Add parallel Print Page Options

Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.

Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?

И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е <радост> на всички ви.

Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.

Но ако някой <ме> е наскърбил, не е наскърбил <само> мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).

За такъв един доста е наказанието, което му е било <наложено> от повечето <от вас;>

така че сега вече {Гръцки: Напротив.} вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.

Затова ви моля да го уверите в любовта <си> към него.

Понеже за това и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.

10 А комуто вие прощавате нещо, <прощавам> и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,

11 да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

12 А когато дойдох в Троада да <проповядвам> Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното <дело>,

13 духът ми не се успокои, понеже не намерих брата си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.

14 Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.

15 Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.

16 На едните <сме> смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това <дело> кой е способен?

17 <Ние сме>, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.

我自己定了主意,再到你们那里去,必须大家没有忧愁。 倘若我叫你们忧愁,除了我叫那忧愁的人以外,谁能叫我快乐呢? 我曾把这事写给你们,恐怕我到的时候,应该叫我快乐的那些人反倒叫我忧愁。我也深信,你们众人都以我的快乐为自己的快乐。 我先前心里难过痛苦,多多地流泪写信给你们,不是叫你们忧愁,乃是叫你们知道我格外地疼爱你们。

当赦免受责的人

若有叫人忧愁的,他不但叫我忧愁,也是叫你们众人有几分忧愁——我说几分,恐怕说得太重。 这样的人,受了众人的责罚也就够了, 倒不如赦免他,安慰他,免得他忧愁太过,甚至沉沦了。 所以我劝你们,要向他显出坚定不移的爱心来。 为此我先前也写信给你们,要试验你们,看你们凡事顺从不顺从。 10 你们赦免谁,我也赦免谁。我若有所赦免的,是在基督面前为你们赦免的, 11 免得撒旦趁着机会胜过我们,因我们并非不晓得他的诡计。

12 我从前为基督的福音到了特罗亚,主也给我开了门, 13 那时因为没有遇见兄弟提多,我心里不安,便辞别那里的人往马其顿去了。

保罗为基督的香气

14 感谢神,常率领我们在基督里夸胜,并借着我们在各处显扬那因认识基督而有的香气。 15 因为我们在神面前,无论在得救的人身上或灭亡的人身上,都有基督馨香之气。 16 在这等人,就做了死的香气叫他死;在那等人,就做了活的香气叫他活。这事谁能当得起呢? 17 我们不像那许多人,为利混乱神的道,乃是由于诚实,由于神,在神面前凭着基督讲道。

Ето защо реших следващото ми посещение при вас да не е болезнено, защото ако аз ви причиня болка, кой тогава ще ме зарадва, ако не вие, които съм наранил? И затова ви писах, за да може когато дойда, да не ми бъде причинена болка от онези, които трябва да ме зарадват, защото бях сигурен за всички вас, че моята радост ще бъде и ваша. Писах ви със сърце, изпълнено с мъка и болка, и с много сълзи, не за да ви нараня, а за да разберете колко голяма е любовта ми към вас.

Простете на този, който ви е наранил

Ако някой е причинил болка, то той я е причинил не на мен, а на всички вас, поне до известна степен (защото не искам да преувеличавам). Наказанието, наложено на такъв човек от вашето мнозинство, е достатъчно за него. Вие обаче трябва да му простите и да го насърчите, за да не да бъде той завладян от прекомерна тъга. Ето защо ви умолявам да потвърдите любовта си към него. Затова ви писах: за да видя дали можете да издържите изпитанието и да се подчините във всичко. 10 Ако простите на човек нещо, аз също му прощавам. А каквото съм простил (ако е имало какво да се прощава), направил съм го заради вас в присъствието на Христос, 11 за да не ни надхитри Сатана, чиито коварни намерения много добре знаем.

Тревогата на Павел в Троада

12 Когато отидох в Троада да проповядвам Благата вест за Христос, Господ бе отворил врата пред мен, 13 но аз много се разтревожих, защото не намерих своя брат Тит. Ето защо се сбогувах с хората там и тръгнах за Македония.

Победа чрез Христос

14 Но да благодарим на Бога, който чрез Христос винаги ни води в победно шествие и чрез нас разпространява навсякъде благоуханието на знанието за него. 15 Защото за Бога ние сме Христовият аромат сред тези, които вървят към спасение, и сред онези, които вървят към гибел. 16 За онези, които вървят към гибел, ние сме мирисът, който идва от смъртта и води към смърт. За тези, които вървят към спасение — ухание, което идва от живота и води към живот. И кой е достоен за такава задача? 17 Ние не сме амбулантни търговци, които продават Божието слово, за да печелят, както правят мнозина. Не, в Христос говорим искрено пред Бога като хора, изпратени от Бога.