалом. Тогава и двамата тръгнаха бързо и отидоха в къщата на един човек в Бахурим, който имаше кладенец в двора си, и те се спуснаха в него. ^19 (K)А жена му взе една покривка и я простря върху отвора на кладенеца, насипа върху нея грухано жито, така че нищо не се забелязваше. ²⁰ Когато мъжете на Авесалом дойдоха при жената в тази къща, те попитаха: „Къде са Ахимаас и Йонатан?“ А жената им отговори: „Преминаха реката през брода.“

Те търсиха, но не ги откриха и се завърнаха в Йерусалим. ²¹ Когато си заминаха, двамата излязоха от кладенеца, отидоха и съобщиха на цар Давид: „Ставайте и бързо преминете през реката, защото Ахитофел даде такъв и такъв съвет против вас.“ ²² Тогава Давид и всички, които бяха заедно с него, тръгнаха и преминаха Йордан. До зори не остана нито един, който да не беше преминал Йордан. ^23 (L)Ахитофел, като видя, че съветът му не е възприет, оседла осела си и се върна в родния си град. След като даде на домашните си последни наставления, се обеси. Така той умря и го погребаха в бащиния му гроб.